ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр.София, 09.10.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1740 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2 от 10.01.2018 г., постановено по гр.д. № 554/2017 г. на Окръжен съд – Сливен в частите, с което е отхвърлен частично иск с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ за разликата от уважената част на иска в размер на 33.04 лева до пълния предявен размер от 14 441.75 лева и в частите, с които е отхвърлен искът по чл. 86 ЗЗД за разликата над 5.34 лева до пълния предявен размер от 9 189.46 – лихва за забава, отхвърлени са исковете по чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 196 ЗОВСРБ за сумата от 885.50 лева и за лихвата за забава върху посочената сума в размер на 386.66 лева.
Жалбоподателят – С. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. П. поддържа, че с решението в частта му, с която са отхвърлени предявените искове, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – Р. служба „В. п.“, [населено място], чрез процесуален представител юрк. Ц. Ш., поддържа доводи, че касационно обжалване на решението не следва да се допусне в обжалваната
част, както и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о констатира следното:
Поставените за разглеждане в изложението към касационната жалба въпроси и възприетите в обжалваното въззивно решение мотиви са относими към образуваното с разпореждане на председателя на ВКС тълкувателно дело № 6/2017 по описа на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, по което е поставен за тълкуване въпросът „В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебното правоотношение?“. Настоящият състав намира, че производството по делото на основание чл. 292 ГПК следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение, което ще е от значение за разглеждането на настоящото дело.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
СПИРА производството по гр. д. № 1740/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о. до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: