Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
София, 08 юли 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Цветинка Пашкунова
при секретар Лилия Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията В. Имова
наказателно дело № 276/2010 г.
Делото е образувано на основание чл.423, ал.1 НПК.
Осъденият Л. З. С. , чрез защитата си, адвокат Д. Д. П. от САК иска възобновяване на наказателното производство по нохд№272/2007 г. на Районен съд гр. В., по което с присъда № 267/25.04.07 год., Л. З. С. е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 НК и вр. с чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и на глоба от 5 000 лева.
Изтъква се, че в края на месец февруари 2010 г. Л. С. е бил задържан и преведен в Затвора в гр. В., по повод на което е узнал, че е осъден по НОХД № 272/2007 г. по описа на РС гр. В.. Едва след превеждането му в затвора са му изпратени копие на обвинителния акт и присъдата по делото.
В искането се твърди, че С. не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и не е упражнил правото си на лично участие в същото. От събраните от данните по делото ( призовки, справки и писма ) не се установява, че подсъдимият С. се е укривал от съда и органите на досъдебното производство. При последното си явяване пред дознателя на 02.02.2007 г., в качеството си на обвиняем е посочил актуален адрес и телефон, който са били известни на дознателя, на прокурора и на съда. Въпреки това, не е изпратена по делото нито една призовка на известния по делото адрес на С. В искането се твръди още, че количеството и стойността стойност 13.05 лева. на наркотичното вещество не могат да обосноват наказание от три години лишаване от свобода – ефективно и глоба в размер на 5 000 лева.
Това незнание за проведеното срещу искателя наказателно производство в съдебната фаза, се дължи изцяло на неположените достатъчно усилия от с. на съда да издири адреса на подсъдимия и изпълни процедурата по чл.254 НПК ( по призоваване и връчване на подсъдимия препис от обвинителния акт). При тези данни , според защитата, процесът проведен срещу С. не е бил справедлив и е налице правното основание за възобновяване на производството по делото по чл.423 НПК.
В съдебно заседание осъденият Л. З. С. се явява лично и с адвокат Д, което поддържа искането. Представя и писмена защита, преди която изложи устно пред съда аргументите си за наличие на правно основание за възобновяване на делото.
Представителят на Върховната касационна прокурора изразява съгласие с аргументите на защитата и счита , че е налице правното основание по чл.423 НПК.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка и съгласно правомощията си, прие следното:
Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в срока по чл.423, ал.1 НПК , спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл.419 НПК, подлежащ на подлежащ на възобновяване.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
Досъдебното производство по дознание №936/06 год. на РПУ гр. В. е водено срещу Л. З. С. с неговото лично участие. С постановления от 01.06.06 год. и от 02.02.2007 год. по дознание №936/06 год. на РПУ гр. В. на С. е повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1 НК, по първото от които е привлечен в присъствието на з. – адвокат Т от АК Видин и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лева, съгласно която той е поел задължение да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. На 05.02.07 година (спр. протокол за предявяване на досъд.произв., спр. л.83 ) на обв. С. е предявено досъдебното производство, по което той е посочил два адреса за призоваване в гр. В. и в гр. К..
Обвинителният акт срещу С. е внесен в съда през месец февруари 2007 г., съгласно който е образувано нохд№272/07 год. на ВРС. В приложението към обвинителния акт за адрес на С. е посочен този в гр. К., к-с Изток, ул. „. №4. По делото е бил известен и адресът му в гр. В..
За първото съдебно заседание на 28.03.07 год., по нохд№272/07 год. на ВРС, по реда на чл.254 НПК , призовката с препис от обвинителния акт са изпратени на адреса на подсъдимия в гр. Видин, ул. „Пушкин“ №22, откъдето той не е бил редовно призован. Не е бил намерен на адреса, с данни, че го е напуснал и се намира в гр. С.(спр. л.14 от съдебното производство). Вместо да призове подсъдимия и на адреса в гр. К., както и да извърши проверка за издирване на подсъдимия на адрес в гр. С., съдът е сезирал само местното Областно звено „Охрана” –гр. Видин, към МП за издирване на подсъдимия. В деня на съдебното заседание , насрочено за 28.03.2007 г., по делото е получен отговор от Областно звено „Охрана“ ,гр. Видин , към МП, че от направената проверка на адреса в гр. Видин, подсъдимият не е намерен . В същото писмо е посочено, че по данни на оперативен работник, „ най-вероятно” подсъдимият Л пребивава в гр. К.. Въпреки задължението да издири подсъдимия в гр. К., ВРС изобщо не е изпращал призовки по делото със съдебните книжа(препис от обвинителния акт ) до подсъдимия на известния му там адрес.
В с.з. на 28.03.2007 г. , съдът не е разпоредил щателна проверка за актуалното местоживеене на подсъдимия нито в гр. К., нито в страната, чрез ангажиране всички оправомощени за целта институции( местни и централни органи на МВР, ГДБОП, ГУМЛС, НСС и пр.) . Делото е отложено за 25.04.2007 г., за която дата подсъдимият не е бил призоваван с препис от обвинителния акт и на адреса в гр. К.. Съдът е поискал и е получил единствено справка от ОДП гр. В. ( л.32) с данни, че няма данни за задгранични пътувания на лицето.
В съдебня протокол на съдебно заседание на 25.04.2007 съдът не е извел от данните по делото в определението си за провеждане на производството в отсъствието на подсъдимия, на кое от основанията по чл.269,ал.3 НПК е дал ход на делото без участието на подсъдимия. Макар проведеното съдебно следствие и постановяването на присъдата на същата дата да са извършени в присъствието на назначен от съда служебен з. на подсъдимия, процесът срещу него е протекъл в нарушение на основополагащи справедливостта му принципи , един от които е правото му на лично участие(чл.55НПК, чл.6 ЕКЗПЧОС) при съдопроизводствените действия и при събирането и проверката на доказателствените източници, предпоставящо активни действия на подсъдимото лице.
Производствата водени в отсъствието на обвиняемия, не са сами по себе си несъвместими с чл. 6 от ЕКЗПЧОС, но само ако е доказано по един несъмнен начин, че обвиняемият се е отказал от правото си да се яви и да се защитава лично или че е имал намерение да избегне процеса. Но без съмнение ако лицето не може да получи достъп до съда ,пред който е било образувано производството срещу него, има нарушение на правото му на защита и на справедлив процес. Стандартите на Конвенцията не веднъж са намирали израз в практиката му, съгласно която лицето, обвинено в извършването на престъпление, не трябва да бъде натоварвано с тежестта да докаже, че не се е опитвало да избегне правосъдието или че отсъствието му се е дължало на форсмажорни обстоятелства. В случая чл. 6 от Конвенцията не забранява на едно лице да се откаже по своя собствена воля, било то изрично или мълчаливо, от гаранциите на справедливия процес (виж решението по делото Сейдович срещу Италия, респ. Квятковска с/у Италия . Според приетото от съда в тези решения ”отказът от правото на участие в процеса трябва да бъде установен по недвусмислен начин и да бъде съпроводен от минимум гаранции, пропорционални на неговата значимост”
Процесът трябва да бъде справедлив във всички негови фази. Неуведомяването на С. за пренасянето на процеса в съдебната фаза го е лишило от възможността да упражни правото си на лично участие в процеса. Ето защо, когато едно обвинено в извършването на престъпление лице не е било уведомено лично, не може да се презюмира, че то се е отказало от правото си да участва в прлоцеса, без да се установи, че е бил предварително уведомен за последиците от поведението му.
На правото на лицето, обвинено в престъпление, да бъде информирано за обвиненията срещу него, съответства задължението на съда да обезпечи справедливостта на процеса и съответно да направи всичко зависещо от него в рамките на правомощията му, за да го уведоми за провежданото срещу него наказателно производство – в случая производството в съдебното фаза. Доказано е в по делото, че съдът не е изпълнил процедурата по чл.254 НПК като не е използвал всички средства, дадени му от закона за издирване местоживеенето на подсъдимия, с цел връчване на препис от обвинителния акт и призоваването му в производството по нохд№272/07 год. на ВРС.
При тези данни ВКС , в настоящия съдебен състав намира, че е налице основанието по чл.423 , ал.1 НПК и делото трябва да бъде възобновено като на осъдения се даде ефективната възможност да упражни правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. След отмяната на присъдата делото трябва да се върне в стадия на подготвителните действия на съда за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Осъденият е задържан в изпълнение на присъдата по нохд№272/07 год. на ВРС и понастоящем се намира в Затвора гр. В.. Поради възобновяването на производството по делото , съгласно чл.423, ал.4,вр. с ал.1 НПК, ВКС намира от данните по делото, че мярката за неотклонение на осъдения С. следва да е „задържане под стража”, предвид тежестта на обвинението и данните за съдимостта на осъдения ( л.50-л.54), които сочат, че са налице основанията за реалната опасност, съгласно чл.63,ал.1 НПК.
Воден от тези мотиви и съгласно чл.425,ал.1,т.1 вр. с чл.423, ал.1 НПК, ВКС
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд№272/2007 г. на Районен съд гр. В. и ОТМЕНЯВА присъда № 267/25.04.07 год., по нохд№272/2007 г. на Районен съд гр. В., съгласно която Л. З. С. е признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 НК и вр. с чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и на глоба от 5 000 лева.
Определя на подсъдимия Л. З. С. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд гр. В. за ново разглеждане, в друг състав, в стадия на подготвителните действия на съда за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :