О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 18.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2262 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. Астадурова срещу определение № 90/16.05.2019 г. по т. д. № 484/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила постановление от 08.12.2015 г. на ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20158870400304 за възлагане на недвижим имот в полза на Й. Г. Н..
Жалбоподателката прави оплакване за необоснованост на атакуваното определение. Счита, че предходният състав на ВКС е достигнал до неправилен логически извод. Изтъква доводи, че от 15.05.2017 г. е променила настоящия си адрес, тъй като пребивава във Великобритания, както и режима на имуществените отношения със съпруга й З. Т. А. – режим на разделност. Оспорва извода, че на 23.04.2018 г. е узнала за изготвената частна почеркова експертиза чрез съпруга си. Отделно от това сочи, че цитираният в определението на ВКС протокол за извършена експертиза не е представен от нея, а от З. Т. А., поради което изводът, че тя е знаела за него само, защото е съпруга на А., е необоснован. Видно от самия текст на протокола почерковата експертиза е заявена не от нея, а от съпруга й. Според жалбоподателката протоколът от 23.04.2018 г. не доказва, а само допуска наличието на фалшификация на подписа на З. А., а всъщност новото писмено доказателство от значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е експертното заключение, изготвено в резултат на проверката, разпоредена по пр. пр. № 7170/2018 г. по описа на СГП, което е връчено на съпруга й на 30.10.2018 г. и на която дата и тя е узнала за съществуването му. При изложените съображения И. К. Астадурова моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът „Обединена българска банка“ АД оспорва жалбата като процесуално недопустима, тъй като същата не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК, а именно не е подписана от адвокат или юрисконсулт. Липсват доказателства за юридическа правоспособност на лицето, което я е подписало. При условия на евентуалност ответникът оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Счита, че в обжалваното определение правилно е приета датата, на която жалбоподателката е узнала за доказателствата по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид представените с молбата за отмяна документи, както и обстоятелството, че Т. А. е упълномощен да извършва от името на съпругата си широк кръг действия, включително да получава всякакви книжа във връзка с упражняване защита на правата й. Банката моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално обжалваното определение да бъде потвърдено.
По делото е депозирано и становище от З. Т. А., в което сочи, че поддържа подадената частна жалба и я счита за основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователни се явяват твърденията за обратното, посочени в отговора на „Обединена българска банка“ АД.
С Решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВКС е прието, че действията на съдебния изпълнител по публична продан могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК /отм./. В решението е посочено, че за подлежащите на обжалване, но необжалвани действия на съдебния изпълнител не съществува друг път за защита, когато те са засегнати от тежки пороци, освен реда на надзора или реда за отмяна, когато са налице условията по чл. 231 ГПК /отм./. В редица свои актове ВКС приема, че това разрешение не е изгубило действие и при действащия ГПК /ДВ бр.59/20.07.2007 г./ – напр. определение № 197/09.06.2014 г. по т. д. № 1721/2014 г. ТК, II търговско отделение, решение № 44/18 г. по гр. д. № 3043/17 г. на ГК, II гражданско отделение, решение № 135/18 г. по гр. д. № 4682/17 г. на ГК, IV гражданско отделение, решение № 26/2016 г. по т. д. № 3094/15 г. на ТК, I търговско отделение, определение № 65/2019 г. по ч. т. д. № 143/2019 г. на ТК, II търговско отделение.
Правомощието на настоящия състав на ВКС да се произнесе по частната жалба на И. Астадурова произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 274, ал. 2, предл. II ГПК. Обжалването по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК не е обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1, и ал. 2 ГПК, поради което за редовността на частната жалба не се изисква представяне на изложение със съдържанието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и приподписване на същата от адвокат или юрисконсулт, когато жалбоподателят няма юридическа правоспособност.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С молба с вх. № 10 713/14.11.2018 г. по описа на ВКС И. К. Астадурова иска отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижими имоти от 08.12.2015 г. на ЧСИ Д. по изпълнително дело № 20158870400304. В молбата са наведени твърдения, че вследствие нарушение на процесуалните правила, свързани с редовното й уведомяване като съпруга на длъжника З. А. за насочено принудително изпълнение към имоти, които двамата притежават в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, тя е лишена от възможността да упражни правата си по чл. 502 и сл. ГПК. Фактическите твърдения на молителката са, че ЧСИ Д. е възложил на ЧСИ Ц. да уведоми Астадурова за започване на принудително изпълнение. До молителката е адресирано съобщение № 8007/28.09.2015 г. за наложена възбрана и насрочен на 09.10.2015 г. опис на четири недвижими имота, притежавани в режим на СИО с длъжника З. А.. Върху разписката за връчване е извършена имитация на почерка и подписа на получателя З. А.. Последното обстоятелство се сочи да е установено от експертно заключение, изготвено в рамките на разследване по пр. пр. № 7170/2018 г. на СГП. Заявява се, че молителката и съпругът й са узнали за това експертно заключение на 30.10.2018 г., от която дата според Астадурова започва да тече тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата е изразено становище, че споменатото експертно заключение обективира новооткрито обстоятелство /фалшификация на почерка и подписа на получател/, за което Астадурова не е била известена преди датата 30.10.2018 г.
С атакуваното определение състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в становището по молбата за отмяна вх. № 10 713/14.11.2018 г. З. А. е приложил постановление на СГП от 12.12.2018 г. с протокол № 18/ИСПЕ – 025 за извършена извън съдебна почеркова експертиза от 23.04.2018 г., за която е твърдял, че е потвърдена в рамките на разследването по пр. пр. № 7170/2018 г. на СГП. Въз основа на тези доказателства решаващият състав е преценил, че е опровергано твърдението на И. Астадурова за узнаване на новооткритото обстоятелство /опорочено връчване на съобщение от ЧСИ Ц. за насочване на изпълнение върху имущества в режим на СИО чрез съпруга й З. А./ на датата 30.10.2018 г. Всъщност узнаването е станало още на 23.04.2018 г. с извършване на частната експертиза.
Съобразно разрешението, дадено с ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали обжалваният акт е законосъобразно постановен без да е ограничен от посоченото в жалбата. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ соченото тълкувателно решение е задължително за всички органи на съдебната власт.
Обжалваното определение е постановено в изпълнение задължението на съда по чл. 307 ГПК да прецени допустимостта на подадената до него молба за отмяна. Съобразно приетото в мотивировъчната част на т. 10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС проверката за допустимост обхваща следните въпроси : подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаване на молба за отмяна, подадената молба съдържа ли ясно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В рамките на своята правораздавателна компетентност настоящият състав на съда също следва да извърши изискуемата се от чл. 307 ГПК проверка. Същата води до извод, че подадената от И. Астадурова молба е извън срока, предвиден в чл.305, ал. 1, т. 5 ГПК. Приложението на сочената разпоредба, според настоящия състав на съда, се налага поради обстоятелството, че твърденията за откриване на нови обстоятелства, свързани с връчване на съобщение от ЧСИ за насочване на принудително изпълнение по отношение на имущества, притежавани от молителката в режим на СИО с длъжника по изпълнително дело № 20158870400304, всъщност са твърдения за наличие на опорочено уведомяване на Астадурова, което я е лишило от възможността да участва в изпълнителното производство и да упражни правата си по чл. 502 и сл. ГПК. При тези твърдения искането за отмяна следва да се квалифицира като такова по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и срокът за подаването му тече от узнаване на акта, чиято отмяна се претендира – в случая постановление за възлагане на имот от 08.12.2015 г. – чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
С частната жалба Астадурова е представила пълномощно рег. № 20 844/21.07.2017 г., издадено в полза на нейния съпруг З. Т. А., което му дава право да я представлява пред всички съдебни и съдебно – изпълнителни органи и прокуратури на територията на РБългария, да защитава интересите й при подаване на молби, искания и други документи, както и при искане за издаване на документи и получаването им. От нейно име да подава, подписва и получава всички необходими документи, засягащи настоящи и предстоящи дела, в това число и не само известия, призовки, съобщения, определения и решения. Текстът на пълномощното налага извод, че след датата 21.07.2017 г. З. А. представлява И. Астадурова по смисъла на чл. 34, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 32, т. 2 ГПК – разпоредби, които поради общия си характер намират приложение както в изпълнителното производство, така и в производството по Глава двадесет и четвърта на ГПК. Упълномощеният представител извършва всички правни действия от името и за сметка на упълномощителя, както и приема от негово име извършени спрямо него действия.
В приложено към молбата за отмяна постановление на СГП от 12.12.2018 г. е посочено, че по искане на З. А. са образувани пр. пр. вх. № 31542/2017 г. и пр. пр. вх. № 7170/2018 г., в рамките на които са проверени изтъкнатите от молителя твърдения, че никога не е получавал от името на съпругата си съобщение от ЧСИ Д., връчено чрез ЧСИ Ц., за насочване на принудително изпълнение по отношение на имоти в режим на СИО. Чрез фалшифициран документ книжата са счетени за редовно връчени и е извършена публична продан на идеална част от негови имоти в режим на СИО без съобразяване с процесуалните права на съпругата му. В текста на постановлението се чете още, че А. е бил запознат с документите по всички изпълнителни дела, които касаят продажба на негови имоти, включително в режим на СИО с молителката И. Астадурова. В кориците на т. д. № 484/2019 г. по описа на ВКС е приложена молба на З. А. с дата 21.03.2018 г. за издаване на копия от уведомления по чл. 503, ал. 1 ГПК, адресирани до съпругата му по изп. дело № 20158870400304, като върху молбата ясно личи отбелязване за получаване на искания документ.
Описаните по – горе документи мотивират настоящия състав на съда да приеме, че жалбоподателката И. Астадурова чрез своя пълномощник З. А. е узнала за извършената през 2015 г. по изп. дело № 20158870400304 публична продан на имоти в режим на СИО през 2017 г., предвид подадения през същата година сигнал от А. до Прокуратурата, в който са изложени фактически твърдения за знание относно извършената продан. Евентуална друга дата, на която следва да се приеме, че Астадурова е узнала чрез своя съпруг и пълномощник за проданта, е при запознаване с изпълнително дело № 20158870400304 по повод искането му за издаване на копия от документи – м. март 2018 г. Изводите за датата на фактическо узнаване от страна на И. Астадурова на издаденото постановление за възлагане на имот по изп. дело № 20158870400304 налагат заключение, че подадената на 14.11.2018 г. молба за отмяна на това постановление е извън преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, броен най – късно от м. март 2018 г. Подадената от И. Астадурова молба за отмяна като недопустима не следва да бъде допускана до разглеждане, както е приел и предходният състав на първо търговско отделение на ВКС.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 90/16.05.2019 г. по т. д. № 484/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане молба на И. К. Астадурова за отмяна на влязло в сила постановление от 08.12.2015 г. на ЧСИ Д. Д. по изпълнително дело № 20158870400304 за възлагане на недвижим имот в полза на Й. Г. Н.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.