4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
[населено място], 24.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2239 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Министерство на отбраната срещу определение № 2373/16.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2667/2019 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, с което е потвърдено определение № 1688/22.03.2019 г. на СГС, ТО, VI – 17 състав по т. д. № 3248/2018 г. С последното е върната искова молба на Министерство на отбраната при приложение на чл. 299, ал. 2 ГПК и чл. 130 ГПК.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него са нарушени разпоредбите на чл. 126, ал. 1 ГПК и чл. 230 ГПК, както и, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като въззивният съд е препратил към недопустими мотиви на първоинстанционния съд.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси, а именно :
1. „Дали по – късно заведеното или по – рано заведеното дело при идентитет между двете дела следва да се прекрати – същите са между едни и същи страни, на едно и също основание и за една и съща част от вземането?“
2. „При липса на направено искане от една от страните задължен ли е съдът да възобнови делото служебно?“
3. „Налице ли е идентитет по предмета на две дела при положение, че искът по едното от заведените дела е погасен по давност, а другият не е, тоест съществува разлика в момента на завеждането на иска?“
4. „Произнасянето по по – късно заведен и погасен по давност иск основание ли е за прекратяване на производството по непогасен по давност иск, заведен по предходно дело със същите страни и правопораждащи факти, но с различен по – ранен момент на завеждането му и различни процесуалноправни предпоставки – единият иск е предявен в цялост с първоначалната искова молба, а другият е увеличен по размер на основание чл. 214, ал. 1 ГПК?“
Министерството на отбраната излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като по първия въпрос обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на втори, трети и четвърти въпрос поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и осъвременяване на съдебната практика. Отделно от това, поддържа и основание за допускане до касация поради очевидна неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната касационна жалба „Хуфу“ ЕООД в подадения отговор оспорва наличие на посочените предпоставки за допускане на въззивното определение до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на СГС за връщане на искова молба, подадена от Министерство на отбраната срещу „Хуфу“ ЕООД, като недопустима. Решаващият мотив на първоинстанционния съд е, че поради формирана сила на пресъдено нещо относно претенцията на ищеца срещу „Хуфу“ ЕООД за заплащане на неустойка в размер над 20 000 лв. до 179 232, 88 лв. по т. д. № 1217/2018 г. на СГС, ТО, VI – 3 състав, продължаване производството по т. д. № 3248/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав е недопустимо.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение.
Отсъства основание за преценка, че обжалваният акт е недопустим, каквито твърдения са изложени в частната жалба. Тезата за недопустимост не е подкрепена с релевантни доводи, а при извършване на дължимата от настоящия състав на съда служебна проверка наличието на такъв порок не се установява.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и вторият, формулирани от жалбоподателя въпроси, не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не са обусловили волята на въззивния съд. В обжалваното определение не е коментирано приложението на чл. 126 ГПК и чл. 230 ГПК. Поради неотпадане на пречката за развитие на производството по т. д. № 3248/2018 г. на СГС, ТО, VI – 17 състав – преюдициалното за спора гр. д. № 34 537/15 г. по описа на СРС е било преобразувано в т. д. № 1217/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI – 3 състав – не е било постановено възобновяване на основание чл. 230 ГПК.
Въпросите под номер три и четири са обусловили произнасянето на съда, но не удовлетворяват допълнителния селективен критерий за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която съгласно указанията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая относимата разпоредба на чл. 299 ГПК е ясна и пълна и по нея не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. В нея по ясен начин е предвидено, че когато спор е разрешен със сила на пресъдено нещо не се допуска възможност той да бъде пререшаван.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В допълнение следва да се посочи, че неудовлетворителния за касатора резултат е получен поради обстоятелството, че в хода на производството по т. д. № 1217/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI – 3 състав правопогасяващото възражение на „Хуфу“ ЕООД не е парирано с изявление за висящност на производството по т. д. № 3248/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав, което е било изцяло предоставено на волята на Министерство на отбраната.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2373/16.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2667/2019 г. по описа на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.