Р Е Ш Е Н И Е
№ 484
гр. София, 14 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря Ив. ИЛИЕВА и присъствието на прокурора от ВКП П. МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ПАНОВА наказателно дело № 411 по описа за 2008 г., и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения К. Р. Б. за възобновяване на НОХД № 3845/2002г. на Варненския районен съд и отмяна на постановената по него присъда от 16.12.2002 г.
В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е знаел за започналото срещу него наказателно съдебно преследване, не е участвал в съдебното производство и не е знаел за задочно постановената присъда по горното дело. Твърди, че е узнал за присъдата едва на 24.01.2008 г., когато е бил задържан в гр. М. по повод издадена в България спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на Варненския районен съд за ново разглеждане.
Защитата на осъдения Б. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Намира за категорично установено незнанието на осъдения за съдебния процес и постановената присъда, тъй като е безспорно, че след заминаването си през 2001 г. за Испания , Б. не се е връщал в България.
Осъденият Б. моли за възобновяване на наказателното производство по делото, тъй като заминаването му в Испания се дължало на лечението му от наркозависимост в комуна.
Прокурорът от ВКП изразява позиция за недопустимост на молбата по чл. 423 от НПК, тъй като е просрочена, предвид обстоятелството , че по делото фигурира молба от осъдения с дата 06.06.2003 г. , с която той е поискал издаване на препис от присъдата по делото, а след тази дата не е упражнил в законовия срок правото си да поиска възобновяването на производството. Намира молбата и за неоснователна, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса, в който е бил признат за виновен и осъден.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо.
Действително, по делото на л. 39 е приложена молба от осъдения К. Р. Б., входирана в деловодството на РС – гр. В. с дата 06.06.2003 г., с която е поискано издаването на препис от постановената присъда. В съдебно заседание пред настоящия съд с участието на осъдения Б. съдът направи констатация, че той не разпознава положеният подпис като свой, както и има колебания за почерка, с който е попълнена молбата. Отрича да е подавал такава молба, нито по време на престоя си в Испания да е получавал, попълвал и подписвал такъв документ. При направеното сравнение на положения подпис на молбата с подписите, положени от Б. в протокола за разпит на уличен /л. 11 от дос. производство/ и постановление за вземане на мярка за неотклонение /л. 13/, съдът не констатира да е налице сходство между тях. Налице е сериозно съмнение, че молбата, приложена на л. 39 от делото, е изготвена от осъдения Б. , което съмнение следва да се тълкува в полза на осъденото лице. С оглед на това ВКС в настоящия му състав приема, че датата на узнаване от осъдения Б. на постановената спрямо него задочна присъда е датата на неговото задържане в Испания по силата на Европейска заповед за арест – 24.01.2008г. Искането за възобновяване на производството е в срока по чл. 423 ал.1 от НПК, тъй като е подадено на 11.07.2008 г. , поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно.
На първо място, ВКС констатира, че след като К. Б. е бил предаден на Р. България по силата на издадена от РП – Варна Европейска заповед за арест, при направено от лицето искане за възобновяване по реда на чл. 423 от НПК, съдът е длъжен да установи дали изпълняващата държава – случая Кралство Испания, не е предала лицето под условие – при предоставена гаранция от с. на Р. България, че наказателното производство ще бъде възобновено /чл. 423 ал.5 от НПК/. За целта ВКС изиска копие от решението на изпълняващия орган – Централен следствен съд № 3 на Национален съд гр. М.. Съгласно Решение № 16 от 01.02.2008 г. на този съд българският гражданин К. Р. Б. е бил предаден по силата на ЕЗА за изпълнение на наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено с присъда на Варненски районен съд, влязла в сила на 16.01.2003 г. Изпълняващият ЕЗА съд не е поискал гаранция от българския издаващ орган за възобновяване на производството, нито е поставил условие за това с оглед предаването на лицето. Следователно разпоредбата на чл. 423 ал.5 от НПК е неприложима в конкретния случай и съдът е свободен да прецени основанията по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, по което Б. е бил задочно осъден.
От материалите по делото е видно , че осъденият Б. е бил известен, че спрямо него се води наказателно производство за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 от НК в досъдебна фаза, тъй като е участвал в същото до 27.07.2001 г., когато е било извършено предявяване на материалите от полицейското производство /л. 44 от досъдебното производство/. На 20.10.2001 г. той е напуснал пределите на Р. България, тъй като видно от справката на РД на МВР – гр. В., приложена на л. 49 от досъдебното производство – № 25679/21.12.2001 г., той е отпътувал за Австрия. С внасянето на 28.10.2002 г. на обвинителен акт по НОХД № 3845/2002 г. срещу К. Р. Б. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 от НК е било поставено началото на съдебната фаза на наказателното производство. Съдът е разпоредил призоваването на Б. от посочения в приложението към обвинителния акт адрес и връчването на обвинителния акт. Приложената на л. 8 от делото призовка удостоверява, че той не е намерен на известния по делото адрес, който сам е заявил като адрес за призоваването му, а адресната справка /л.10/ не сочи да е била налице каквато и да е промяна на същия. В отговор на запитване на съда за задгранични пътувания на Б. са постъпили справки от РДВР – Варна от 14.11.2002 и от 11.12.2002 г. , че няма данни за нови пътувания на К. Б. след 20.10.2001 г., когато той е отпътувал за Австрия. К. е преценил, че са налице предпоставките за разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, съдът на осн. чл. 70 ал.1 т.6 от НПК /отм./ е назначил адвокат-з. на подс. Б. и в съдебно заседание на 16.12.2002 г. в отсъствие на подсъдимия е разгледал делото и е постановил присъда. Поради нейното необжалване от с. на служебноназначеният з. , същата е влязла в сила.
Изложените обстоятелства ясно определят, че Б. е знаел за отпочналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките на досъдебната фаза, доколкото на 27.07.2001 г. същото му е било предявено. Същевременно съдебната фаза на процеса за него е протекла задочно, като той до задържането му на 24.01.2008 г. не е знаел за постановената спрямо него осъдителна присъда.
Всичко това обуславя наличието на изискуемите предпоставки по 423 ал. 1 от НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 като отмени задочно постановената присъда и върне делото за разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание (чл. 247 и сл. от НПК).
Първоинстанционният съд е изпълнил прецизно процедурата, която е действала към 2002 г., даваща му правото да започне разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия Б чл. 268 ал.3 от НПК. В същото време, след влизането на присъдата в сила е последвала промяна в наказателнопроцесуалното законодателство с новия НПК /в сила от 29.04.2006 г./, касаеща основанията за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане. Същата предвижда като достатъчна предпоставка за това самото незнание на подсъдимия за наличие на постановена спрямо него осъдителна присъда – чл. 423 ал.1 пр. последно от НПК. При положение, че не би могло да се направи обоснован извод, че подсъдимият е проявил недължимо процесуално поведение, като се е отклонил от местоживеенето си, заминавайки за чужбина, с единствената цел да осуети провеждането на наказателното производство спрямо него, то не следва да се приема, че Б. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание или да избегне правосъдието. На довода му да избере тази процесуална линия на поведение – да замине в чужбина, за да се лекува от наркозависимост, данни за която съществуват по досъдебното производство, не би могло да се противопостави предположението, че е целял да се укрие. Необходимостта на Б. да бъде гарантиран справедлив наказателен процес в негово присъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права налага отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия за разглеждането му пред първоинстанционния съд.
С оглед гарантиране на явяването на подс. Б. при новото разглеждане на делото ВКС не намира основания отмени задържането му и същият следва да остане задържан.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 423 ал. 1 и ал. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 3845/2002 г. по описа на Варненския районен съд.
ОТМЕНЯВА присъда от 16.12.2002 г. на Варненския районен съд, постановена по НОХД № 3845/2002 г и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.