О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 31.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис И.
като разгледа докладваното от Б. И. гр.д. № 381/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на община Б. на въззивно решение на Видински окръжен съд № 231/ 05.11.2008 г. по гр.д. № 408/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Б. по гр.д. № 87/ 2008 г., с което са уважени исковете на И. Ц. Н. против жалбоподателя, като е отменено уволнението на същия, извършено със заповед от 01.04.2008 г., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „кметски наместник на с. О., община Видин” и общината е осъдена да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 1 237,80 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, което противоречи на практиката на съдилищата, а освен това разрешаването на този въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Според касатора това е въпросът може ли да се прекрати трудовото правоотношение с работник – пенсионер по чл.328 ал.1 т.10 от КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслужено време и старост е придобито от работника още преди възникване на трудовото правоотношение. Според касатора решението на въззивния съд въобще игнорирало този въпрос, а отговорът на същия бил от значение за правилното прилагане на закона. На тези основания се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация – И. Ц. Н. – оспорва жалбата. Същият взема становище, че по повдигнатия от касатора въпрос нямало противоречива съдебна практика. Напротив, в решение по гр.д. № 192/ 2005 г на ВКС, ІІ г.о. се съдържали мотиви, идентични с неговите доводи. Поради това моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Въпросът може ли да се прекрати трудовото правоотношение с работник – пенсионер по чл.328 ал.1 т.10 от КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслужено време и старост е придобито от работника още към момента на сключване на трудовия договор (а не по време на действието му) действително е съществен материалноправен въпрос, релевантен за разрешения от въззивния съд спор с обжалваното решение. Доводите на касатора, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, не могат да бъдат споделени, тъй като същият не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си. Приложените от него решения на ВКС по гр.д. № 354/ 2003 г., 1659/ 2003 г.и 216/ 2000 г. изобщо не третират същия въпрос. Вярно е, че тези решения са постановени по спорове за законност на уволнение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ, но в тях няма изложени мотиви дали е допустимо такова да бъде извършено не при придобиване на правото, а и когато то е било вече придобито при възникване на правоотношението. Независимо от това обаче, според настоящия състав е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – въпросът е спорен, няма трайна и уеднаквена практика по въпроса, поради което отговорът на този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това съдът намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, а доводите на жалбоподателя за необоснованост на обжалвания акт и за постановяването му в нарушение на материалния закон – да бъдат разгледани по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Видински окръжен съд № 231/ 05.11.2008 г. по гр.д. № 408/ 2008 г.
На основание чл.84 т.3 от ГПК касаторът е освободен от задължението да внесе държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: