Р Е Ш Е Н И Е
№353
гр.София, 13 октомври 2008 год.
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Павлина Панова
При участието на прокурора от ВКП Мария Михайлова
и секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова нд № 380/2008 год. и взе пред вид следното :
Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. с чл.423, ал.1 НПК и е образувано по искане на задочно осъдения П. И. М., изготвено от защитата му, адвокат К от АК гр. В., ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на нчхд№ 97/08 год. по описа на Великотърновския районен съд и отмяна на постановената по него присъда №612/от 12.05.2008г..
В искането, поддържано и в открито съдебно заседание пред ВКС, в което осъденият М. се явява лично и със защитата си адвокат С се изтъква, че осъденият е научил за воденото срещу него наказателно производство, когато на 18.06.08 год. му е връчено известие за изпълнение на присъдата, с която му е наложено наказание пробация. Незнанието за наказателното преследване, включително и за постановената срещу него осъдителна присъда, се дължат , според искателя, на нарушение на чл.269, ал.3 НПК, тъй като съдът го е призовал само веднъж на адреса, посочен в делото. След като не е намерен на този адрес, не е призоваван на същия адрес, нито е издирван щателно за установяване на местоживеенето му на друг адрес в страната или в чужбина.
Гражданският ищец и частен тъжител Г. В. , както и повереника му , редовно призовани , не се явяват пред ВКС.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, без да изтъква други съображения.
В последната си дума осъденият моли за възобновяване на делото, тъй като не е променял местоживеенето си на адреса известен по делото, който е посочен и в личната му карта.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по 423 и сл. НПК, намери следното :
Искането е процесуално ДОПУСТИМО.
Спазен е шестмесечния срок, установен в чл.423, ал.1 НПК, за подаване на искането за възобновяване на наказателното производство, който е започнал да тече за осъдения М. , от узнаването за влязлата в сила, на 28.05.08г. , постановена по нчхд№97/08 год. на РС гр. В. Търново.
С присъдата е П. И. М. е признат за виновен за престъпление по чл.130, ал.1 НК и е осъден, вр. с чл.54 НК на пробация по чл.42а НК : задължителна регистрация по настоящ адрес,задължителни периодични срещи в пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, като всичките мерки са за срок от по една година.важени са отчасти предявените граждански искове срещу него ,съответно обезщетения за 1000 лева неимуществени и 60 лева имуществени вреди от деянието, присъдени са лихвите върху тези суми, държавните такси и разноските по делото. Исковете за разликата , до предявените размери , са отхвърлени като неоснователни.
От съдържанието на писмото на РП гр. В. Търново от 19.06.08 год. до РС гр. В. Търново/ спр. л.48 от делото/, изпълнението на наказанието на осъдения е започнало на 18.06.08 год.. Тази дата е първата сигурна дата, на която е било обективно възможно осъденият да узнае за влязлата в сила присъда. От щемпела върху искането за възобновяване на наказателното производство по делото, положен от РС гр. В. Търново е видно, че искането е с вх. №3882/ от 27.06.08 год., което сочи, че е подадено няколко дни по-късно от датата на узнаването за присъдата.
Следователно е подадено в законния срок.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С подадената до съда частна тъжба от Г. П. В. срещу П. И. М. за престъпление по чл.130, ал.1 НК е образувано нчхд№97/08 год. по описа на Великотърновския РС, с което е поставено началото на наказателното производство срещу него. В случая, поради частния характер на обвинението, производството се е развивало само в съдебната фаза.
В частната тъжба са посочени данните за лицето, срещу което тя се подава, в които е отразено и местоживеенето на П. М. с адрес: ул.”Иван П. Семерджиев”№11, гр. В..
Съгласно разпореждането на съдията-докладчик от 23.01.08 год. е даден ход на тъжбата и делото е насрочено в открито съдебно заседание на 13.02.08 г.,с призоваване на страните. На М. , в качеството му на подсъдим, е изпратена призовка на адреса посочен в тъжбата , ведно с препис от частната тъжба . Призовката и преписа от тъжбата са останали невръчени на подсъдимия, поради ненамирането му на адреса. Видно от отбелязването върху призовката, от съсед, живеещ на адреса, призоваваният “го е напуснал от повече от осем години”. В съдебното заседание на 17.03.08 год. съдът е разпоредил да се извърши адресна справка за актуалния адрес на подсъдимия, на която, на л.15 от делото, е отговорено с писмо от ОДП гр. В. Търново – вх. №Я-1986/08.02.08г., че местната полиция не разполага с други адресни данни за местоживеенето на П. М. , освен с тези за адреса посочен в тъжбата. В писмото е указано, че тази информация е с давност от 10.03.05 год., без да е подновявана към 2008 год., но други адресни данни не са били налице .
В с.з. на 17.03.08 год. , без да извърши нови процесуални действия по издирването на местоживеенето на подсъдимия, които да се състоят в проверка за местоживеенето му както на известния по делото адрес, така и от национален мащаб, съдът априори е приел, че местоживеенето на подсъдимия в страната е неизвестно и е приложил задочното производство по чл.269, ал.3,т.2 НПК. Съдът осигурил служебен защитник на М. , с писмо до Адвокатския съвет при Адвокатска колегия гр. В. Търново, е поискал определянето на адвокат на подсъдимия, а в с.з. на 07.04.с.г., съгласно чл.94, ал.1,т.8 НПК му е назначил служебен защитник. Съдът е провел съдебното следствие на 07.04.с.г. и на 12.05,с.г. , без подсъдимия. Решил е делото като е обявил присъдата в съдебното заседание на 12.05.08 год.пред служебния защитник.
Установените по делото фактически данни сочат, че по време на наказателното производство срещу М. , не е било проведено щателно издирване на фактическото му местопребиваване или местоживеене в страната. По делото не са събрани доказателствени източници, от които да е видно , че съда е направил всичко необходимо , произтичащо от закона, за да установи местоживеенето на подсъдимия. Съдът дори не е призовавал подсъдимия за последващите три съдебни заседания от посочения в тъжбата адрес , като се е задоволил с достоверността на отбелязването върху върната от този адрес призовка, при насрочването на делото за първото съдебно заседание, изходящо от свидетел, че подсъдимия бил напуснал този адрес. Съдът не е отправил и запитвания до компетентните централизирани органи за издирването му в страната. Не е предоставен за издирване от органите на МВР и в Бюлетина за централно издирване на лицата, което е един от начините за обективиране на изчерпателно използваните средства от съда за осигуряване участието на подсъдимия в процеса.
Всички тези данни , обуславят предпоставките за извода, че е нарушен чл.269,ал.3, вр.с чл.55, ал.1 НПК. Нарушено е правото на участие на подсъдимия в наказателното производство, тъй като не са използвани всички дадени от закона средства за издирване на неговото местоживеене и призоваването му, с което да се гарантира правото му на лично участие в процеса. В случая, е накърнено и правото му да участва при произнасянето на присъдата. Въпреки че според вида и характера на обвинението срещу М. , присъствието му в съдебно заседание не е било задължително, което е задължително само за обвиненията в тежко престъпление , каквото процесното не е, нарушено е правото му да участва в наказателния процес. То се изразява в осигуряване на възможността подсъдимия да се явява лично пред съда и да се защитата срещу обвинението, като участва при събирането и проверката на доказателствата и при извършването на съдопроизводствените действия. Като всяко признато от закона право, то може и да не се упражни от носителя му, който да се откаже от него, но това е възможно само, ако той е уведомен надлежно за процеса.
При тези данни, първостепенният съд не е изпълнил задълженията си по процедурата, даваща му правото да започне разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия. Липсата на редовно призоваване на подсъдимия се дължи изцяло на нарушение на задълженията на съда по щателното издирване на адреса на подсъдимия. По делото не може да се направи обоснован извод , че подсъдимият се е отклонил от местоживеенето си в резултат на недължимо процесуално поведение, заради което да не е бил намерен на адреса , посочен в тъжбата на частния тъжител.
При липсата на доказателства подсъдимият да е бил официално информиран за процеса срещу него и за насрочването му в открито заседание с призоваване, от който да се е отклонил, не може да се приеме , че М. сам се е отказал от правото си на участие в наказателното производство, за да избегне правосъдието.
Ето защо е нарушено и правото му на справедлив процес, при спазване и зачитане на всички негови процесуални права.
Предвид гореизложеното, налице е правното основание по чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на производство по нчхд№97/08 год. по описа на РС гр. В. Търново и за отмяна на постановеното по него присъда.
Съгласно чл.425, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА нчхд№97/08 год. по описа на Районен съд гр. В. Търново и ОТМЕНЯВА присъда №612/ от 12.05.2008г. по нчхд№ 97/08 год. по описа на Районен съд гр. В. Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :