О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
гр.София, 09.08.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1549 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място] против определение № 432/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 264/2019 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено определение № 9/08.02.2019 г. на съдията по вписванията при РС – Перник.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че преценката за спазване на срока по § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., за подаване на молба за подновяване на обезпечението – особен залог на търговско предприятие, следва да обхване проверка на коя дата това обстоятелство е било заявено в търговския регистър, а не в т.нар. вторичен регистър. По силата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., в правния мир заличаване никога не се е осъществило, поради което обезпечението продължава да съществува и същото може да бъде подновено с оглед предоставената възможност по § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН. Частният касатор поддържа становище, че при вписването на обстоятелства относно особен залог на търговско предприятие не следва молбата да се представи в два екземпляра. Характерът на правните последици на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН определя вписванията, които се извършват въз основа на същата, не като първоначални, съответно към тях не може да има приложение чл.22а, ал.1 ПВ. Иска се отмяна на атакуваното определение, като се постанови вписване на особен залог върху търговско предприятие.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „1/ Кое е релевантното действие, обуславящо спазването на установения от пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.06.2018г./ 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие?; Следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?; 2/ Следва ли на основание чл.18 ПВ, във вр. чл.22а, ал.4 ПВ, молителят освен посоченото в чл.22а, ал.1 ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 ПВ, към който намира приложение чл.18 ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?; 3/ Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание пар.5 ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършена от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар. 5, ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.22/13.03.2018г./, във вр. чл.22а ПВ?; В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 ПВ, както и чл.264 ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?; 4/ Следва ли на основание чл.22а ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ, или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. Частният касатор се позовава на наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като цитира: Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение № 333/07.07.2017г. по ч.т.д.№ 668/2017г. на І т.о. на ВКС и определение № 250/03.04.2012г. по ч.гр.д.№ 99/2012г. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният състав от Окръжен съд-Перник е потвърдил определение за отказ на съдията по вписванията при РС-Перник на молба на „Корпоративна търговска банка ”АД /н, с която е поискано на основание чл. 21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а от ПВ да бъде извършено вторично вписване/ отбелязване в имотния регистър на вписан по § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, в чиито активи се включва процесния недвижим имот- бензиностанция, чрез подреждане в книгата на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Съдът е установил, че към заявлението са приложени в оригинал едно удостоверение за вписани по партидата на „Елит Петрол” АД в ТР обстоятелства, заверено копие на договор за особен залог от 15.12.2011г., ведно с приложение, документ за платена държавна такса и извадка от партидата на залогодателя в ТР. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че възможността за подновяване на вписването по реда на § 5, ал.3 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. е обвързана със срок – 6-месеца от влизането в сила на този закон. Достигнал е до извод, че при липса на специална уредба, този срок касае вписването във всички регистри и при вписване на особен залог на търговско предприятие в 6– месечния срок следва да се извърши и вписването в регистрите по чл. 21, ал.3 от ЗОЗ, а в настоящият случай искането е постъпило на 08.02.2019г. след изтичане на 6- месечния срок. Същевременно съдът е счел, че дори да се приеме, че срокът е спазен, не са налице условията по ПВ за вписване /първоначално или подновяване/ в имотния регистър на особения залог на търговското предприятие. Решаващият състав е посочил, че в молбата на банката е изложено твърдение за заличаване на вписан вече особен залог, което твърдение не може да обоснове искане за подновяване. При липса на съществуващо вписване не може да се извърши и подновяване. Не са били изпълнени и условията на чл.22а, ал.4, във връзка с чл.18 ПВ за подновяване на вписване на договора за особен залог, тъй като молбата от кредитора не е представена в два екземпляра. Съдът е заключил, че дори и да се приеме, че съдията по вписванията е бил сезиран по реда на чл. 22а, ал. 1 от ПВ с искане за първоначално вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на особен залог в търговския регистър, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Изложени са съображения, че по силата на чл.22а ПВ в нотариалните книги се извършва не вписване на обстоятелства, а вписване на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането в книгата по чл.33, б.“д“ ПВ на удостоверенията за вписване на залога в търговския регистър. Посочено е, че в случая удостоверението за вписване на залога в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, поради което на основание чл. 22а, ал.1 и ал.4 вр. чл. 8, ал.2 от ПВ, за да се извърши вписването, следва да се представи оригинал и официално заверен препис от договора за особен залог или два нотариално заверени преписа от същия, което не е направено. Също така, съдът е намерил, че първоначално вписване в имотния регистър не би могло да се извърши и поради липсата на представени доказателства пред съдията по вписванията за изпълнение на изискванията по чл.264 ДОПК. Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./ не регламентира специален ред за извършване на вписване в имотния регистър, поради което е приел, че вписванията стават в производството, уредено в ПВ. След като е констатирал, че последният не предвижда правила за възстановяване на особен залог, е заключил, че при постъпило искане съдията по вписванията може да извърши първоначално вписване в имотния регистър или подновяване на такова, като във всяка една от двете хипотези, е задължен да извърши проверката по чл. 32а, ал.1 ПВ. Дори и да се извърши първоначално вписване на особения залог чрез това действие няма да се постигне целеният от банката резултат, основан на разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./, а именно възстановяване противопоставимост на трети лица на особения залог по реда му съобразно първоначалното вписване.
На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси: „1./ Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект?; 2./ Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава?”.
Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към поставените от частния касатор въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.632 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. т. д. № 1549/2019 г. на ВКС до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :