3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
[населено място], 24.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2297 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД срещу определение № 509/16.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 361/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено определение на ОС Варна № 1154/08.04.2019 г. по гр. д. № 1958/2017 г. С последното в полза на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 6 000 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси, а именно :
1. „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение без извършено негово договаряне и плащане?“
2. „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение при липса по делото на доказателства за неговото плащане?“
3. „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за прекратен иск с приета от съда неправилна правна квалификация на иска?“
4. „Може ли да се присъждат съдебни разноски за незаконосъобразен акт?“
Касаторът излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд. Според него по първите два въпроса обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 150/09.05.2018 г. по гр. д. № 3118/2017 г. на ГК, III ГО на ВКС и решение № 157/30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г. на ТК, I ТО на ВКС. За втори и трети въпрос поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с подадения отговор оспорва наличие на посочените предпоставки за допускане на въззивното определение до касация. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение частично е потвърдено определение на ОС Варна, с което на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на „СТАРДЕК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение по иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, по отношение на който производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и вторият, формулирани от жалбоподателя въпроси, не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не са обусловили волята на въззивния съд. Същите не кореспондират с фактите по делото, тъй като процесуалният представител на ответника е депозирал договор за предоставяне на правна защита и съдействие, в който е договорено общо възнаграждение в размер на 18 000 лв., а по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД /така, както е квалифициран в исковата молба на „ВАРНА ИНВЕСТМЪНТС“ ООД/ – в размер на 6 000 лв. Отделно от това, е представил фактура № 0100000010/18.12.2017 г. за предоставената правна услуга и платежни нареждания за извършени два касови и един банков преводи на уговореното възнаграждение.
Въпросите под номер три и четири също нямат характера на обуславящи. Въпрос номер 4 е хипотетично зададен и не е посочено какво е конкретното му значение за спора. В атакуваното определение апелативният съд не е обсъждал конкретната правна квалификация на иска, за който е преценил, че се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение. Не е обсъждал и въпроса дали определението за частично прекратяване е законосъобразно. Следва да се посочи, обаче, че същото е преминало през инстанционен контрол и е потвърдено от въззивната инстанция, съответно нейният акт не е допуснат до касация.
При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителните селективни критерии за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Предвид характера на настоящото производство – спор за присъждане на разноски – който няма самостоятелно значение по смисъла на чл. 81 ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани в полза на ответника по касационната частна жалба.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 509/16.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 361/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна в частта, с която е потвърдено определение на ОС Варна № 1154/08.04.2019 г. по гр. д. № 1958/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.