О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
гр.София, 15.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5010 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АОТ” Е. срещу решение № 328 от 11.07.2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV „Д” отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 26.01.2007 г. по гр.д. № 7* от 2004 г. на Софийския районен съд, ГК, 71 състав за осъждане на „АОТ” Е. да заплати на Р. И. Д. на основание чл.128 от КТ сумата 1205,39 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.07.2001 г. до м.04.2003 г., на основание чл.245, ал.2 от КТ сумата 125,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на това трудово възнаграждение за периода от изискуемостта на всяко месечно плащане до датата на предявяване на иска, на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата 150 лв. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода от 21.04.2003 г. до датата на предявяване на иска- 14.09.2004 г.
За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за присъждане на сумата 1205,39 лв. неизплатено трудово възнаграждение, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че за исковия период работодателят е останал да дължи на ищцата трудово възннаграждение в размер на 1225,39 лв. /1720,39 лв. според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експретиза минус 495 лв., представляваща сума по три РКО № 594 от 30.09.2002 г., № 638 от 01.10.2002 г. и № 1* от 29.12.2002 г., които са издадени на името на ищцата и сумите по които ищцата е получила от преките си ръководители И. Ш. и Т. Б. /.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по същественият процесуалноправен въпрос за приложението на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./- съдът не обсъдил задълбочено и безпристрастно изслушаните съдебно-счетоводни експертизи по делото и не взел предвид, че в първата експертиза е дадено заключение за дължимото чисто и за дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата, а във втората експертиза е дадено заключение само за дължимото брутно трудово възнаграждение. Нарушена била и нормата на чл.157, ал.3 от ГПК /отм./, тъй като съдът не взел предвид, че заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство в гражданския процес. Тези процесуални въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно с решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС Четвърто г.о., решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 667 от 2001 г. на ВС, Първо г.о., решение № 932 от 25.09.1991 г. по гр.д. № 699 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1* от 29.03.1999 г. по адм.д. № 4* от 1998 г. Според касатора, посочените по-горе съществени процесуални въпроси били от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с постановяването на безпротиворечива съдебна практика по прилагането на чл.188 от ГПК /отм./ и чл.157, ал.3 от ГПК /отм./. щели да бъдат очертани границите на правомощията на въззивния съд за преценка на събраните по делото доказателства и обосновката на фактическата и правна страна на повдигнатия съдебен спор.
Ответницата Р. И. Д. не взема становище по касационната жалба.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая не е налице противоречие на решението на Софийския градски съд с цитираната от касатора практика на ВКС. В посоченото в изложението решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2* от 2003 г. на ВКС Четвърто г.о. е прието, че съдът е длъжен да изгради своите правни изводи не само на отделни факти, но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. В съответствие с това решение на ВКС, Софийският градски съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства /писмени доказателства, заключения на експертизи и свидетелски показания/ и след съвместната преценка на тези доказателства е достигнал до обоснован извод за правилност на решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявените искове по чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ. При преценката на тези доказателства въззивният съд е взел предвид, че в заключението на вещото лице от 14.04.2006 г. е определено дължимото на ищцата брутно /а не чисто/ трудово възнаграждение и се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана например в решение № 1* от 22.12.1999 г. на ВКС, Трето г.о., според която по искове за трудово възнаграждение в решението си съдът присъжда дължимото брутно трудово възнаграждение, а едва при изплащането на това трудово възнаграждение се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др.
Във второто посочено от касатора решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 667 от 2001 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства. Обжалваното решение на Софийския градски съд не противоречи и на това решение на ВКС, тъй като СГС е постановил решението си след самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства пред двете съдебни инстанции.
В третото посочено от касатора решение № 932 от 25.09.1991 г. по гр.д. № 699 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че заключението на вещото лице не става абсолютно доказателство по делото, ако страната не е направила възражения срещу него. Обжалваното решение на СГС не е в противоречие и с това решение на ВКС, тъй като СГС не е приел безкритично заключението на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи. Напротив, решил е, че от посочената от вещото лице дължима за трудови възнаграждения сума от 1720,39 лв. следва да приспаднат сумите по три РКО в размер общо от 495 лв., за които въз основа на събраните по делото свидетелски показания приема, че са получени от ищцата, макар тя да не е подписала тези РКО.
Последното посочено от касатора решение № 1* от 29.03.1999 г. по адм.д. № 4* от 1998 г. въобще не следва да се обсъжда, тъй като е постановено от административен съд, а съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание за касационно обжалване е противоречието на решението с практиката само на Върховния касационен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от КТ за допускане на касационното обжалване. Според тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, съществените процесуални въпроси, по които според касатора се е произнесъл въззивния съд, са за приложението на чл.188 и чл.157, ал.3 от ГПК /отм./. Тези две процесуални норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По отношение на тяхното приложение има трайна и последователна практика на ВКС, която не е нужно да бъде коригирана. Поради това произнасянето на ВКС по приложението на тези две процесуални норми не се налага.
Всичко гореизложено налага извод, че в случая не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 11.07.2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV „Д” отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.