О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 05.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1478 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Л. Г. Криндова, П. П. Криндов и Л. П. Криндов против определение № 798/05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 6100/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 138751/25.10.2018г. на частните касатори срещу определение от 02.10.2018г. по гр.д. № 2150/2014г. на СГС, с което същите са осъдени да заплатят сумата от 13 565,70лв. разноски по делото на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че не са представени доказателства от насрещната страна за извършване на разноски по делото пред СГС, тъй като липсва договор за правна помощ. При условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на присъдените разноски – делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е било само едно открито съдебно заседание. Иска се отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него определение на СГС.
Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в писмения си отговор оспорва основателността на същата и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, а именно: 1.При произнасяне по разноските следва ли съдът да изходи от вписаното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение и начина на плащане или е допустимо и без наличие на договор за правна помощ съдът да изходи от фактури или банкови извлечения, предвид обстоятелството, че последните се представят само в покрепа и за доказване на плащането по договора за правна помощ?; 2. Длъжна ли е страната, претендираща заплащане на разноски за процесуално представителство да представи договора за правна помощ, от който се вижда волята на страните за обем, етап на представителство и размер на договорено и платено възнаграждение и начин на плащане?; 3. Може ли представянето на фактура и банково извлечение да замести договора, като доказателство за размер и плащане на адвокатско възнаграждение между страните и последните достатъчни ли са да докажат размера на договореното и платеното възнаграждение и съответно волята на страните относно обема на процесуалното представителство и съответно възнаграждение, договорено между страните?; 4. Длъжна ли е страната, претендираща разноски, да представи договор за правна помощ и доказателства за размера и плащането на разноските или съдът, при спор за разноски, е длъжен да извлича волята на страните за договорения размер на адвокатското възнаграждение от представените платежни документи и съответствието му с Наредба №1/2004г. за МРАВ? 5. При липса на правна и фактическа сложност по делото и предвид етапа на прекратяване – преди първо по делото заседание, следва ли съдът да намали възнаграждението на ответната страна до минималните предвидени размери в Наредба №1/2004г. за МРАВ, особено при очевидна несъразмерност и на това минимално възнаграждение с обема на свършената работа? По отношение на въпроси от първи до четвърти включително са въведени допълнитени основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / поради противоречие на обжалваното определение с ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по пети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 21/15.01.2018г. по ч.гр.д. № 5086/2017г. на ВКС, IV г.о.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С определението си въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство по гр.д. № 2150/2014г. е било прекратено с протоколно определение от 22.05.2018г. на СГС поради оттегляне на исковата молба на настоящите частни касатори срещу сдружението. Тъй като прекратяването на делото е поради поведението на ищците, а не на ответника, то последният е разполагал с възможност по реда на чл.248 ГПК да поиска присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.4 ГПК като представи доказателства за извършването им и след постановяване на прекратителното определение. Като е съобразил конкретните доказателства по делото – пълномощно, фактура от 08.07.2014г. и извлечение от сметка от 10.07.2014г., САС е счел, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 33 360лв. с ДДС. Обсъдил е извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на ответника – изготвяне на писмен отговор на искова молба, поради което е намерил, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи на минимума на осн. чл.9 от Наредба № 1/2004г. или в размер на ѕ от това по чл.7 от Наредбата / в случая възлизащо на 13 5665,70лв. /
След преценка на доводите на частните касатори в частната касационна жалба и изложението, инкорпорирано в нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първите четири въпроса се поставят в контекста на един и същ довод за липса на представен договор за правна помощ по делото, а само на фактура и банково извлечение. Този довод не държи връзка с конкретно установените по делото факти, тъй като САС не отрича сключването на договор за правна помощ, а извод за наличието на такъв договор и за реално плащане на договореното възнаграждение се налага с оглед надлежното упълномощаване на адвокатското дружество /пълномощното не се оспорва от частните касатори/ за процесуално представителство по делото, издаването на фактура от страна на адвокатското дружество за извършената услуга и платеното съобразно банковото извлечение адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Последният не е твърдял, че възнаграждението е заплатено в брой, в който случай според т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС този начин на плащане и самото му извършване, следва изрично да са отразени в договора за правна помощ, който да е приложен по делото, за да се приеме, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Пети въпрос също не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд изрично е съобразил етапа на развитие на производството, в който същото е било прекратено и е приложил разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/2004г., която регламентира минималния размер на адвокатско възнаграждение в този случай.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №798/05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 6100/2018 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: