1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 582 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ – гр. София срещу определение № 3432 от 6. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5246/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, дванадесети състав. С него е потвърдено определение № 17753 от 20. 08. 2018 г. по гр. д. № 358/2018 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 14185/2015 г. на Софийски градски съд с влязъл в сила съдебен акт.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като по настоящото дело се претендира само главница по договор за банков кредит и кредитополучателите не обслужват кредита от дълго време, като неизпълнените им парични задължения надхвърлят „надвнесената“ от тях сума поради едностранно увеличаване на лихвения процент от страна на банката и/или курсови разлики при кредит във валута с променлив курс.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:„ Следва ли исковото производство за събиране на вземането поради предсрочна изискуемост /установителен или осъдителен иск/ да бъде спирано, когато кредитополучателят е подал иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит, при условие, че: хипотеза 1: кредитополучателят от дълго време не обслужва кредита и просрочената сума значително надхвърля претендираната „надвнесена“ сума поради едностранно увеличаване на лихвения процент от страна на банката и/или курсови разлики при кредит във валута с променлив курс; хипотеза 2: банката претендира главница или част от главница, а искът на кредитополучателя касае само лихвите по кредита?“.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по жалба Емил Б. и А. Горгорова – Б., които изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за спиране на производството по гр. д. № 358/2018 г. до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 14185/2015 г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд я е приел, че е налице релевантната за основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК връзка на преюдициалност между делата. Изложил е съображения, че производството по делото е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД срещу Емил Б. и А. Б. искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 46 781, 29 швейцарски франка, представляваща част от задължението им по договор за потребителски кредит № HL 37242 от 14. 07. 2008 г. В исковата молба са наведени твърдения за изпадането на длъжниците в просрочие относно задълженията им да обслужват кредита и общият размер на задължението им е 56 498 швейцарски франка, като претендираната сума от 46 781, 29 швейцарски франка представлява само просрочената главница по договора за кредит. Предмет на гр. д. № 358/2018 г. на Софийски градски съд са искове на ответниците Боянови срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване нищожността на част от клаузите на посочения договор за потребителски кредит, в това число и на чл. 6, ал. 2, който предвижда, че кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. Поради това съдът е приел за налична връзката между двете производства, тъй като видът на валутата, с която ще се погасява главницата е в пряка връзка с валидността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Допускането на касационно обжалване, извън хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на жалбоподателя въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като такъв въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд и няма обуславящ решаващите му изводи характер. Въззивният съд е счел, че изходът на спора по исковете за нищожност на клаузите от договора за банков кредит на страните има преюдициално значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл. 430 ТЗ за заплащане на част от главницата по кредита или на сумата от 46 781, 29 швейцарски франка и налага производството по тези искове да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело с предмет установителните искове за нищожност, като се е позовал на оспорената с тях валидност на клаузата за валутата на погасяване на кредита – швейцарски франкове. При формиране на изводите си съдът е съобрази само осъществяването на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед установената връзка на преюдициалност на делата. Във въззивното определение не са изследвани периодът на забавата на задължените по договора за кредит ответници и съотношението между просрочената главница по кредита и сумите, които според ответниците банката следва да им възстанови поради нищожността на уговорките им по договора за банков кредит. Поради това е изключен извод за обуславящ изводите на съда характер на поставения въпрос с оглед първото поставено при формулирането на въпроса условие. Що се касае до второто условие, то същото е некоректно въведено във въпроса на касационния жалбоподател, тъй като предмет на установителните искове на Боянови е прогласяването на нищожността като неравноправни и на клаузи от договора за валутата на погасяване на кредита – швейцарски франкове и за превалутиране на средствата по сметката на кредитополучателя в друга валута във валутата на погасяване съобразно курс „продава“ на банката към датата на падежа на погасителната вноска.
Неоснователни са доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Освен това доводите на касатора за очевидна неправилност повтарят оплакванията в частната касационна жалба за отсъствието на предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 5246/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3432 от 6. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5246/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, дванадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: