Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр.София, 23.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3101 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Г. срещу решение № 201 от 14.04.2008 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 107 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 236 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 451 от 2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Г. Г. срещу „С” ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ и за заплащане на сумите: 627 лв. лихва за забавено плащане на незаконно удържано трудово възнаграждение и обезщетение, 175 лв. обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ и 4 500 лв. обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ и е прекратено производството по делото по тези искове. Обжалва се и решението в частта, с която е оставено в сила решението на Русенския районен съд за отхвърляне като неоснователни на предявените от Х. Г. срещу „С” ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, чл.128 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с оспорваната заповед било незаконно, тъй като преди издаването на тази заповед ищецът е упражнил субективното си право да прекрати едностранно трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ /тъй като работодателят не изпълнил задължението си по трудов договор да разреши на ищеца да ползва платен годишен отпуск/. Освен това, по делото било безспорно установено, че отпуск на ищеца не бил разрешаван както изисква чл.172 от КТ- най-малко половината наведнъж в годината, за която се полага и че полагаемият отпуск е бил отложен за следващата календарна година, след годината за която се полага. Безспорно било ускановено и че бил променен работодателя и че за тази промяна работникът не е бил увемоден, което било още едно нарушение на задълженията на работодателя, което би могло да е основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Неправилно били възприети и интерпретирани показанията на свидетелката М относно това дали ищецът е искал и дали реално е ползвал отпуск. Не било преценено заключението на експертизата, от което се установявало, че в трудовото досие на ищеца не се съдържат молби за отпуск, заповеди за разрешаване ползването на отпуск и заповеди за отлагане ползването на този годишния отпуск за следваща година на основание чл.176 от КТ. Неправилно било прието и че ищецът не е доказал да е подавал молби за отпуск предвид на това, че въпросните писмени доказателства би следвало да се съхраняват при ответника, а работникът няма възможност да следи и провери как работодателят е завеждал молбите за отпуск и дали въобще ги е завеждал. Неправилно било и решението в частта, с която се обезсилвало решението на първоинстанционния съд по останалите предявени искове, извън тези по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Необосновано въззивният съд приел, че с молбата за уточняване по размер и период на заявените още с исковата молба претенции по същество били предявени нови искове.
Ответникът „С” ООД не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който е допуснат до касационно обжалване с определение № 181 от 10.03.2009 г. по настоящото дело на ВКС, Първо г.о. по следите два въпроса: 1. Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писменото изявление на работника по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, ако не са били налице основанията на чл.327, ал.1, т.3 от КТ за това прекратяване и 2. Представлява ли предявяване на нови искове молба, в която са уточнени по размер и период претенции, заявени още в исковата молба.
По първия поставен правен въпрос /настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писменото изявление на работника по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, ако не са били налице основанията на чл.327, ал.1, т.3 от КТ за това прекратяване/ настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обeктивирана в решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 668 от 2004 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 554 от 21.11.2008 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Второ г.о., поради следното: Съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Освен това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор взависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание.
Обстоятелството, че в КТ е предвидена възможност за отмяна на издадената от работодателя незаконна заповед за уволнение по иск на работника /иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ/, а не е предвидена възможност работодателят да иска отмяна на незаконното /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение, извършено от работника, не може да наложи различен извод /за определяне на момент на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, различен от посочения в чл.335, ал.1, т.3 от КТ/ поради следното: Различните възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно прекратяване на трудов договор, са наложени от конституционно признатите право на труд на гражданите на РБ и забраната за принудителен труд: правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното му уволнение с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е гаранция за ненарушаване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ право на труд на всички граждани на Република България и проява на признатото в чл.56 от Конституцията на РБ право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че в РБ не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както сочи чл.48, ал.4 от Конституцията. В този смисъл са и мотивите на решенията на Конституционния съд на РБ № 7 от 19.06.1995 г. по к.д. № 9 от 1995 г. и № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г. Затова при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, решението на Русенския окръжен съд по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неправилно: По делото е безспорно установено, че повече от 1 месец преди връчване на оспорваната заповед за уволнение- на 27.11.2006 г. на работодателя „С” ООД е било връчено писмено изявление на ищеца Х. Г. за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ от датата на връчване на това изявление /от 27.11.2006 г./ трудовото правоотношение между ищеца и ответното предприятие е било прекратено. Последващото прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, извършено на 29.12.2006 г. /съгласно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта на работника, а в случая заповедта за уволнение е била връчена на ищеца на 29.12.2006 г./ е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя затова, поради което е незаконно и следва да бъде отменено.
Независимо от незаконното уволнение на ищеца със заповедта от 27.12.2006 г., неоснователен е искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1050 лв./6 брутни заплати/, тъй като това обезщетение се дължи само, ако работникът е останал без работа поради незаконното уволнение. В настоящия случай, при който прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е настъпило по негово желание /с негово писмено изявление от 27.11.2006 г. по чл.327, ал.1, т.3 от КТ/, вредите от оставането му без работа за период от 6 месеца след връчване на заповедта за уволнение от 27.12.2006 г. не са пряка и непосредствена последица от това уволнение. Поради това и работодателя не е длъжен да обезщети работника за тези вреди. В този случай работникът може да претендира само за вредите, посочени в чл.221, ал.1 от КТ и то само ако докаже, че действително са били налице основания по чл.327, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовия му договор. Поради това искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.
С оглед основателността на иска с правно основание чл.344, ал.1 от КТ основателен е и като такъв следва да бъде уважен и акцесорния иск с правно основание чл.128 от КТ за сумата 175 лв., представляваща незаконно удържано на основание чл.221, ал.2 от КТ от работодателя едно трудово възнаграждение на ищеца. Видно от заповедта за уволнение, работодателят е разпоредил от трудовото възнаграждение на ищеца да бъде удържана сумата 175 лв., а видно от представения фиш за трудово възнаграждение на ищеца за м.12.2006 г., тази сума действително е била удържана. Поради незаконността на уволнението на ищеца и отмяната на това уволнение, работодателят няма право на обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, поради което следва да бъде осъден да върне на ищеца тази сума, тоест да заплати цялото дължимо му трудово възнаграждение. Поради това и в тази част решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено решение за уважаване на този иск.
В частта по иска с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудов договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, решението на въззивния съд е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ относно разпределението на доказателствената тежест в процеса: по същество е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.172 и чл.176, ал.2 от КТ да разреши на работника да ползва платения си годишен отпуск наведнъж или на части, от които най-малко половината наведнъж, а когато е отложил ползването на отпуска за следваща календарна година- да осигури ползването на този отпуск през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се ползва, вместо да приеме, че това е в тежест на работодотеля. Освен това, съдът е постановил решението без да събере поискани от ищеца доказателства, касаещи основателността на този иск: видно от молбата от 11.07.2007 г. ищецът е поискал назначаването на експертиза със 4 задачи, третата от които е била да се провери разрешавано ли е полването на платен годишен отпуск на ищеца за 2005 г. при условията на чл.172 от КТ, а видно от заключението на в.л. Йорданка М. на тази задача не е даден отговор /не е посочено колко е бил полагаемият се на ищеца годишен отпуск за 2005 г. и за 2006 г. и дали на ищеца е било разрешавано ползването наведнъж на половината от този полагаем му се отпуск/. Тъй като по този иск се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /прилагане на личното трудово досие на ищеца и поставяне на допълнителна задача на счетоводната експертиза да даде заключение: какъв е бил размерът на полагаемия се платен годишен отпуск на ищеца за 2005 г. и за 2006 г., дали през 2005 г. и 2006 г. ищецът е ползвал наведнъж поне половината от полагаемия му се отпуск, дали в деловодните книги на предприятието е вписано подаването на молби от ищеца за ползване на платен годишен отпуск и ако да- с какъв вх.номер и дата са тези молби и как се е произнесъл по тях работодателят/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
В частта за обезсилване на решението на първоинстанционния съд по акцесорния иск за сумата 672 лв. и за прекратяване на делото в тази част, решението на Русенския районен съд също е неправилно: Видно от молбата от 11.07.2007 г., тази сума ищецът е претендирал като лихва за забавеното плащане на незаконно удържаното му трудово възнаграждение и на претендираното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ през периода от 27.11.2006 г. до 10.07.2007 г.- тоест като обезщетения по чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Претенция за заплащане на такива обезщетения в размер на мораторната лихва е предявена от ищеца още в исковата молба /страница 2, последен абзац/, но в размер на 3 лв. С молбата от 11.07.2007 г. ищецът по същество е увеличил тези искове, което е напълно допустимо. Поради това въззивният съд, както е направил и първоинстанционния съд, е следвало да разгледа и се произнесе по тези два иска, след като ги остави без движение за уточняването на размера на всеки един от тях- задължение, което въззивния съд има съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради това и тъй като за правилното решаване на делото по тези два иска е необходимо да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия /отстраняване на нередовността на исковата молба, чрез уточняване на размера на всеки един от двата иска и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на претендираните мораторни лихви за различни периоди от време- за иска по чл.245, ал.2 от КТ за периода от настъпване на изискуемостта на незаплатеното трудово възнаграждение до завеждане на иска, а за иска по чл.221, ал.1 от КТ за периода от отправяне на поканата за плащане до завеждането на иска/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото в тази част също следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
В частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по исковете с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ решението на въззивния съд е правилно. Същото е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на 100, ал.4 от ГПК /отм./ и чл.116 от ГПК /отм./, съгласно която когато в исковата молба не е предявен иск, недопустимо е с молба за уточнение на иска под формата на изменение на вече предявения иск да се предявяват нови искове. В случая, видно от исковата молба, с нея не са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ /тези искове са предявени едва с молбата-уточнение на иска от 11.07.2007 г./, поради което и решението на първоинстанционния съд по тези искове е недопустимо и правилно е било обезсилено от въззивния съд.
Неправилно е и като такова следва да бъде отменено решението по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ. В конкретния случай, при който трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ, а в трудовата книжка на ищеца е записано друго основание за прекратяването- чл.330, ал.2, т.6 от КТ, ищецът има правен интерес и право да иска работодателят му за бъде задължен да впише в трудовата му книжка правилното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, тъй като след отмяната на незаконното уволнение със заповедта, връчена на 27.12.2006 г., съгласно чл.346, ал.1 и ал.2 от КТ работодателят ще бъде длъжен да впише в трудовата книжка на ищеца тази отмяна, но не и да впише друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение- в случая чл.327, ал.1, т.3 от КТ. Съгласно чл.346, ал.1 от КТ, вписването на това друго основание може да стане само при наличие на влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Поради това решението на Русенския окръжен съд за обезсилване на първоинстанционното решение по този иск следва да бъде отменено, а делото в тази част- върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество от друг състав на Русенския окръжен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса по уважените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и чл. 128 от КТ в размер на 108,50 лв./държавна такса за предявяване на исковете, за въззивно и за касационно обжалване на решенията по два иска/.
По останалите направени от ищеца и от държавата разноски /за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице/ следва да се произнесе съставът на Русенския окръжен съд, който ще разглежда делото във върнатата за ново разглеждане част.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 201 от 14.04.2008 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 107 от 2008 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 236 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 451 от 2007 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявени от Х. Г. Г. срещу „С” ООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и с правно основание чл.128 от КТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ дисциплинарото уволнение на Х. Г. Г. от „С” ООД, извършено със заповед от 27.12.2006 г., връчена му на 29.12.2006 г.
ОСЪЖДА „С” ООД със седалище и адрес на управление гр. Р., ул.”М” № 24 да заплати на Х. Г. Г.- ЕГН ********** от гр. Р., ул.”П” № 25 на основание чл.128 от КТ сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща незаконно удържано от работника едно трудово възнаграждение на основание чл.221, ал.2 от КТ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.01.2007 г. до окончателото плащане.
ОСЪЖДА „С” ООД с горепосочения адрес да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 108,50 лв. /сто и осем лева и петдесет стотинки/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решение № 236 от 20.12.2007 г. по гр.д. № 451 от 2007 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявен от Х. Г. Г. срещу „С” ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за сумата 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/.
ОСТАВЯ В СИЛА решението В ЧАСТТА, с която е обезсилено решението на Русенския районен съд по гр.д. № 451 от 2007 г. по исковете с правно основание чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ и е прекратено делото по отношение на тези искове.
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ /по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД/ за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.