Изх. № М-24-37-59
Дата: 12.10.2015 год.
КСО, чл. 4, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1(а) и (б);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, параграф 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 13, параграф 5;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 16, параграф 1.
Относно: Задължително здравно осигуряване на български граждани, наети по граждански договори от полска фирма
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (вх. № М-24-37-59/24.09.2015 г.), Ви уведомявам:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Българска гражданка е сключила два договора с полско дружество, което е със седалище в гр. Варшава, Полша и няма вписан в търговския регистър клон на територията на Р България. Договорите са определени в запитването като граждански – „Голям“ и „Малък“, като първият договор включва дейности, извършвани в Германия, а според втория лицето извършва услуги на територията на Р България. Дружеството- възложител е превело определена сума (15,29 Евра) за здравноосигурителни вноски по сметката на ТД на НАП ……….. за изпълнителя по гореспоменатите договори.
Поставен е въпрос какви действия следва да предприеме полското дружество с оглед изясняване здравноосигурителния статус на изпълнителя по гражданските договори.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба в сферата на социалното и здравно осигуряване, изразявам следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване съгласно българското законодателство спрямо лице, което осъществява трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави–членки (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004).
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
От съществено значение е да се определи дали лицата осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави–членки.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В конкретния случай няма достатъчно данни относно извършваната от лицето дейност на територията на Германия и България, на базата на които да се прецени дали се касае за дейност, упражнявана в качеството му на заето илисамостоятелно заето лице. В писменото запитване се твърди, че договорите са граждански – „Голям“ и „Малък“, като същите не са приложени. Също така, липса информация дали лицето осъществява дейност в държавата-членка, на чиято територия се намира седалището на фирмата възложител (Полша).
Възможни са различни хипотези, които съответно обуславят прилагането на различни правни норми от Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004. Изясняването на фактическата обстановка е от решаващо значение за правилното определяне на приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност.
Следва да се има предвид, че във всеки случай, когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави–членки, са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата–членка, в която пребивават (основание чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009). Институцията на държавата–членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Съгласноинформацията вписменото запитване, възложителят е превел по сметките на ТД на НАП ……………. здравноосигурителни вноски за лицето – изпълнител по договорите. В този случай, е необходимо да имате предвид, че ако бъде определено като приложимо българското осигурително законодателство, за лицето, респективно неговия осигурител ще възникне и задължение за подаване на информация съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Здравноосигурителния статус на осигурените лица се формира на база на информацията от декларации, трудови договори, регистрация, платежни документи и др.
В случай, че за лицето се определи като приложимо законодателството на друга държава-членка и се установи, че заплатените здравноосигурителни вноски са недължимо платени, приложение могат да намерят разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия. Преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП, съобразно нормативните актове по осигурителното законодателство.
ЗАМЕСТНИК
/Г. ДИМИТРОВА/