О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
[населено място], 17.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1697 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. А. Ч. срещу определение №3171/04.10.2017г., постановено по в.ч.д. №3976/2017г. на Апелативен съд-София, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение на СГС, VІ-8 състав, постановено по т.д.№1066/2003г. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на държавна такса съгласно чл.5, б.“е“ Закона за държавните такси.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и необосновано.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Намира ли приложение нормата на чл.5, б.“Е“ ЗДТ при иск предявен за заплащане на обезщетение при нарушени права върху изобретение, когато това обезщетение се определя като пропусната полза, изчислена въз основа на дължимото възнаграждение за правомерно използване на изобретението?
2. Произнасянето на съда относно приложимостта на чл.5, б.“Е“ ЗДТ подлежи ли на обжалване по реда на чл.272, ал.1, т.2 ГПК или следва да се обжалва по реда на институционния контрол?“.
Поддържа, че поставените въпроси са значими за решаващите изводи на съда, като по първия въпрос въззивното определение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение №334/20.05.2011г. по т.д.№833/2010г. на ТК, ІІ т.о. и определение №356/22.05.2013г. по ч.т.д.№1607/2013г. на ТК, І т.о., а по втория въпрос има противоречива практика. Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като твърди и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата „АББ Авангард“ АД /в ликв./ поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С потвърденото първоинстанционно определение на СГС е оставено без уважение искането на ищеца А. Ч. по реда на чл.5, б.“е“ ЗДТ за освобождаване от държавна такса във връзка с молбата му за увеличаване на иска по т.д.№1066/2003г. Въззивният съд, като съобразява, че предмет на делото са искове с правно основание чл.28, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗПРПМ, приема че разпоредбата на чл.5, б.“е“ ЗДТ е неприложима. Излага доводи, че тази норма е императивна, не следва да се тълкува и прилага разширително, поради което ищецът, който не претендира присъждане на възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, няма право да иска освобождаване от държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос относно приложението на чл.5, б.“е“ ЗДТ при иск за заплащане на обезщетение за вреди от нарушено право върху изобретение, представляващи пропуснати ползи, изчислени въз основа на дължимото възнаграждение за използване на изобретението, е значим за изхода на спора и е обусловил крайните изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на него обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираното от жалбоподателя определение №334/20.05.2011г. по т.д.№833/2010г. на ТК, ІІ т.о. е постановено в производство по реда на чл.288 ГПК и няма правна характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по същество на касационна жалба. Разглежданите в тази фаза на касационното производство въпроси са извън предмета на делото, дейността на ВКС по допускане на касационно обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща и не влияе върху съдбата на въззивния съдебен акт /в този смисъл ТР № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/. С второто посочено в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определение №356/22.05.2013г. по ч.т.д.№1607/2013г. на ТК, І т.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, е отменено определение за оставяне без разглеждане на частна жалба и е върнато делото на САС за произнасяне. Това определение не съдържа отговор на поставения правен въпрос и не формира трайна съдебна практика относно приложението на чл.5, б.“е“ ЗДТ.
Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По поставения правен въпрос няма противоречива практика, която да подлежи на тълкуване или осъвременяване.
Вторият поставен въпрос не е обсъждан от въззивния съд, не е от значение за решаване на възникналия между страните спор, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3171/04.10.2017г., постановено по в.ч.д. №3976/2017г. на Апелативен съд-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.