Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
София, 15 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………КРИСТИНА ПАВЛОВА………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. МАРИНОВА………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 475/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Я. В. М. срещу въззивно решение № 1* постановено на 25.06. 2008 г. от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 9/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 27, постановена от Софийски градски съд на 21.06.2007 г. по НОХД № 2443/2006 г., подс. Я. М. e бил признат за виновен за това, че на 21.02.2005 г. в гр. С., ул. П. пред вх. А на бл. 41 е отнел чужди движими вещи на обща стойност 332 лв. от владението на И. С. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал. 1 б. Б от НК е бил осъден на шест години лишаване от свобода, като е бил определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието. С присъдата на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК е било извършено групиране на това наказание с наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД №х 3989/05 г. на СГС, като е било определено едно общо наказание – това от шест години лишаване от свобода. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 34/01 г. на РС – гр. К..
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, предвид осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за неговото авторство. Съдържа се и довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК , предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на чл. 16 от НПК – презумпцията за невиновност. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
По делото е постъпила молба от Я. И. А. , с която заявява, че е извършител на престъплението, за което подс. М. е бил признат за виновен. Въз основа на нея подсъдимият депозира допълнителни писмени съображения, в които заявява искане за възобновяване на производството по делото на осн. чл. 422 ал.1 т.3 от НПК.
Пред касационната инстанция защитата на подс. М. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като уточнява касационните основания, акцентирайки върху неправилното приложение на материалния закон, предвид недоказаността на авторството на деянието и неизясненост на делото от фактическа страна. Предявява искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан, или алтернативно – намаляване на наказанието до предвидения законов минимум. Подс. М. поддържа жалбата си и иска отмяна на решението и присъдата и връщане на делото на досъдебното производство за разпит на лицето Я. И. А. , който е действителният извършител на престъплението.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като на всички доводи е бил даден отговор от двете предходни инстанции и счита, че наложеното наказание не се явява явно несправедливо. Предлага на съда въззивното решение да бъде потвърдено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон:
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. Б от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по този законов текст, осъществено от подс. Методиев. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М. , не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Поведението му , инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки решаващият съд не се е отклонил, признавайки Я. М. за виновен, действително съставлява престъпление, доколкото гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката И, както и писмените доказателствени средства – протоколи за разпознаване на подсъдимия и на св. Я, безспорно установяват авторството в лицето именно на подсъдимия М. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивният съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че в този интервал се е намирал в района на престъплението, но отрича да е извършил инкриминираното деяние. Обосновано двете съдебни инстанции по фактите са игнорирали обясненията на подс. М. в последната им част, възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия. Пострадалата от престъплението е разпознала извършителя на досъдебното производство, посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал, и по какви белези би могла да го разпознае, както и го е разпознала в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Аргументирано въззивният съд е приел, че успоредно с това пряко доказателство, е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. С доказателствената задача в настоящия процес първоинстанционният и въззивният съд са се справили безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Методиев. Безспорен остава изводът за това, че отнетият мобилен телефон на пострадалата впоследствие е бил намерен в заложна къща, където е бил заложен на името на св. Я, но при залагането на същия свидетелят е бил с подсъдимия. Не са в подкрепа на доводите на защитата за липса на доказателства за авторството на престъплението признанията на св. Я за това, че не подсъдимият, а той е автор на престъплението. И двете съдебни инстанции са изследвали задълбочено показанията на този свидетел и са установили, че те не кореспондират с нито едно друго достоверно доказателство по делото, като са ги игнорирали напълно обосновано като неуспешен опит за подкрепа на защитната позиция на подс. М. , на когото свидетелят И е родственик. Нито пострадалата И. С. е разпознала св. И като извършител на престъплението, нито самият И е депозирал показания, които да се подкрепят от други безспорно установени факти по делото. Фактите, въведени в процеса от пострадалата, относно начина, времето, мястото на деянието, както и на вида на отнетата вещ при грабежа – чанта, съществено се различават от тези, за които свидетелства Я. И. И двете съдебни инстанции са обсъдили тези противоречия и обосновано са приели, че следва да се кредитират показанията на пострадалото лице, което има ясен и непосредствен спомен за обстоятелствата по осъщественото деяние, предмет на доказване в процеса съгласно чл. 102 от НПК. Депозирането на показания от св. И, които са коренно противоположни на тези, които е въвел в процеса свидетеля – очевидец и пострадал от престъплението, имат единствено обяснение, че този свидетел не е бил на мястото на престъплението и не е взел участие в същото. Поради това въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия Я той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление.
С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.
2. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при неизяснена фактическа обстановка:
По същество това твърдение в жалбата и допълнението към нея се свежда до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се , че по делото не е дадена правилна оценка на показанията на св. Я на обясненията на подсъдимия Я. ВКС намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че изтъкнатите доводи биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те обективират неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза и двете съдебни инстанции законосъобразно са интерпретирали всички доказателствени източници, като не са игнорирали никое оправдателно доказателство. Св. Я. М. , на чийто разпит подс. М. държи и за какъвто разпит иска производството да се върне за ново разглеждане, е бил разпитан още на досъдебното производство, а след това и от съда /л.33/, поради което неговите показания не са нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 422 ал.1 т. 3 от НПК, обуславящо провеждането на нов процес / каквото искане се съдържа в писмените бележки на подсъдимия/. Друг е въпросът, че настоящето производство е редовно касационно такова и довод за наличие на основание по посочения текст е недопустим. Доводът на подсъдимия и на неговата защита за липса на безспорност и несъмненост на авторството на М. е бил подробно обсъден както от първоинстанционния, така и от въззивния съд и е получил свой обоснован с доказателствата по делото отговор, който ВКС в настоящия му състав вече обсъди в пункт първи на решението си.
Доводът, съдържащ се в жалбата на подсъдимия за нарушаване на чл. 16 от НПК – презумпцията за невиновност, не намира опора в обективираните съдопроизводствени действия на която и да е от двете предходни съдебни инстанции. Никой съдебен състав не е демонстрирал по делото каквато и да е предубеденост във виновността на подсъдимия преди постановяването на окончателния съдебен акт на съответния стадий на процеса. Изводите да авторството на престъплението в лицето на подс. М. са извършени единствено и само в присъдата на първата инстанция и в решението на въззивната и то в резултат на провеждането на безпристрастно съдебно следствие от първоинстанционния съд и разкриване на обективната истина по делото, която към настоящия момент е достигната чрез законосъобразно използване на способите на НПК. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани, а в жалбата не се съдържат каквито и да е други твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, на които ВКС да дължи конкретен отговор. Сам касационният съд не констатира да са били допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, поради което не намери да е налице основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.
3. От жалбата на подсъдимия би могъл да се изведе и довод за явна несправедливост на наложеното наказание предвид „несправедливото му осъждане” .
Касационната инстанция намира, че и в тази му част въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В случая индивидуалната тежест на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с това наказание, което е наложил СГС. Не са били налице каквито и да е нови обстоятелства, които да се изтъкват от жалбоподателя, рефлектиращи върху справедливостта на размера на наложеното наказание от шест години „лишаване от свобода”, което е към минималния размер на предвиденото за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, при отмерването на което съдилищата са се съобразили с многобройните осъждания на М. , невлияещи на правната квалификация на престъплението в конкретния случай. ВКС не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била подценена. Липсва основание за последващо смекчаване на санкцията „лишаване от свобода”, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че приетият размер на лишаването от свобода е необходим за постигане на целите на наказанието спрямо конкретния подсъдим, като дори е и занижен, но предвид липсата на въззивен протест, САС е бил в невъзможност да коригира същото. Подсъдимият е бил в достатъчна степен премиран с факта на налагане на „лишаване от свобода” в размер, близък до минималния, поради което всяко по-нататъшно смекчаване на наложеното му наказание би било в противовес с целите на личната и генерална превенции.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 146/ 25.06.2008 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 9/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.