Р Е Ш Е Н И Е
№339
гр.София, 30 октомври 2008 год.
Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова
Цветинка Пашкунова
При участието на прокурора Красимира Конова
секретаря Лилия Гаврилова, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 314/2008 год.
Производството е образувано на основание чл. 346,т.4 НПК.
Подаден е частен протест на прокурор при Апелативна прокуратура гр. П. срещу въззивно определение от 19.05.08 год. по внчхд№205/08 год. на Апелативен съд гр. П., с което съдът е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим, протеста на Хасковската ОП срещу определение от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския окръжен съд, поради липса на правен интерес от протестиране, изводим от ограничението по чл.318, ал.2 НПК.
Оплакването в протеста е за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона при постановяване на протестираното определение. В доводите развити в протеста се изтъква, че правото на частен протест срещу постановените от първостепенния съд незаконосъобразни определения не е ограничено от чл.318, ал.2 НПК, който се отнася само до производството по обжалване и протестиране на присъдите. Прокурорът е длъжен да следи за правилното приложение на закона . При групирането от съда, по искане на прокурора, на наложените на осъдения И. М. наказания, по реда на чл.306, ал.1 НПК, по седем влезли в сила присъди за престъпления, извършени при опасен рецидив, в периода на действието на забраната за този род деяния да се прилагат правилата на чл.23-чл.25 НК, съдът е трябвало да постанови изтърпяване на сбора от наказанията за отделните присъди, съгласно §90 от ПР на ЗИДНК, до размера на наказанието, предвидено за най-тежкото от престъпленията, за които М. е осъден, т.е. да му се определи наказание от 15 години лишаване от свобода, протестът на първостепенната прокуратура срещу определението е трябвало да бъде разгледан по същество и същото- да бъде отменено като неправилно .
Иска се отмяна на определението и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа частния протест като недопустим.
Счита, че не следва да се обсъждат доводи за нарушение на закона. Намира, че няма съществени процесуални нарушения, поради липса на основание за образуване на касационно производство за проверка правилността на въззивното определение, постановено по реда на чл.341, ал.1 НПК ,вр. с чл.306, ал.1,т.1 НПК. Според чл.318,ал.2 НПК правата на прокурора са ограничени, тъй като той не е имал правен интерес от въззивен протест срещу определението на първостепенния съд, тъй като съдът е изпълнил исканията на прокурора за групиране на наказанията на основание чл.23-25 НК, а не по §90 от ПР на ЗИДНК.
Подсъдимият И. М. се явява лично и с назначения от съда служебен защитник, адвокат М от САК. Защитата поддържа тезата за недопустимост на частния протест срещу определението с което е прекратено производството за проверка на правилността на определението. Правилността на определението на първостепенния съд не следва да бъде обсъждана, поради недопустимост на частния протест, съгл. чл.318, ал.2 НПК.
В последната си д,ума осъденият М. моли “да се потвърди определението” на ОС гр. Х..
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след проверка на данните по делото , становищата и доводите на страните, прие следното :
Частният протест Е ОСНОВАТЕЛЕН.
С предложение на ОП гр. Х. до Хасковския ОС, по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК, е поискано “групиране на наказанията” лишаване от свобода по нохд№69/07 год. на ОС гр. Х. нохд№69/07 год. на ОС Хасково; нохд№453/00 на РС Казанлък; нохд№437/00 на РС Казанлък; нохд№230/00 на РС Габрово; нохд№439/00г. на РС Казанлък; нохд№280/00 на РС Казанлък и нохд№195/99 год. на РС Казанлък, наложени на осъдения И. К. М., по влезли в сила присъди, за деяния, които е извършил при опасен рецидив за периода след 08.08.97г., до 1.10.02 год. и преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях.
В предложението си, прокурорът е поискал да се определи общо най-тежкото от наложените на М. по цитираните присъди наказания в размер на най-тежкото от тях, три години лишаване от свобода като се приложи и чл.24, ал.1 НК, с увеличението му с още една година и шест месеца лишаване от свобода .
С определение от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския ОС искането на прокурора е уважено изцяло.
С частен протест на прокурор от ОП гр. Х. срещу определението от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския ОС е поискана отмяната му, поради нарушение на закона, състоящо се в неправилно прилагане на чл.23-25 НК, вместо на §90 от ПР на ЗИДНК.
С определение №287/16.10.07 год. по вчнд№470/07 год. на Апелативен съд гр. П. частния протест е оставен без уважение като определението от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския ОС е потвърдено.
По искане на главния прокурор на РБ, направено съгласно чл.420, ал.1,вр. с чл.422, ал.1,т.5 и чл.348, ал.1,т.1 НПК, с решение №152/28.03.08 год. по н.д. №78/08 год. на ВКС на РБ, ІІ н.о., въззивно определение №287/16.10.07 год. по вчнд№470/07 год. на Апелативен съд гр. П., е отменено и делото е върнато на същия съд в друг състав, за ново разглеждане.
При повторното въззивно разглеждане на делото, с определение №126/19.05.08 год. по внчд№205/08 год. на Апелативен съд гр. П., е оставен без разглеждане частния протест срещу определението от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския ОС ипроизводството по делото е прекратено.
ВКС в настоящия състав намира за незаконосъобразни изводите на въззивния съд, с които частния протест е оставен без разглеждане и е прекратено производството по делото като недопустимо.
Въведените в новия НПК/ в сила от 29.04.06 год./ дисциплиниращи норми спрямо функциите на прокурора, каквато е нормата на чл.318, ал.2 НПК, за правото му да оспорва правилността на първоинстанционната присъда, когато тя е постановена в съгласие с неговите искания, не следва да се тълкуват разширително, като приложими за всички съдебни производства, при които актовете на съда подлежат на последващ инстанционен контрол.
Нормата по съдържанието си е ограничаваща правото на прокурора на протест / както и на правото на жалба на частния обвинител и частния тъжител/ и не може да се прилага спрямо тези страни по аналогия и за другите инстанционни производства, извън това за проверка на присъдите. В противен случай , чрез тълкуване на съдържанието на правната норма отнесено към конкретно предвидени процесуални хипотези, се въвеждат непредвидени от закона ограничения на процесуалните права на страните, за други неуредени по този начин случаи, което е в разрез с принципите на процеса и в частност, за равенството им, съгласно чл.12 ,ал.2 НПК.
Ограничаването на права, според конституционния законодател, трябва да е изрично регламентирано в закона.
В подкрепа на изложените изводи е и съдържанието на чл.318, ал.2 НПК, от позиция на систематичното и място в НПК и отношението и към други норми, уреждащи процесуалните права на жалба на страните и на протест на прокурора, в различните стадии на разглеждане на делото в съдебната фаза. Мястото и в глава ХХІ, раздел ІІ “Образуване на производство пред въззивната инстанция” се отнася до материята на възникването на “Право на жалба или протест” . Следователно нормата уреждаща основанията за възникването на правото на жалба или протест срещу присъдата, а не и основанията за възникването на тези права и срещу останалите актове на съда, предвидени в чл.32 НПК.
В закона, извън ограничението при формирането на правото на жалба или протест срещу първоинстанционната присъда, не е предвидено такова за обжалване или протестиране на въззивното решение или присъда, в глава ХХІІІ “Касационно производство”, където прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението , така и в интерес на защитата. А останалите страни могат да ги обжалват когато са нарушени техните права и законни интереси, независимо, дали са удовлетворени или не, техните искания по установяването на фактите или правните им доводи.
След като в закона няма изрично ограничение за допустимостта на частен протест или частна жалба, в материята за основанията за възникване на правото на частна жалба или частен протест срещу определенията или разпорежданията на съда, уредена в глава ХХІІ НПК “Производство пред въззивната инстанция, за проверка на определенията и разпорежданията”, прилагането на чл.318, ал.2 НПК по аналогия на закона и в производството за обжалване или протестиране на определенията, е незаконосъобразно.
