О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
гр. София, 28.01.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3142 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.П. К., пълномощник на И. М. В., срещу определение № 2862/25.09.2018г. по гр.д. № 3881/2017г. на САС, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допълване на въззивното решение по същото дело в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се съображения, че на адвоката, осъществил процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА пред първа и въззивна инстанция се дължи заплащане на възнаграждение на осн. чл.38 ЗА и за въззивна инстанция съобразно изхода от спора в производството пред нея. Липсва законово ограничение за определяне еднократно на възнаграждение за всички инстанции. Преценката за материална затрудненост на представляваната И. В. е била направена от първоинстанционния съд с определението по чл.83, ал.2 ГПК, като същата е била освободена от заплащане на държавна такса. Не са настъпили промени в имущественото й състояние, а издаденият в нейна полза изпълнителен лист за сумата от 10 000лв. /необжалваната от застрахователя част от първоинстанционното осъдително решение/ не означава, че тя е получила тази сума, а и същата има друга функция – обезщетителна за претърпените вреди. Прави се искане за отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, като се допълни въззивното решение в частта за разноските и на адвокат П. К. се присъди адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер, определен от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба ЗД „Лев инс“ АД в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Производството по т.д. № 3881/2017г. на САС е било образувано по въззивна жалба на ЗК“Лев Инс“АД срещу решение № 627/31.01.2017г. по гр.д. № 895/2015г. на СГС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на И. М. В. на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП за разликата над 10 000лв. до 50 000лв. С решение № 1243/18.05.2018г. по гр.д. № 3881/2017г. на САС е било потвърдено обжалваното първоинстанционно решение в посочената част. С въззивното решение САС не се е произнесъл по въпроса за разноските пред въззивна инстанция.
В производството по гр.д. № 3881/2017г. на САС И. М. В. е участвала като въззиваема страна и е била представлявана от адв.П. К.. Съобразно представен пред СГС договор за правна помощ и съдействие между представляван и процесуален представител е уговорено, че правната помощ се предоставя до приключване на делото във всички инстанции при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С определение от 26.01.2015г. по гр.д. № 895/2015г. на СГС ищцата по иска с правно осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ е била освободена от заплащане на държавна такса, поради липса на достатъчно средства да я заплати, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
С молба от 16.07.2018г. по гр.д. № 3881/2017г. на САС адв.П. К. е поискала допълване на въззивното решение в частта за разноските с присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Предвид така установеното от фактическа страна настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като осъди другата страна да го заплати. Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно на процесуалния й представител по пълномощие – адвокат се дължи адвокатско възнаграждение по силата на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В случая въззивният съд не е уважил въззивната жалба на застрахователното дружество и е потвърдил атакувания първоинстанционен съдебен акт в обжалваната част, въззиваемата страна е била представлявана в открито съдебно заседание от упълномощения адвокат, при наличието на договор на осн. чл. 38, ал. 1 ЗА. Следователно в полза на процесуалния предаставител на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес в същото – 40 000 лв., или в размер на 2076 лв. / с ДДС/, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата.
Нито пред СГС, нито пред САС застрахователното дружество е оспорило осъществяването на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за сключване на договор между ищцата и пълномощника при тези условия, само в който случай въззивният съд е могъл да извършва преценка дали представлявания е материално затруднен.
По тези съображения обжалваното определение по чл. 248 ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено въззивното решение в частта за разноските, като ЗД „Лев инс“ АД бъде осъдено да заплати на адвокат П. К. основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2076лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №2862/25.09.2018г. по гр.д. № 3881/2017г. на САС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на осн. чл.248 ГПК ЗК“Лев Инс“АД да заплати на адв.П. К. сумата от 2076лв., предаставляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по чл.38, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: