Р Е Ш Е Н И Е
№474
гр.София, 21 ноември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
и секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА,
разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 481/08 год. и прие следното:
Производството е образувано на основание касационна жалба изготвена от служебния защитник на подсъдимата Р. Е. С., адвокат В, срещу въззивна присъда от 09.07.08 год., постановена по внохд№3745/06 год. на СГС, н.к., 1 състав, с която е отменена присъда от 30.05.06 год. по нохд№11297/04 год. на СРС.
С отменената присъда по нохд№11297/04 год. на СРС подсъдимите Р. Е. С. и Илия Т. А. са признати за невиновни и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК. Вместо нея, с присъда по внохд№3745/06 год. на СГС, н.к., 1 състав, подсъдимата Р. Е. С. е призната за виновна за престъпление по чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК и вр. с чл.54 НК е осъдена на една година лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 НК за три години, считано от влизане в сила на присъдата.
В останалата и част първоинстанционната присъда е потвърдена.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК.
Основно оплакване в нея е, че по делото не е установена собствеността върху инкриминираната вещ. Твърди се също, че тя не е индивидуализирана по вид, модел и време на придобиването и от свидетелите Д, които твърдят че са нейни собственици. Не са събрани писмени доказателства за установяване правото на собствеността на вещта от свид. Джандали и свид. Друби. Неправилно подс. С. е осъдена за съучастие в престъплението с подс. Антонов , който е оправдан изцяло за участие в осъществяване на деянието.
В съдебно заседание подсъдимата С. и защитата и, назначена съгласно чл.94, ал.1,т.7 НПК с протоколно определение, се явяват лично и поддържат жалбата. Правят доводи за недоказаност на деянието и авторството му от подсъдимата и искат оправдаването и. Фактът, че подсъдимата е била в дома на свидетелите, откъдето се твърди, че е отнета вещта, е само предположение относно авторството на деянието, което не е установено по категоричен начин относно подсъдимата.
Иска се оправдаване или отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение на неоснователност на жалбата по отношение на недоказаността на обвинението и за основателност на същата в частта и за признаването и за виновна да е извършила деянието при съизвършителство с оправдания изцяло по това обвинение подсъдим А.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД съобрази становищата и доводите на страните, извърши проверка на данните по делото и в рамките на касационните си правомощия, прие следното :
Касационната жалба на подсъдимата Р. Е. С. е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Твърденията за съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствените средства не са подкрепени с конкретни доводи и нямат опора в данните по делото.
Въззивният съд е провел ново съдебно следствие и е попълнил доказателствената съвкупност по делото с нови гласни доказателствени средства, с което е достигнал до доказателствените предели при установяването на деянието и авторството му от подсъдимата, очертани от обвинителния акт.
Вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при обективно , пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Фактическите констатации за деянието и дееца не почиват на предположения, както се твърди в жалбата, а са установени по несъмнен и непротиворечив начин, както и изводите за извършеното престъпление и авторството му от подсъдимата С.
Въззивният съд е изложил убедителни съображения, по чл.339, ал.3, вр. с чл.305, ал.3 НПК, защо е кредитирал обясненията на подс. С. относно фактите на обвинението за датата и времето на пребиваването и в жилището на пострадалите, където е допусната от свидетелите Д като детегледачка и чистачка. Те са кредитирани аргументирано и в частта им , че на 02.01.03 година – датата на деянието, подс. С. е била в жилището на Д. и Друби , находящо се в кв.”Надежда” ,бл. №255 в гр. С., от 19.00 до 21,00 часа, като детегледачка за времето на отсъствието им , с продължителност от около два часа.
Цялостният анализ на фактическите данни за времето на пребиваването на подсъдимата в дома на свидетелите, в нощта на 02.01.2003 год., с времето на извършване на деянието, е довел до верността на констатациите, че това време съвпада с отнемането на вещта от владението на пострадалите. Законно признато е правото на подсъдимата да оспорва фактите на обвинението и авторството на деянието. Но обясненията и, освен доказателствено средство, са и средство за защита. Те са проверени с всички останали доказателствени средства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д, като кореспондиращи с част от обясненията на подсъдимата и изцяло, с останалите доказателства : с показанията на свид. Б. Ц. ; с данните от договор за покупко-продажба на видеокамера “Самсунг”, сключен на 02.01.2003 год. .
Съдът е отговорил убедително на доводите на защитата, защо не кредитира обясненията на подсъдимата в частта, в която тя твърди, че при напускането на жилището на пострадалите, преди те да се завърнат, го е оставила незаключено и поради това е възможно , според нея, в дома им да е влязло друго лице или лица, които да са отнели вещта. Аргументите на съда, с които е отхвърлено това твърдение, се основават на логически анализ на фактическите данни, който е в съответствие с правилата на формалната логика и съгласно действително изясненото съдържание на установените по делото доказателствени факти. Внезапното напускане от подсъдимата на дома на свидетелите , с които не е била в конфликт, а и не е имала житейска причина да не ги дочака, след като се е явила там, за да гледа децата им, няма логическо обяснение, освен като акт за установяване на трайна фактическа власт върху отнетата от владението им вещ. Времето през което подсъдимата е напуснала на дома на свидетелите Д, до тяхното завръщане, е в твърде кратък интервал, а присъствието на трето непознато лице , би направило впечатление на трите деца, които биха съобщили на родителите, който довод също се споделя от настоящата инстанция. По делото не е установено през нощта на 02.01.03 год. жилището на свидетелите да е посещавано от друго лице , освен от подсъдимата. Съдът е изяснил от показанията на свидетелите Д и времето на отсъствието от дома им, за около два часа и факта на достъпа до жилището им единствено от подсъдимата, както и че видеокамерата е отнета заедно с документите към нея, описващи техническите и характеристики. Съдът е съпоставил тези данни с показанията на свидетеля Б. Ц. / приобщени по реда на чл.282, ал.1,т.5 НПК/, който е служител в заложна къща – ЗК“Ботев 2002”, на ул.”Хр. Ботев”№112 в гр. С., където същата нощ вещ от същи вид заедно с документи за видеокамера ”Самсунг”, е продадена на заложната къща от приятеля на подсъдимата – подс. Антонов.
От анализа на договор за покупко-продажбата на видеокамера “Самсунг”, приобщен като писмено доказателство, по реда на чл.283 НПК, е установено, че продавачът на вещта е подс. Антонов, тъй като е установено, че данните от самоличността му са вписани в графата “продавач” на договора .
Тези констатации основателно са довели до единствения извод за авторството на деянието от подсъдимата, като негов извършител. Неоснователно се твърди, че предметът на кражбата не е индивидуализиран, като вещ от патримониума на свидетелите Д. За да е налице кражба на чужда движима вещ , за дееца трябва да е достатъчно да съзнава, че вещта не е негова, а е чужда, че не му принадлежи и я отнема противно на волята на собственика, с намерение противозаконно да я присвои. Не е необходимо да се установява, че лицето от чиято фактическа власт се отнема вещта , е неин собственик. Той може да е владелец или държател. Достатъчно е вещта да е отнета от фактическата власт на лицето, в което тя се намира. В случая видеокамерата е отнета от патримониума на свидетелите Д, без съгласието им и с намерение противозаконно да бъде присвоена . От фактическа страна е установено , че само подс. С. е имала достъп до тази вещ, непосредствено преди отнемането и, както и само тя е имала възможността да я предостави за незабавното и отчуждаване на подс. Антонов.
Неоснователно се спори от защитата , че процесната вещ не е индивидуализирана като предмет на кражбата.становен е не само факта на придобиването на инкриминираната вещ от пострадалите , но и че тя е била в тяхно владение до момента на деянието. Те са установили времето на придобиването на вещта, вида и марката и, мястото където са я съхранявали и отнемането на документите за вещта, факт, потвърден с установеното от договора за продажба в заложната къща, в който вещта не би могла да бъде така подробно описана технически, ако не е била отнета заедно с документите, както са установили свидетелите Д.
Ето защо, оплакването за неправилно приложение на закона относно изводите на въззивния съд за авторството на деянието от подсъдимата С. по чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК, са напълно неоснователни.
Правната квалификация на отговорността на подсъдимата за инкриминираното деяние е правилна, защото е приложен закон , който е следвало да се приложи. Деянието осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.194, ал.1 НК. Оплакването е основателно само относно отговорността и във вр. с чл.20 , ал.2 НК, каквато подсъдимата не следва да носи ,при положение , че подс. Антонов е оправдан изцяло от първостепенния съд по обвинението по чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК за съучастие с подс. С. и присъдата в оправдателната част спрямо него е потвърдена и е влязла в сила, като непротестирана пред ВКС.
Следователно обвинението за съучастие на подс. С. в извършване на кражбата с подс. Антонов е неоправдано от фактическа и правна страна и следва да бъде оправдана във връзка с това обвинение.
Необяснимо остава, защо, при установените по делото факти, които потвърждават фактическите обстоятелства по обвинителния акт за дейността на подс. Антонов, очертаваща извършено по-леко по вид престъпление, от това по обвинението, тя не е квалифицирана от въззивната инстанция в по-леко наказуемия състав на другото престъпление – вещно укривателство. При описаното развитие на процеса- оправдаването му изцяло по обвинението и действието на принципа – reformatio in pejus, липсва процесуален механизъм за други изводи в това производство.
Воден от тези мотиви, ВКС на основание чл.354, ал.1 НПК
Р Е Ш И :
Изменява въззивна присъда от 09.07.08 год. по внохд№3745/06 год. на СГС, н.к., 1 състав, САМО В ЧАСТТА, в която подсъдимата Р. Е. С. е призната за виновна да е извършила престъплението в съучастие като съизвършител с подс. Илия Т. А. , във връзка с чл.20, ал.2 НК и я оправдава по това обвинение.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 09.07.08 год. по внохд№3745/06 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, н.к., 1 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :