ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 387
Гр. София, 14.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Н. ч. т. д. №1669 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на адв. Н. И. И., чрез пълномощника му адв. Й. Й., и от адвокат С. А. К. срещу определение от 23.04.2019г. по в.гр.д.№4082/2018г. на Софийски градски съд. II б състав, с което са оставени без уважение подадените от тях молби по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение от 24.01.2019г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател адв. Н. И. твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че адвокатът, а не страната, която го е упълномощила, е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА, тъй като съответната сума се присъжда в негова полза. Поради това правен интерес да депозира отговор на частната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу поставеното от СРС определение по чл.248 от ГПК е имал само адв. В. Т., в чиято полза е присъдено адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Твърди, че е представлявал адв. Т. в производството по частната жалба срещу определението на СРС по чл.248 от ГПК. съответно за оказаната от него правна помощ по изготвения от името на В. Т. отговор на частна жалба му се следва адвокатско възнаграждение пред СГС. Поддържа, че разноски се дължат и в производството по обжалване на определенията по чл.248 от ГПК, доколкото и тук е налице фактическият състав, пораждащ отговорността за разноски.
Ответникът по жалбата „УниКредит Булбанк“ АД изразява становище за неоснователност на частните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
С решение №253021/30.10.2017г. по гр.д.№9688/2016г. на Софийски районен съд, I ГО, е осъдено „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на Т. Д. Н. на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата 7779,21 лева — получена без основание възнаградителна лихва, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. Със същото решение банката е осъдена да заплати на пълномощника на ищеца адв. В. В. Т. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 325,11 лева. С определение от 11.01.2018г. по същото дело съдът по реда на чл.248 от ГПК е изменил решението си, като е осъдил „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на адв. В. В. Т. допълнително сумата от 275.82 лева – адвокатско възнаграждение.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби – от „Уникредит Булбанк“ АД и от Т. Д. Н., който в производството прел ВКС е представляван адв. К., предоставяща му безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Поискано е присъждане на разноски на адв. К. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.
Срещу определението от 11.01.2018г. по гр.д.№9688/2016г. на Софийски районен съд, I ГО, е подадена частна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД. Подаден е отговор на частната жалба от адв. В. В. Т., чрез адв. Н. И., като негов пълномощник, предоставящ му безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.З пр. 3 от Закона за адвокатурата. В писмения отговор е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. И. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за производството по частната жалба.
С решение №545/24.01.2019г. по гр.д.№4082/2018г. Софийски градски съд, е потвърдено изцяло решение №253021/30.10.2017г. по гр.д.№9688/2016г. на Софийски районен съд, I ГО, включително и в частта за разноските.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК адв. Н. И. е поискал да бъде допълнено решението в частта за разноските, като в молбата поддържа, че има право на заплащане на адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение от 11.01.2018г. по гр.д.№9688/2016г. на Софийски районен съд, I ГО.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК адв. С. К. е поискала да бъде допълнено решението в частта за разноските, като в молбата поддържа, че й се дължи възнаграждение по чл.38 ал.2 о отхвърлянето на въззивната жалба на насрещната страна.
С обжалваното определение от 23.04.2019г. по в.гр.д.№4082/2018г. Софийски градски съд, II б състав, е оставил без уважение и двете молби по чл.248 от ГПК.
По частната жалба на адвокат Н. И.:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Последователно в практиката си ВКС приема, че в производството по чл.248 от ГПК не се дължат разноски на насрещната страна/ в този смисъл определение №216/17.07.2017г. по гр.д. №3648/2016г. на ВКС, III г.о.; определение №97/25.03.2015г. по т.д. №987/2014г. на ВКС, I т.о., определение №256/01.08.2017г. по гр.д. №1355/2017г. на ВКС, IV г.о., определение №18/12.01.2017г. по ч.гр.д. №5183/2016г. на ВКС, IV г.о. Разпоредбата на чл.81 от ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 от ГПК няма характер на акт по чл.81 от ГПК – с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248, ал.1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство. Същото има несамостоятелен характер, тъй като негов предмет са заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за определение, с което не се слага край на съдебното производство, а се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от страната искане. С оглед на което изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.
По същите съображения не следва да бъдат присъждано възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Й. Й., предоставящ на адвокат Н. И. по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.3 от ЗА правна помощ в настоящото производство.
По частната жалба на адвокат С. К.: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на въззивно обжалване от страна на „УниКредит Булбанк’ АД е било първоинстанционното решение в частта, с която банката е осъдена да заплати на Т. Д. Н. на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата 7779,21 лева – получена без основание възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Предмет на обжалване от страна на Т. Д. Н. е било решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата на сумата 7779,21 лева до пълния претендирай размер от 15 534,30 лева. Следователно целият обжалваем интерес във въззивното производство е 15 434,30 лева. Въззивният съд е намерил за неоснователни и двете жалби. Поради това дължимото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на адвокат К., като представител на Т. Д. Н., следва да бъдат присъдено съобразно изхода на производството по обжалваната от насрещната страна част от решението -в съотношение 7779,21/15534,30 от дължимия размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимият размер на възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г., определен върху целия обжалваем във въззивното производство интерес, възлиза на 996,02 лева, съответно на адвокат К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 498,78 лева.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски градски съд следва да бъде частично отменено, като вместо това бъде изменено решение №545/24.01.2019г. по гр.д.№4082/2018г. на Софийски градски съд, като „УниКредит Булбанк“ АД бъде осъдена да заплати на адвокат С. К. на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 498,78 лева.
Разноски за настоящото производство не следва да бъдат присъждани на частната жалбоподателка.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.04.2019г. по в.гр.д.№4082/2018г. на Софийски градски съд, II б състав, в частта, с която е оставена без уважение подадената от адв.Н. И. И. молба по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение от 24.01.2019г. в частта за разноските
ОТМЕНЯ определение от 23.04.2019г. по в.гр.д.№4082/2018г. на Софийски градски съд, II б състав, в частта, с която е оставена без уважение подадената от адв. С. К. молба по чл.248 от ГПК за допълване на постановеното по същото дело решение от 24.01.2019г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №545/24.01.2019г. по гр.д.№ 4082/2018г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК[ЕИК], [населено място], пл.“Света Неделя“ №7, да заплати на адвокат С. А. К., от САК, с адрес [населено място], ул.“Гургулят“ №31, ет.1,на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 498,78 лева /четиристотин деветдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.