Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
София, 17 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив Илиева……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. Маринова…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 487/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. В. М. за възобновяване на наказателно дело № 128/2008 г. по описа на Районен съд – гр. А., по което е одобрено споразумение с определение от 09.07.2008 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б. А вр. чл. 342 ал.1 от НК за това , че на 16.11.2007 г. в гр. А., обл. Пловдив при управление на МПС – л.а. Мицубиши Колт с ДК № Р* нарушил правилата за движение по чл. 5 ал.1 т.1 , чл. 20 ал.1 и чл. 37 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени в размер на 5060 лв. на л.а. „Опел корса” с ДК № Р* собственост на ЕАД „ Интерлийз Ауто”, за което му е било определено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация” по настоящ адрес за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
В искането се изтъкват доводи за наличие на основанията по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и връщането на делото за разглеждането му от друг състав на друг съд. По същество се твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на съда да прекрати наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.9 от НПК, въпреки наличието на предпоставките за това, както и отказа на съда да приеме направения отвод на съдията-докладчик на основание чл. 29 ал.2 от НПК.
Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Неговият з. поддържа искането с изложените в него съображения.
Прокурорът от ВКП намира искането за основателно по отношение твърдението за допуснато нарушение по чл. 29 ал.2 от НПК, поради което предлага да бъде уважено и делото върнато за ново разглеждане на друг, еднакъв по степен съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото , намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421 ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол.
Разгледано по същество, то е основателно.
По същество в него се твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото – отказ да бъде прекратено наказателното производство, въпреки наличие на процесуалните предпоставки за това, както и отказ на съдията да се отведе от разглеждането на делото, въпреки обстоятелството, че по делото заинтересован от неговия изход се явява съдия от същия съд.
Възведените доводи на защитника на осъденото лице намират опора в материалите по делото.
По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава 29 от НПК/ представлява една от диференцираните процедури , предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и упълномощен з. на подсъдимия след внасянето на делото с обвинителен акт в съда. Предложено на съда, то е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу Д. М. , в които съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382 ал.7 от НПК, след установяване на наличие на положителни отговори от подсъдимия на въпросите , визирани в разпоредбата на чл. 382 ал.4 от НПК. Вярно е , че съдът одобрява споразумението, ако то не противоречи на „закона” и морала, но той е длъжен да направи това само, ако заседава в законен състав. В конкретния случай при наличие на обвинение по чл. 343 ал.1 б. А вр. чл. 342 ал.1 от НК, резултат от което е причиняване на значителни имуществени вреди по автомобил, който е закупен на лизинг от М. А. , която е съдия от състава на Районен съд – гр. А., възниква основателния въпрос дали състав на съда, към който се числи тя, е законен по смисъла на НПК, за да разгледа делото. В определението си от 09.07.2008 г / л.41 от делото/, съдията , който го е разглеждал / председателят на РС – Асеновград/ , е направил неуспешен опит да обоснове липсата на основанието по чл. 29 ал.2 от НПК, на което защитата на подсъдимия му е направила отвод. В основата на отказа стои фактът, че поради обстоятелството, че съдията-докладчик е председателят на съда, той не се намирал в административна зависимост от съдия М. А. , която е само свидетел по делото. Този извод на съда не може да бъде споделен, тъй като не намира опора нито в закона, нито в доказателствата по делото.
Съдът, който разглежда дело, независимо в каква процедура, следва да бъде „независим” и „безпристрастен” по силата на чл. 10 от НПК и чл. 6 пар.1 от ЕКПЧ. Разпоредбата на чл. 29 ал.2 от НПК гарантира на подсъдимите правото на “непредубеден” съд по силата на чл. 6 ал. 1 ЕКПЧ, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт – присъдата /споразумение/ – да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение непредубедеността на съда. В конкретния случай, съмнението за предубеденост на състава е било обективирано в достатъчно обоснована степен от факта, че е налице служебна връзка между съдията, разглеждащ делото, и свидетел по делото, който реално е претърпял вреди от инкриминираното с обвинителния акт деяние / доколкото съставомерните щети са причинени по управляван от него автомобил/. Съдът, отказвайки да се отведе от разглеждането на делото, е мотивирал единствено своята „независимост” по делото, но не и своята „безпристрастност”. Последната трудно би могла успешно да се мотивира, след като у подсъдимия и неговата защита очевидно е възникнало съмнение, че ще получат правосъдие от безпристрастен съд. Това съмнение не е голословно, а обосновано с обективно съществуващ факт – съдията, който следва да реши делото, и съдията, който е претърпял вреди от деянието, са колеги от един и същи съд. Щом бъде обективирано по какъвто и да е начин съмнение за предубеденост на състава на съда, той не може да продължи разглеждането на делото, защото се поставя под съмнение и обективността на самия краен съдебен акт /присъда или споразумение/. По тези причини всеки, за когото съществува опасение, че не би могъл да действа непредубедено, следва да се оттегли от делото, тъй като дейността на съда трябва да вдъхва доверие както у подсъдимите, така и на обществото. Извършването на отвод по чл. 29 ал.2 от НПК на съдия от разглеждането на делото, не е предвидено за само за случаи, в които този съдия се счита пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, а и тогава, когато страните по делото считат, че това е така и тези техни съмнения, се обосновават с налични факти по делото.
В конкретното дело значителна част от проблемите, свързани, както с искането за прекратяване на наказателното производство, така и с искането за отвод на съдията, произтичат от отговора на въпроса кой е „пострадал” от инкриминираното по делото деяние. Без да навлиза в дълбочина на този въпрос, отговор на който следва да се даде от новия съдебен състав, ВКС намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 74 ал.1 от НПК „пострадал” е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В конкретния случай вредите са причинени по лек автомобил, закупен от М. А. на лизинг. По договора, приложен на л. 77 – 87 от делото, в т.13.2 е предвидено, че всички рискове, свързани с повреждането и експлоатацията на автомобила, са в тежест на лизингополучателя / т.е. Мирослава А. /.местно е да се обсъди въпроса дали лизингополучателят, независимо, че не притежава собствеността на автомобила, всъщност след като носи всички рискове, не търпи имуществени вреди от престъплението по чл. 343 ал.1 б. А от НК. Даването на отговор на този въпрос от съда по същество ще предопредели и отговора на въпроса дали с изявлението на ЕАД ”Интерлийз ауто” може да се предизвика правния ефект на прекратяването на наказателното производство по делото на основание чл. 24 ал.1 т.9 от НПК.
Доколкото обаче от фактите по обвинителния акт е било пределно ясно, че щетите с престъплението са причинени на лек автомобил, владян от съдия от същия съд, то съдията – докладчик, който е и председател на съда, е следвало да обсъди и разпоредбата на чл. 43 т.2 от НПК, съгласно която „ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато … пострадалият е съдия…. от района на съда, на който делото е подсъдно”. Тази норма е предвидена от законодателя, за да е гаранция срещу всякакъв субективизъм на съдебния състав при решаване на делото. Затова и в такива случаи ВКС променя местната подсъдност по начин, по който да изключи всяко изначално съмнение в страните, че делото ще бъде решено от безпристрастен съд.
Поради тези съображения ВКС намира , че делото е било решено чрез споразумение от незаконен състав – състав, който въобще не е следвало да започва разглеждането делото и да постанови краен съдебен акт, а на още по-силно основание и след като е направено изрично искане за отвеждане на съдията – чл. 29 ал.2 от НПК.
Описаното процесуално нарушение е съществено съгласно чл. 348 ал.3 т.3 от НПК и обосновава необходимост от възобновяване на производството, отмяна на споразумението, одобрено по делото, и връщане на делото за разглеждане от друг състав на друг, равен по степен съд на РС – гр. А.. Делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.
С оглед констатираното основание за възобновяване на наказателното производство, отмяна на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане, липсва необходимост от подробно обсъждане на другия довод, релевиран в молбата за възобновяване – относно наличието или не на предпоставката за прекратява на наказателното производство по чл. 24 ал.1 т.9 от НПК. Задължителните указания на касационната инстанция се отнасят единствено до отстраняването на констатираните нарушения на изискванията за законност при формирането на решаващия съдебен състав, като съдът, комуто делото се връща за ново разглеждане, следва да има свободата по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, да отговори на въпросите по същество на делото.
По изложените съображения ВКС намери, че е налице основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК на наказателното производство, поради което искането следва да бъде уважено.
Предвид горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 128/2008 г. по описа на Районен съд – гр. А..
ОТМЕНЯ одобреното по делото на 09.07.2008 г. споразумение между Р прокуратура – гр. А. и Д. В. М..
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Х. за ново разглеждане от стадия на „подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Районен съд – гр. А..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.