О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.София, 14.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 1088 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Христова М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение от 01.04.2019г. по в.ч.гр.д. №78/2019г. на Монтански окръжен съд, Граждански състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.02.2019г. на съдията по вписванията при Монтански районен съд, с което е отказано вписване, заявено от „КТБ” АД (н.) с молба с вх. № 346/07.02.2019г. по описа на Служба по вписванията при РС – Монтана.
Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че са спазени изискванията на чл.22а, ал.4 вр. чл.18 от ПВ, тъй като заявеният за вписване акт е удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ. Поддържат, че заявлението за подновяване на втория по ред особен залог върху търговско предприятие е подадено преди изтичане на шестмесечния срок, предвиден в & 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Считат, че дори и при липса на предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Служба по вписванията, няма пречка вписването да бъде извършено по партидата на залогодателя на основание ал.3 на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. В тази връзка считат за неправилен извода на съда за необходимост от представяне на декларация по чл.264 от ДОПК. Поддържат, че обхватът на проверката, извършвана от съдията по вписванията, се свежда до това дали е налице валидно вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог, дали е сезиран с молба с искане за отразяване на прогласената от закона нищожност в Имотния регистър, дали към молбата са приложени доказателства за учредено обезпечение, предмет на което е недвижим имот, находящ се на територията на съответната Служба по вписванията, както и дали е платена държавна такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определение от 07.02.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказано да се извърши вписване по молба с вх. № 346/07.02.2019г., подадена от „КТБ” АД (н.), на договор за особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД от 30.07.2013г. относно недвижим имот – бензиностанция № 3303 в гр. Монтана, Монтанският окръжен съд е приел, че към заявлението липсват доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264, ал.1 от ДОПК. Счел е, че не са налице предпоставки за подновяване на вписването на договор за особен залог, тъй като липсва първоначално такова. С оглед на това е приел, че е отправено искане за ново вписване, за което следва да бъде представена декларация по чл.264 от ДОПК. Посочил е, че изискването няма да е налице ако се касае до възстановяване на вписване на договора за особен залог при условията на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, каквито обстоятелства не са установени. В тази връзка е изложил доводи, че разпоредбата не намира приложение, тъй като липсват доказателства за подновяване на особения залог в предвидения шестмесечен срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частните касационни жалбоподатели са посочили като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следните въпроси: 1/ В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а от ПВ?; 2/ Кога се счита, че е спазен предвиден в законова норма срок в случаите, когато фактическият състав завършва с вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – датата на подаване на заявлението или датата, на която е извършено вписването на това заявление? Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, с твърдението, че по първия въпрос приложение следва да намери т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 333/07.07.2017г. по ч.т.д. № 668/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Служебно известно на настоящия състав на ВКС е обстоятелството, че на производство пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18г., образувано по преюдициално запитване, отправено от ОС-Видин на 17.10.2018г. при страни в главното производство у нас: ищец „КТБ” АД (н.) и ответник „Елит Петрол” АД. Сред формулираните преюдициални въпроси са и следните два:
1./ Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 от ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?;
2./ „Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?”
Отговорът на това преюдициално запитване, вкл. предвид твърдението на частния касатор за липса на тълкуване от страна на ВКС по релевирания от нея правен въпрос досежно приложението на разпоредбата на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, би бил от принципно значение за изхода по настоящето дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 631, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА частното касационно производство по ч. т. дело №1088/2019г. до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.