О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София,17.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№1977 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. П. К., пълномощник на Д. С. Д. и Д. К. Бежандолска срещу определение №1764 от 30.05.2019г. по в.гр.д.№5320/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искане за поправка на явна фактическа грешка в решението от 28.02.2019г. по т.д.№5320/2018г. на САС, ГО, 12 състав.
Частната жалбоподателка поддържа, че въззивният съд е направил погрешен извод, като е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената, а не съобразно уважената част от исковете, която е в размер на 125 396,21 лева и дължимият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 60% от тази сума. С оглед изложеното, жалбоподателката иска отмяна на определението като неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението от 28.02.2019г. по т.д.№5320/2018г. САС, ГО, 12 състав е отменил решение №1109 от 21.02.2018г., постановено по гр.д.№16934/2015г. на СГС в частта, в която са отхвърлени исковете на Д. С. Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, което е настъпило на 04.12.2015г. за разликата от 84 000 лв. до 120 000 лв.; обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, което е настъпило на 04.12.2015г., за разликата от 3 777,34 лв. до 5 396,21 лв., като вместо това е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Д. С. Д. сумата от още 36 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 04.12.2015г.; 1 618,87 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 04.12.2015г.; потвърдил е решение №1109 от 21.02.2018г., постановено по гр.д.№16934/2015г. на СГС в останалата му обжалвана част, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на Софийския апелативен съд сумата от 2 257,13 лв., представляваща дължима по делото държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, както и да заплати на адв. П. К. сумата от 3 844 лева, с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред въззивния съд.
Със същото решение съставът на САС е отменил определение №16461/27.07.2018г., постановено по гр.д.№16934/2015г. на СГС, като вместо това е изменил решение №1109 от 21.02.2018г. по гр.д.№16934/2015г. на СГС в частта за разноските, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв.П. К. сумата от още 2 563,20 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за производството пред първоинстанционния съд
На 22.04.2019г. адв. П. К., пълномощник на Д. С. Д. и Д. К. Бежандолска, е поискала решението да бъде изменено по реда на чл.248 от ГПК, в частта за присъденото й на основание чл.38 от ЗА допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд. В молбата се излагат твърдения за неправилно определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Евентуално се прави искане молбата да се счита за частна жалба.
В случая частта от решението, която жалбоподателката е поискала да бъде изменена, не подлежи на изменение по реда на чл.248 от ГПК. По този ред подлежи на изменение решението само в частта за разноските, присъдени за въззивното производство. В частта по присъдените от първоинстанционния съд разноски, въззивният съд е действал като въззивна инстанция и се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК, с което първоинстанционният съд е отказал да измени присъденото на адвокат К. адвокатско възнаграждение. Определението на въззивния съд по чл.274 ал.2 от ГПК не подлежи на изменение по реда на чл.248 от ГПК, а само на инстанционен контрол. Поради това съдът е следвало да съобрази искането молбата да бъде счетена за частна касационна жалба и да администрира същата. Вместо това съдът е разгледал същата като молба за поправка на явна фактическа грешка, въпреки, че в нея не се съдържа такова искане, нито се излагат твърдения за допуснато несъответствие между мотивите и диспозитива на решението.
Поради това определението следва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски апелативен съд за администриране на частната касационна жалба, подадена на 22.04.2018г., с оглед изискванията на чл.275 и чл.284 от ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОБЕЗСИЛВА определение №1764 от 30.05.2019г. по в.гр.д.№5320/2018г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за администриране на частната касационна жалба, подадена от адв. П. К. на 22.04.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.