ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1929 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община], представлявана от кмета З. Ж. срещу определение от 2.2.2017 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 9/17 г на Окръжен съд- Монтана, въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 30/5.1.2017 г по гр.дело № 136/16 г на Районен съд Монтана, като на [община]-трето лице-помагач по гр.дело № 136/16 г по описа на Монтански районен съд е върната въззивната жалба с № 8223/9.12.16 г срещу решението от 10.11.16 г, постановено по същото дело, поради неотстраняване в срок на нередовността й, изразяваща се в невнесена държавна такса.
В частната жалба се подържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за администриране на подадената от [община] въззивна жалба.
Ответникът [фирма] не оспорва частната жалба.Счита, че същата следва да бъде уважена.
Останалите ответници по частната жалба не са взели становище по същата.
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като изхождаща от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
С решение от 10.11.2016 г, постановено по гр.дело № 136/16 г по описа на Районен съд-Монтана, 6 граждански състав дружество [фирма] е осъдено да заплати на Р. Б. Я. сумата 50 000 лв, на А. А. Я. сумата 40 000 лв и на К. А. Я. сумата 40 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на първата и баща на втората и третата ищца, настъпила на 3.4.2014 г, при трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от третото лице-помагач по делото- [община], която е оставена без движение със задължение до жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на въззивния съд в размер на 2611 лв.Съобщението е редовно връчено на страната на 15.1216 г и до датата на постановяване на разпореждането за връщането й не е отстранена нередовността на въззивната жалба, изразяваща се в невнесена в срок държавна такса.С обжалваното определение е потвърдено разпореждането на РС-Монтана за връщането й.За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че особените случаи на освобождаване на общините от заплащане на държавни такси по граждански дела се отнасят единствено до спорове относно вещи-публична общинска собственост, респ. публични общински вземания.В разглеждания случай се касае за иск с правно основание чл.200 от КТ, поради което спорът има частен , а не публичен характер.Поради изложеното липсва основание за освобождаване на общината от държавна такса по въззивната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е следния въпрос :
Следва ли второинстанционнният съд с оглед задължението си по чл.12 ГПК, чл.271, чл.272, вр.чл.236 ал.2 ГПК и чл.235 ГПК да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да прецени всички доказателства и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона.Подържа се постановяване на въззивното определение в противоречие с ТР № 1 от 9.12.13 г по тълкувателно дело № 1/2013 г на ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция.
По повдигнатия въпрос.
Въззивното определение е постановено в съответствие с цитираната задължителна практика, доколкото съдът е обсъдил доводите на страните относно дължимостта/недължимостта на държавната такса в конкретния случай, като се е позовал на изричната законова разпоредба на чл.84 ал.1 т.3 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, съгласно която общините не дължат заплащане на държавна такса освен по искове за частни вземания, какъвто е настоящия случай.Доказателства не са обсъждани от въззивния съд, тъй като въпросът е правен, поради което в тази връзка за съда не е съществувала задължение да обсъжда каквито и да било доказателства, а такива не са и посочени.
В хипотезата на чл. 84, т. 3 ГПК, при наличие на спорно право между други две страни, което не представлява общинско вземане, общината не дължи държавна такса.По предявеният иск по чл.200 ал.1 КТ общината действа като частно правен субект, а не като орган на местна власт.Налице е съответствие с определение № 401/13.07.09 по ч. гр. д. 299/09 на IV г. о.и определение № 834 от 13.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3283/2014 г., I т. о., ТК/, с които е прието, че преценката дали се дължи държавна такса изхожда от характера на спорното право.В този смисъл определение № 501 от 11.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., I г. о., ГК, както и аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 21.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., ОСГК.
Предвид изложеното обжалваният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
По частна жалба вх.№ 646/16.2.2017 г, подадена от [фирма] срещу срещу определение от 2.2.2017 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 9/17 г на Окръжен съд- Монтана, въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 30/5.1.2017 г по гр.дело № 136/16 г на Районен съд Монтана, като на [община]-трето лице-помагач по гр.дело № 136/16 г по описа на Монтански районен съд е върната въззивната жалба с № 8223/9.12.16 г срещу решението от 10.11.16 г, постановено по същото дело, поради неотстраняване в срок на нередовността й, изразяваща се в невнесена държавна такса.
В петитума на частната жалба се иска отмяна на обжалваното въззивно определение и продължаване на процесуалните действия по въззивната жалба на [община], която според жалбоподателя е редовна.
Така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея ответникът цели да упражни чужди процесуални права.
В процесуалното правоотношение възникнало по повод дължимостта на държавната такса, участва самото трето лице-помагач, но не и ответника по делото.Поради това за последния липсва правна възможност да атакува въззивното определение
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 2.2.2017 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 9/17 г на Окръжен съд- Монтана, въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане № 30/5.1.2017 г по гр.дело № 136/16 г на Районен съд Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба вх.№ 646/16.2.2017 г, подадена от [фирма] срещу срещу определение от 2.2.2017 г, постановено по въззивно частно гражданско дело № 9/17 г на Окръжен съд- Монтана, въззивен състав и прекратява производството по нея.
Определението по чл.274 ал.3 ГПК е окончателно.
Определението, с което е оставена без РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба вх.№ 646/16.2.2017 г, подадена от [фирма] подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.