6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр. София, 09.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 878 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Дьолер България“ ООД / в ликвидация/ против определение № 334/31.01.2019г. по ч.гр.д. № 6149/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4978/03.10.2018г. по т.д.8460/2012г. на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че на ответника „Титаниум“АД / в ликвидация/ не е следвало да бъде назначаван особен представител, тъй като в хода на обжалване на прекратителното определение на СГС на посоченото дружество е бил назначен ликвидатор, който надлежно представлява юридическото лице. Неправилно са били определени и размерите на дължимите за назначаните особени представители възнаграждения. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго за връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение САС е приел, че частният касатор е предявил срещу ответниците „ВИК Инвестмънт“ЕООД /в несъстоятелност/, „Титаниум“АД / в ликвидация/ и „Легарно бюти център“ЕООД искове за прогласяване на нищожност на разпоредителна сделка от 24.03.2008г. сключена между първите двама ответници и разпоредителна сделка от 19.12.2008г. между втория и третия ответник, както и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на двете сделки. По отношение на третия ответник въззивният съд е констатирал, че след завеждане на исковата молба същото дружество е било заличено в ТР и спрямо него производството по делото е било прекратено от СГС. Съобразно данъчната оценка цената на всеки един иск е била определена в размер на 887 584, 40лв. Поради липсата на вписан в ТР ликвидатор на втория ответник към 04.03.2014г. на същото АД е бил назначен от СГС особен представител, чието възнаграждение като краен резултат е било определено от съда в размер на 28 781,69лв., от което ищецът е внесъл само 800лв. СГС е указал на частния касатор да довнесе разликата в определеното възнаграждение за особен представител на „Титаниум“АД / в ликвидация/, което указание е останало неизпълнено. По отношение на ответника „ВИК Инвестмънт“ЕООД /в несъстоятелност/ САС е констатирал, че посоченото дружество няма вписан законен представител. В последствие има назначен синдик, но тъй като в производството по иска с правно осн. чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 и 3 ТЗ той е конституиран като съищец, не може надлежно да представлява едновременно и ответника по този иск, поради което е налице хипотеза на чл.29, ал.4 ГПК и на несъстоятелното дружество следва да се назначи особен представител. Указания за заплащане на възнаграждение и на този особен представител са били редовно дадени и връчени на ищеца, но са останали неизпълнени, като той е внесъл само част от общо определената сума от 28 781,69лв. САС е изложил и аргумент, че в производството по искове с правно осн. чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД страните по сделките са задължителни другари. Поради което при невнасяне на определеното възнаграждение дори и само за особения представител на единия ответник исковата молба подлежи на връщане, а производството на прекратяване изцяло, т.е. по отношение и на двамата ответници.
В изложението частният касатор обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с произнасянето на САС по следните правни въпроси: 1/ Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.47 ГПК за назначаване на особен представител на разноски на ищеца за ответници- юридически лица?; 2/Следва ли въззивният съд, преди произнасяне по жалба срещу прекратяване на делото поради невнесен допълнителен депозит за адвокатско възнаграждение на назначения по делото особен представител на юридическо лице-ответник в ликвидация, което е било без вписан в търговския регистър ликвидатор, да направи самостоятелна проверка в ТР за настъпили след подаване на частната жалба нови обстоятелства в представителството на ответника, в т.ч. и дали към момента на произнасянето му са били налице условията за назначаване на особен представител на разноски на ищеца и дали е вписан нов ликвидатор?; 3/Как следва да се определи размерът на възнаграждението по иск за обявяване нищожност и относителна недействителност на извършени от несъстоятелния търговец разпоредителни сделки, предявен от кредитор с прието вземане, на назначения на разноски на ищеца особен представител на ответника-несъстоятелен търговец – по усмотрение на съда, по НМРАВ, по ЗПП или от бюджета на съда?; 4/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и съображения на страните, както и да подложи на цялостен и задълбочен анализ целия събран по делото доказателствен материал и въз основа на него да постанови решението си?; 5/ Задължително ли е другарството в процеса на двама ответници по искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, респ. невнасянето на допълнителен депозит за назначения особен представител на единия от другарите води ли до прекратяване на производството и спрямо другия?; 6/Налице ли е процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора при невнасяне на възнаграждение за допълнителен депозит на назначените по делото особени представители на ответниците, съответно приложима ли е разпоредбата на чл.129, ал.2 и ал.3 ГПК за връщане на исковата молба при неизпълнение на това указано от съда задължение на ищеца? Въпроси първи, втори, четвърти и пети са въведени от частния касатор с посочване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между дадените по тях разрешения от САС и практиката на ВКС, обективирана както следва: по първи въпрос – в Определение № 309/24.04.2014г. по ч.гр.д. № 1596/2014г. на ВКС, IV г.о., Определение № 56/23.01.2014г. по ч.гр.д. № 226/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 96/15.07.2016г. по т.д. № 587/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 34/15.05.2014г. по т.д. № 4652/2013г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – в т.5 от ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС Решение № 61 по т.д. № 741/2009г. на ВКС, I т.о., Решение № 105/20.07.2015г. по т.д. № 815/2014г. на ВКС, I т.о. и др.; по трети въпрос – Определение № 162/06.03.2018г. по ч.т.д. № 2785/2017г. на ВКС, II т.о.; по четвърти въпрос – в Решение № 331/19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 700/28.10.2010г. по гр.д. № 91/2010г. на ВКС, IV г.о. и др. и по пети въпрос – в Решение № 247/04.02.2019г. по гр.д. № 4288/2016г. на ВКС. Въпроси трети и шести са въведени от частния касатор с обосноваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същите въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на първия правен въпрос не е изпълнено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На ответниците – юридически лица са били назначени особени представители, но не в хипотеза на чл.47, ал.6 ГПК при неоткриване на ответника- физическо лице на посочения адрес, а на основание чл.29, ал. 2 и 4 ГПК, с оглед заличаване в ТР на законните им представители, а при отменителните искове и предвид процесуалното качество на синдика, който според чл.649, ал.3 ТЗ се конституира като съищец, а несъстоятелното дружество е ответник. Съответно съдебната практика, на която се позовава частният касатор също е постановена по приложението на чл.47, ал.6 и чл.50, ал.2 и 4 ГПК, а не по чл.29 ГПК.
Втори въпрос се свързва с довод, че при произнасянето си по частна жалба срещу преграждащо развитие на делото определение въззивната инстанция е задължена да извърши проверка дали в хода на делото не са настъпили нови обстоятелства, подлежащи на вписване в публичен регистър, неосъществяването на които пред първоинстанционния съд е послужило като основание за оставяне без движение на производството и даване на указания до ищеца, респ. в последствие за постановяване на обжалваното определение. В конкретния случай твърдението е, че не е била извършена сравка в ТР, поради което се явява необоснован изводът на САС, че по партида на ответника „Титаниум“АД / в ликвидация/ няма вписан ликвидатор. Настоящият състав на ВКС намира, че макар и да попада в предмета на произнасяне на въззивния съд този въпрос не се явява единствено обуславящ крайния изход от спора. Апелативният съд е изложил и съображения, че с оглед задължителното другарство на страните по атакуваните с предявените искове договори неизпълнението на указанията относно нередовността на исковата молба срещу единия ответник и прекратяване на производството спрямо него води до извод за прекратяване на производството изцяло, т.е. и спрямо втория ответник.
Третият правен въпрос е обхванат от произнасянето на апелативния съд, тъй като в случая възнаграждението за особен представител е определено в размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са изпълнени допълнителнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, сочени от частния касатор. Исковете по чл.26 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, предявени от кредитор срещу несъстоятелен длъжник като прехвърлител по атакуваната сделка и срещу приобретателя по нея, не разкриват специфики, които да налагат прилагане на разрешение различно от приетото в т.6 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г., а именно че на особения представител се дължи възнаграждение в размер, определен по реда на НМРАВ, като няма пречка при констатирана фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи и по-висок размер на възнаграждението. Следва да се има предвид, че с чл.649, ал.6 ТЗ е предвидено изключение от общото исково производство само за предварителното внасяне на държавни такси по отменителните искове, но не и за други разноски. В цитираното в изложението Определение № 162/06.03.2018г. по ч.т.д. № 2785/2017г. на ВКС, II т.о се разглежда различна хипотеза – производството е било образувано по отменителен иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност. В отклонение от производството по несъстоятелност по ТЗ и съпътстващите го искови процеси законодателят с оглед специалния характер на производството по банкова несъстоятелност в чл. 62а, ал.3 ЗБН / ред. ДВ бр.33/2019г./ е регламентирал, че в случаите, в които по образувани от лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН дела съдът назначава особен представител на разноски на ищеца, възнаграждението на особения представител се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По отношение на поддържаното основание – съществуваща противоречива практика на съдилищата, към датата на подаване на частната касационна жалба /14.02.2019г./ нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / ДВ бр.86/2017г./ е с изменено съдържание и така соченото от частния касатор допълнително основание вече не съществува.
Четвърти въпрос се поставя от частния жалбоподател в контекста на оплакване за неправилно определяне от въззивния съд на размера на възнагражденията и нормативната основа за това изчисляване, т.е. свързан е с трети въпрос, а не касае непроизнасяне на решаващия състав по релевантен за спора довод или доказателство.
Шести въпрос се явява преюдициален по отношение на петия поставен въпрос. Макар и формално да изпълнява изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е потвърдил преграждащото определение на основание неизпълнение от страна на ищеца на указание на СГС за довнасяне на пълния размер на определеното възнаграждение за особени представители на дружествата-ответници, не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормите на чл.29, ал.2 и 4 ГПК не са непълни, неясни или противоречиви и не са дали повод за постановяване на противоречива практика, нито се обосновава необходимост от промяна на създадената вече такава по приложението им. И двете предвиждат първоначално поемане на разноските от определена страна, т.е. за да се развие производството тези разноски трябва да са внесени.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по пети въпрос. По отношение на отменителните искове по осн. чл.649, ал.1 ТЗ съдебната практика е константна / в този смисъл и Решение № 248/17.01.2011г. по т.д. № 224/2010г. на ВКС, II т.о./, че пасивно легитимирани ответници по тях са несъстоятелния длъжник и третото лице, в чиято полза е извършено действието, респ. сделката, в качеството им на задължителни необходими другари. Ето защо дори и неправилно САС да е констатирал, без да извърши справка за актуалните вписвания в ТР, че ответникът „Титаниум“АД /в ликвидация/ няма назначен и вписан ликвидатор, невнасянето на възнаграждение за особения представител на другия ответник- несъстоятелния длъжник, обосновава извод за недопустимост изцяло на производството по иска. По отношение на исковете за нищожност следва да се съобрази констатацията на въззивния съд, че се касае за атакуване на две последователни сделки с един и същи имот, като последният приобретател „Легарно бюти център“ЕООД е бил заличен като правен субект в хода на процеса, а оттук се поставя въпросът за обосноваване на правен интерес за ищеца от предявяване на тези искове срещу другите ответници.
Позоваването в частната жалба на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност, е бланкетно, поради което насочва към изложените оплаквания за неправилност на обжалваното определение, което предполага извършване на проверка по съществото на частната касационна жалба. Не се установяват особено тежки пороци, които да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че очевидна неправилност е налице в случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334/31.01.2019г. по ч.гр.д. № 6149/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: