Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр.София,29.03..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4306 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. срещу решение № 171 от 21.07.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 230 от 2008 г., с което е отменено решение № 194 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 326 от 2008 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Р. И. С. срещу О. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото му на собственост на основание давностно владение върху лозе с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на гр. Т., местността „Юкя”, представляващо имот № 73626.153.692.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът О. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 255 от 03.04.2009 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното: В обжалваното решение съдът е приел, че предявеният от Р. И. С. срещу О. Т. установителен иск за собственост върху лозе с площ от 580 кв.м., находящо се в землището на гр. Т., м.”Юкя” е неоснователен, тъй като процесната земя се намирала извън регулационните граници на населеното място, поради което съгласно П. устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1962 г. била причислена към Д. поземлен фонд и като държавна земя, с оглед забраната на чл.86 от ЗС и разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС /Обн. ДВ бр.46 от 2006 г./ за спиране на давностния срок по отношение на държавни и общински имоти, не е можела да бъде придобита по давност от ищеца.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно: По делото е безспорно установено, че ищецът Р е установил владение върху процесния имот на 02.05.1995 г., когато е сключил предварителен договор за закупуването му от друго физическо лице. От този момент до завеждане на исковата молба на 28.02.2008 г. е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от Закона за собствеността десетгодишен давностен срок, поради което следва да се приеме, че към настоящия момент Р. С. е придобил правото на собственик върху този имот по давност.
Неоснователно е прието от въззивния съд, че с оглед разпоредбите на чл.86 от ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г. имотът не може да се придобие по давност, тъй като е бил държавна собственост- причислен към държавния поземлен фонд по силата на ПМС № 216 от 08.11.1961 г.: Това ПМС само по себе си няма отчуждително действие. В чл.4, ал.3 от него е предвидено, че имотите, изключени от строителната част на населените места съгласно това ПМС или по реда на ЗПИНМ, могат да бъдат включени в блокове на ТКЗС /а не в държавния поземлен фонд/, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и стопански нужди и то по установения за това ред. Отчуждаването на частни земи и причисляването им към държавния поземлен фонд, съгласно чл.4, чл.5, чл.14, чл.17 и чл.21 от ЗТПС /отм./ става с решения на ТПС комисиите, подлежащи на обжалване от заинтересованите страни през П. съвет при Д. на земята, след оценка на тези земи и заплащането им на бившите собственици. По настоящото дело обаче няма представени и събрани доказателства за наличие на влязло в сила решение на общинската ТПС комисия за отчуждаване конкретно на процесния имот и за провеждане на административна процедура за оценка и заплащане на този имот на неговия собственик. Поради това следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и съответно, че не е бил държавна собственост и поради това по отношение на него не се прилага забраната на чл.86 от ЗС за придобиване по давност.
С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме и че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ поради следното: Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ по реда на този закон се възстановява правото на собственост върху тези земеделски земи, които са били отнети от техните собственици, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Съгласно чл.4 от ПМС № 216 от 08.11.1961 г., чл.8 от П. устав на ТКСЗ от 1958 г. и чл.9 от П. устав на ТКЗС от 1968 г., в блоковете на ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите в ТКЗС тяхна земя, земята на членовете на техните семейства, земята, която те стопанисват с други сънаследници или съсобственици, земята, която държавата е предоставила на ТКЗС за ползване и земята, която е била изключена от строителната част от населените места и включена в блокове на ТКЗС по установения за това ред. По настоящото дело липсват доказателства процесният имот да е бил включен в регулация, а впоследствие изключен и собственикът на този имот, членовете на неговото семейство или негови сънаследници или съсобственици да са били членове на ТКЗС, поради което не може да се приеме, че се е считал внесен в ТКЗС. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив, събраните доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владяли и продължават да го владеят непрекъснато и необезпокоявано от никого. Ето защо по отношение на този имот не се прилага нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, заличаваща изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на О. , а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.
С оглед на гореизложеното ВКС приема, че в обжалваното въззивно решение неправилно е решен въпроса за статута на процесния имот като частен, а не държавен и съответно за възможността този имот да бъде придобит по давност. В същия смисъл е и задължителната практика на ВКС по сходни случаи, обективирана в решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3* от 2008 г. и решение № 942 от 24.02.2010 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Поради това и на основание чл.293 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, вместо него следва да бъде постановено друго решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 171 от 21.07.2008 г. на Т. окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 230 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ спрямо О. Т., че Р. И. С.-ЕГН ********** от гр. Т., ул.”К” № 79, вх. Б, ап.4 е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: лозе с площ от 580 кв.м., находящо се в землището на гр. Т., м.”Юкя”, представляващо имот № 7* по К. на възстановената собственост на местността при съседи: от изток- имот № 7* на С. и Р. В. , от запад- имот № 7* от север- имот № 7* на Р. Х. О. и от юг- имот № 7* на Й. Б. М. и К. Б. К.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.