Препращането на чл.341, ал.1 НПК ,глава ХХІІ “Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията разглеждането на правилността на определенията по чл.306, ал.1,т.1 НПК, каквото е процесното определение от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на ОС гр. Х., да се извършва по реда за проверката на присъдите по глава ХХІ НПК, не се отнася до основанието за възникване на правото на частна жалба или на частен протест. То произтича от упражняването на функциите на процесуалните субекти в наказателния процес, каквато в съдебната фаза, функцията на прокурора е на участието му като държавен обвинител в съдебното производство и упражняването и включва и взимането на мерки за отстраняването на допуснатите закононарушения, по реда установен в кодекса. Това право на прокурора произтича пряко от закона – чл.46, ал.2,т.2 и т.4 НПК и се подчинява, при упражняването му, на процедурни правила, но то има самостоятелно място сред тези правила.
Ето защо, след като в производството по чл.341 и сл. НПК , изрично законът не е предвидил зависимост между правото на прокурора да обжалва правилността на определението на съда по чл.306, ал.1,т.1 НПК, с неговата процесуална активност при установяването и квалифицирането на исканията му до съда в производството по групирането на наказания, каквото е в случая, както и поначало в производството по чл.306 НПК, изводът за недопустимост на частния протест срещу определението, с което съдът изцяло е уважил исканията на прокурора, направен по аналогия с разпоредбата на чл.318, ал.2 НПК, е незаконосъобразен.
Аргумент в подкрепа на този извод се извежда и от основните процесуални функции на прокурора и на съда в съдебната фаза на процеса.
Искането на прокурора в производството по чл.306, ал.1,т.1 и сл. НПК има поначало сезиращ за съда ефект, който служебно е длъжен да установи пълно и всестранно правното положение на осъдения. В случая намира пълно приложение принципа на служебното начало , защото съдът е длъжен да изясни от фактическа страна актуалното положение на осъдения към момента на произнасянето на определението за групиране на наложените му наказания за множество престъпления, като установи изчерпателно фактическите данни за цялостната престъпна дейност на осъдения и даде правна оценка на данните, дали формират изводи за съвкупност от престъпления или за усложнена престъпна дейност или за комбинираното им наличие.
Ето защо , нито в доказателствено отношение, нито като правна оценка, искането на прокурора може да е изчерпателно или обвързващо за решаващия съд. Следователно законът не му вменява същата процесуална активност в производството по чл.306 НПК, каквато се изисква от участието му като държавен обвинител в съдебната фаза – в първоинстанционното производство, където предмета на доказване е очертан само от рамките на обвинителния акт/ респ. от изменението на обвинението/, в които се развива и доказателствената дейност на съда, който обвързан от тези рамки. В тази връзка ограничението по чл.318, ал.2, респ. ал.4 НПК е резонна последица от неоправданото процесуално бездействие на прокурора по установяване на посочените от самия него доказателствени и правни рамки на обвинението, респ. на частния тъжител,а логично, като акцесорна страна на обвинението и за частния обвинител.
При тези изводи, определение №126/19.05.08 год. по нчд№205/08 год. на Апелативен съд гр. П. е постановено при съществено процесуално нарушение.
Определението на въззивния съд, с което е прекратено въззивното производство за проверка на правилността на определението по 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския окръжен съд, следва да бъде отменено и за да се извърши проверка на правилността на приложението на материалния закон, и по точно, на спазването на разпоредбите на §90 от ПР на ЗИДНК и на ТР№1/2006 г. на ОСНК на ВКС на РБ. С тази най-нова съдебна практика, ВКС реши възникналия конфликт между възстановената приложимост на правилата за съвкупността, спрямо деянията при опасен рецидив, след 01.10.02 год. и наложените при старата уредба, но неизтърпени към момента на влизане в сила на изменението на закона наказания, решен с §90 от ПР на ЗИДНК. Така, при наличие на предпоставките по чл. 25 НК,1 както е в случая с М. , наказанията по присъди, постановени, или влезли в сила след 1.10.2002 г., могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г., но в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с §90.
Водим от тези мотиви ВКС на РБ, на основание чл.354, ал.3,т.2 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 19.05.08 год. по внчхд№205/08 год. на Апелативен съд гр. П., с което съдът е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим, протеста на Хасковската ОП срещу определение от 31.07.07 год. по нчд№329/07 год. на Хасковския окръжен съд И ВРЪЩА ДЕЛОТО на Апелативен съд гр. П., за ново разглеждане на делото , от друг състав .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: