О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр. София, 16.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№378 по описа за 2018 ., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ц. В. срещу разпореждане №3 от 03.01.2018 г. на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка с вх.№7343/24.07.2017 г., с което е върната исковата молба по чл.47 от ЗМТА, за отмяна на постановеното на 21.01.2016 г. по арб.д.№1052/2015 г. арбитражно решение на арбитър Б. Г..
Излагат се съображения, че разпореждането е неправилно, тъй като с частната жалба е представен платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С разпореждането от 03.01.2018 г., исковата молба по чл.47 от ЗМТА е върната по съображения, че в дадения срок, продължен с разпореждане по реда на чл.63 от ГПК и изтекъл в края на 25.10.2017 г., Р. Ц. В. не е изпълнила указанията да представи доказателства, удостоверяващи внасяне на дължимата по делото държавна такса в размер на 206.84 лв.
Разпореждането е правилно.
В указания срок, продължен с разпореждане от 25.09.2017 г. и изтекъл в края на 25.10.2017 г. – присъствен ден /не съществува задължение за съда да съобщава на страната, направила искане по чл.63 от ГПК, че молбата за продължаване на срока е уважена или отхвърлена, тъй като с оглед разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, респективно молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне/, ищцата не е представила, нито е изпратила по пощата, доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по исковата молба по чл.47 от ЗМТА, каквото задължение й е било вменено с разпореждане от 27.07.2017 г. на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС.
В този смисъл жалбоподателката следва да бъде обвързана от неблагоприятните правни последици, следващи се при проявеното от нея процесуално бездействие, като с оглед разпоредбата на чл.101, ал.3 от ГПК, представеното към частната жалба, с която е сезиран настоящият състав, доказателство за внесена на 25.01.2018 г., след постановяване на обжалваното разпореждане, държавна такса по исковата молба, не следва да бъде съобразявано – процесуалните действия се смятат за неизвършени.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3 от 03.01.2018 г. на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, постановено по преписка с вх.№7343/24.07.2017 г., с което е върната исковата молба по чл.47 от ЗМТА, за отмяна на постановеното на 21.01.2016 г. по арб.д.№1052/2015 г. арбитражно решение на арбитър Б. Г..
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.