Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
София, 02 юли 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Л. Гаврилова……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Д. ГЕНЧЕВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 348/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалби на подсъдимата Й. Г. ЛИЧЕВА и на частния обвинител А. А. Д. срещу въззивно решение № 42, постановено на 18.03.2010 г. от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 801/2010 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда, постановена от Софийски градски съд на 02.11.2009 г. по НОХД № 2745/2009 г., подс. Й. Л. e била призната за виновна за това, че на 11.11.2008 г. в с. К., ул. Ц. № 124 е направила опит умишлено да умъртви А. А. Д., като престъплението е останало недовършено по независещи от подсъдимата причини, поради което и на основание чл. 115 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е била осъдена на пет години лишаване от свобода. Определен е бил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието и е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимата.
Касационната жалба на подс. Личева релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че въззивният съд е изменил мотивите на присъдата, като е приел друго основание за налагане на наказание под законовия минимум, а именно – чл. 58 б. А от НК, като не е дооценил и е игнорирал наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Прави се искане за изменение на решението с намаляване на наложеното наказание, като бъдат отчетени наличните смекчаващи отговорността на Л. обстоятелства на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК. В допълнение се иска прилагането на чл. 66 ал.1 от НК.
В жалбата на частния обвинител Д. се съдържа довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, което той намира силно занижено и несъответстващо на тежестта на престъплението с оглед неговите последици за здравето на пострадалия. Намира, че не е отчетено едно отегчаващо обстоятелство – наличието на предумисъл у подсъдимата за извършване на престъплението . Иска се постановяване на решение, с което наказанието да бъде увеличено/ каквото правомощие ВКС не притежава/.
Пред касационната инстанция защитата на подс. Личева поддържа жалбата, като иска намаляване на размера на наказанието, тъй като е установена многобройността на смекчаващите отговорността й обстоятелства, процесуалното поведение на подсъдимата от момента на деянието и съдебно-психиатричният анализ на личността й не сочат на това, че целите на наказанието не биха могли да се постигнат и с по-лека санкция.
Повереникът на частния обвинител поддържа жалбата му и изложеното в нея искане. Намира жалбата на подсъдимата за неоснователна.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби, тъй като законът е бил приложен правилно, като са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а наложеното наказание по своя размер и начин на изтърпяване е справедливо. Не намира по делото да е установено наличието на предумисъл у подсъдимата, което да налага увеличаването на санкцията.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбите са неоснователни.
Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. Личева при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на пет години лишаване от свобода поначало е допустимо в рамките на тази правна норма, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд е приложил правилно закона, като е изменил мотивите на атакуваната присъда и е прецизирал същата, като е определил основанието за налагане на наказание при хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК като такова по чл. 58 б. А от НК. САС е изложил подробни мотиви за правните си съображения, които налагат приложението на тази норма, която е предвидена като възможност, но не и задължение на съда. Правният ефект, към който е насочено прецизирането на приложението на правната норма, е бил същият, който е постигнат от първоинстанционният съд – наказанието е определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, далеч под законовия минимум за престъплението по чл. 115 от НК, а именно в размер на пет години. Очевидно въззивната инстанция е намерила, че в конкретния случай водещото при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата по реда на Глава Пета от НК е степента на довършеност на престъплението. В рамките на тази преценка обаче съдът не е отрекъл, и то напълно основателно, че при определяне на точния размер на наказанието /който в случая е бил възможен в диапазона от три месеца до десет години/, следва да се вземе предвид съотношението на касаещите вината обстоятелства /л. 9 от въззивното решение/. Съдът е направил пълен и точен анализ на тези обстоятелства. Не е отчел наличието на изключително обстоятелство, нито на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. В същото време са били взети предвид всички тези, които е отчел и първоинстанционния съд – влошените отношения между съпрузите, ескалиралото напрежение между тях, обусловило у Л. наличието на емоционална мотивационна доминанта, която ситуативно я е затруднила да направи рационален избор на най-адаптивна реакция. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като многобройни смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимата и най-вече отношението на подсъдимата към деянието, искреното съжаление, и разкаяние /л.10/. Тези обстоятелства, макар и отчетени, не са довели до по-нататъшно намаляване на вече определеното на основание чл. 58 б. А от НК наказание. Решението на САС не може да бъде критикувано, тъй като то е резултат от преценката, че при цялостната индивидуализация на наказанието именно размерът от пет години лишаване от свобода ще е този, който ще постигне целите на чл. 36 от НК.
Този извод се споделя от ВКС. Не се констатира наказанието от пет години лишаване от свобода да е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.5 от НПК. За да е такова и да налага намесата на касационната инстанция, то трябва очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. С оглед конкретиката на обстоятелствата по делото такова очевидно несъответствие не се констатира. При наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, от една страна, е налице, от друга, и степента на осъществяване на общественоопасния резултат от нейното деяние – трайно засягане на гръбначния стълб на пострадалия, неговото инвалидизиране за цял живот. Обществената опасност на деянието не е незначителна. Всяко намаляване на наказанието под наложения размер от пет години лишаване от свобода не би обезпечило баланса между интереса на обществото от справедливо налагане на наказание за престъпление с висока степен на обществена опасност и личността на подсъдимата, която е с нисък риск от последващо престъпно поведение.
Не намира опора в доказателствата по делото и искането на частния обвинител. То е неосъществимо по начина, поискан от него – чрез увеличение на наказанието от ВКС, който за постигане на искането му би могъл единствено да упражни правомощието си по чл. 354 ал.3 т.1 от НПК. В случая не са налице предпоставките за това. С оглед изложените вече съображения ВКС намира наложеното на подс. Личева наказание за справедливо. Изложеният аргумент от пострадалия в касационната му жалба – наличие на предумисъл, не може да бъде обект на преценка от касационния съд. На първо място, такова обвинение не е имало срещу подсъдимата. На второ място, по делото инстанциите по фактите не са установили наличието на такива обстоятелства. Касационният съд не би могъл да излезе от фактическите обстоятелства, приети за установени от предходните инстанции, дори и с оглед отчитането на обстоятелство, касаещо наказателната отговорност на дееца, ако то не е било установено по надлежния ред.
При тези обстоятелства няма никакво основание за промяна на въззивното решение или неговата отмяна. Наказанието в размера, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42/18.03.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 801/2010 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.