О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
гр.София, 24.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 70/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на В. Ю. Р. на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1498/ 21.10.2008 г. по гр.д. № 2664/ 2008 г. С въззивното решение частично е оставено в сила решение на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 4024/ 2007 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на малолетния си син Ю. В. Р. 1 500 лв издръжка за минало време, както и да заплаща по 125 лв месечна издръжка, считано от 27.11.2007 г до настъпване на законоустановена причина за изменяването или прекратяването й. С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта, в която исковете са отхвърлени, като с новото решение В. Ю. Р. е осъден да заплаща издръжка за минало време в размер още от 75 лв (общо 200 лв месечно, или общо искът е уважен 2 400 лв за една година преди завеждане на исковата молба), съответно по иска за издръжка за в бъдеще искът е уважен за още 125 лв месечно (съответно присъдената издръжка е по 250 лв месечно, до възникване на законна причина за изменяване или прекратяване на задължението).
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, което противоречи на практиката на съдилищата, а освен това разрешаването на този въпрос е било от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора това е въпросът кога бащата може да дава издръжка над нормативно установения максимум без особени затруднения. За да отговори на този въпрос въззивният съд неправилно игнорирал обстоятелството, че касаторът имал задължения за издръжка и към друго дете, както и неправилно кредитирал свидетелски показания, дадени „по слух”. Макар това да не е формулирано изрично в изложението, съдът се счита за сезиран и със съществения процесуален въпрос допустимо ли е да се приеме за установено имотното състояние на лицето, задължено за издръжка, въз основа на показания на свидетели, които не са очевидци. Според жалбоподателя отговорът на този въпрос, даден от въззивния съд, противоречал на правилата на ГПК. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – Ю. В. Р. , чрез неговата майка и законен представител Н. А. З. – не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Въпросът кога е налице възможност за даване на издръжка над установения нормативно размер действително е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Не могат да бъдат споделени обаче доводите на касатора, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, тъй като мотивите на единственото приложено от него влязло в сила съдебно решение (на ВКС ІІ г.о. по гр.д. № 637/2004 г.) не противоречат на приетото от въззивния съд. В това решение съставът на ВКС е посочил, че при определяне на възможностите за даване на издръжка следва да бъдат отчетени критериите по чл.85 от СК – а така формулираното разбиране е отчетено във въззивното решение, което се обжалва. Обаче процесуалноправният въпрос за начина, по който могат да бъдат установявани доходите и имуществото на задълженото за издръжка лице, поставен от касатора, е от значение за точното прилагане на закона, тъй като по този въпрос няма трайна практика и същият следва да бъде разгледан по същество. Поради това съдът намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, а доводите на жалбоподателя за необоснованост на обжалвания акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон – да бъдат разгледани по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд № 1498/ 21.10.2008 г. по гр.д. № 2664/ 2008 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя В. Ю. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 228 лв (двеста двадесет и осем лева). В противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държана такса, или при изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: