О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на четиранедесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4744 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Ф. мениджмънт консултинг БГ” ЕООД срещу решение № 161 от 15.07.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 163 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 157 от 01.04.2008 г. на Габровския районен съд по гр.д. № 725 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касатора против А. Н. И. и Д. С. С. иск с правно основание чл.109а от ЗС за определяне границите между имотите на страните в с. П., Габровско.
В жалбата се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е постановено само въз основа на приетите експертизи, без да се обсъдят другите доказателства по делото. Като основания за допускане на жалбата се сочат чл.280, ал.1 т.1 и т.3- произнасяне по съществен процесуалноправен и материален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата Д. С. С. я оспорва, а ответницата А. Н. И. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: В скицата към приетото по делото заключение на вещото лице Щ. е констатирано къде следва да премине границата между имотите. Вещото лице се е позовало на показанията на свидетелката Н за наличието на малък овраг, който вероятно се е намирал на имотната граница. Тричленната техническа експертиза, депозирана на 15.10.2007 г. е стигнала до извода, че границата не може да се определи поради липсата на трайни белези и знаци на мястото. Следващата тричленна експертиза от 04.03.2008 г. също е приела, че точното местоположение на границата не може да се посочи, но е очертала в геодезическата скица два варианта на граница- според ищеца и според ответниците. Малкият синор, посочен от свидетелите, не е възприет от експертите като доказателство за остатък от гранична линия, тъй като в действителност е неравност с височина от 15-20 см. и неговото местоположение не съвпада с претендираните от страните граници. Както районният, така и въззивният съд, без да изложат мотиви, напълно са игнорирали първоначалната експертиза и свидетелските показания, като са основали решенията си изцяло на последната тричленна техническа експертиза. Съдилищата са отхвърлили иска, без да посочат къде според тях минава границата- без дори да възприемат граничната линия, така както е претендирана от ответниците по делото.
Същественият процесуален въпрос, който е повдигнат с обжалването, е може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Въззивният съд е приел имплицитно, че може да не мотивира защо основава решението си единствено на една от техническите експертизи. Това негово действие противоречи на трайната практика на ВКС. В нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК/ отм./ въззивният съд не извършил самостоятелна преценка и не е обсъдил в съвкупност доказателствата и доказателствените средства и връзката между тях /в този смисъл решение № 189 от 2005 г. на ІV г.о., решение № 221 от 2002 г. на І г.о., решение № 2* от 1982 г. на ІІ г.о., решение № 35 от 2000 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 78 от 1986 г. на ІІ г.о. и др./. Следователно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на „Ф” ЕООД срещу решение № 161 от 15.07.2008 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 163 по описа за 2008 г.
Задължава касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 43 лв.
След внасяне на таксата делото да се докладва на П. на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.