1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 28.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 3039 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Скануел България“ АД – гр. София срещу определение № 197 от 14. 08. 2018 г. по т. д. № 1619/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от посоченото дружество молба за отмяна на определение от 28. 12. 2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г. на ВКС, II т. о.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че дружеството – жалбоподател няма друг ред за защита срещу допуснатите нарушения на процесуалните правила при постановяване на определението, чиято отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се иска. Останалите твърдения в частната жалба са за наличието на посоченото основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК на определението по ч. т. д. № 2415/2015 г. на ВКС с оглед лишаването на жалбоподателя от възможност за участие и защита в това производство поради нарушение на процесуалното правило на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба СА КОМБИФУРАЖ, Република Молдова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна на определение от 28. 12. 2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г. на ВКС, II т. о., с което в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, при допуснато касационно обжалване, е отменено определението от 29. 06. 2015 г. на САС по ч. гр. д. № 2533/2015 г. и потвърденото с него определение по гр. д. № 1665/2014 г. на СГС за връщане на исковата молба, подадена от СА КОМБИФУРАЖ, Република Молдова срещу „Скануел България“ АД, и за прекратяване на производството по делото и след отмяната делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тричленният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като определението не попада в кръга на подлежащите на отмяна актове. Изложил е съображения, че определението за отмяна на прекратително определение и връщане на делото за ново разглеждане не подлежи на обжалване и не създава сила на пресъдено нещо.
Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна.
Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни.
С т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 на тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.
В случая е направено искане за отмяна на влязло в сила определение на Върховен касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, с което са отменени въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото и след отмяната делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С посоченото определение, което няма преграждащ развитието на производството характер, не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Поради това определението не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК, и подадената молба за отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима.
По изложените съображения обжалваното определение в атакуваната част като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197 от 14. 08. 2018 г. по т. д. № 1619/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане подадената от „Скануел България“ АД – гр. София молба за отмяна на определение от 28. 12. 2015 г. по ч. т. д. № 2415/2015 г. на Върховен касационен съд, ТК, II т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: