ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
Гр. София, 22.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №14 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д.“‘ ЕООД, гр. Варна, срещу определение от 25.09.2018г. по в.т.д. №466/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е прекратено производството по подадената от него въззивна жалба срещу решение №281/13.04.2018г. по т.д. №521/2013г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на производството по въззивната му жалба. Счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излага твърдения, че въззивната му жалба е подадена в двуседмичен срок от връчването на решението на ВОС на адвокат Р. Д.. Поддържа, че не следва да се счита за редовно връчването на другия му процесуален представител адвокат С., тъй като още в исковата молба като съдебен адресат той е посочил адвокат Р. Д. и всички съобщения следва да бъдат връчвани на нея. Твърди, че след като законодателят изрично е предвидил, че при наличието на съдебен адрес за връчване, задължително съобщението следва да се извърши чрез връчване на представителя на този адрес, като без значение е фактът, че ищецът е ангажирал и друг представител.
Ответникът „ИСА“ ООД, гр. Добрич, моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
Решението от 13.04.2018г., постановено по т.д.№521/2013г. на Варненски окръжен съд, е връчено на „Даниел“ ЕООД два пъти, чрез двамата му процесуални представители, като на 03.05.2018г. е връчено на адвокат П. С., а на 08.05.2018г. е връчено на адвокат Р. Д.. На 22.05.2018г. във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от „Даниел“ ЕООД срещу решението от 13.04.2018г. по т.д.№521/2013г. на Варненски окръжен съд, като няма данни жалбата да е подадена по пощата.
При тези обстоятелства правилно с обжалваното определение от 25.09.2018г. по в.т.д. №466/2018г. Варненски апелативен съд, ТО, е счел въззивната жалба за просрочена и е прекратил производството по делото.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че първоинстанционното решение неправилно е било връчено първо на. пълномощника му адвокат П. С., при положение, че жалбоподателят е посочил като съдебен адресат другия си пълномощник адвокат Д.. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Последователно в практиката си ВКС приема,че разпоредбата на чл.39 от ГПК има предимство пред разпоредбите на чл.38 и чл.50 от ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа / в този смисъл решение №249 от 24.03.20Юг. по гр.д.№397/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №529 от 21.06.20Юг. по гр.д.№642/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №142 от 13.08.2013г. по т.д.№52/2013г. на ВКС, ТК, II г.о., определение №561 от 09.10.2015г. по гр.д.№4018/2015г. на ВКС, ГК, III г.о. и др./ В случая в подадената от него искова молба жалбоподателят „Даниел“ ЕООД е посочил като съдебни адресати двамата адвокати, подали молбата като представляващи ищцовото дружество – адвокат П. С. и и адвокат Р. Д.. Ме е подавана молба, с която да е изключено изрично приложението на чл.39 от ГПК по отношение на адвокат С.. Следователно извършеното по реда на чл.39 от ГПК на адреса на адв. С., връчване на съобщение за първоинстанционното решение е редовно и постъпилата на 22.05.201 §г. въззивна жалба следва да се счита за просрочена.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2018г. по т.д. №466/2018 г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: