ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 618
София, 09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6909/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място] чрез пълномощника му адв.Ж. Д. срещу решение № 175 от 1.7.2013 г, постановено по гр.дело № 374/13 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 87 от 8.5.2012 г на Окръжен съд Велико Търново по гр.дело № 861/2010 г и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. Н. срещу Н. М. Н. искове по чл.26 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради липса на съгласие и привидност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място], по силата на който Н. С. Н. и С. Н. С. са продали на Н. М. Н. апартамент № , на етаж в [населено място] на [улица], състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 120, 30 кв.м, ведно с прилежащите му изба и таван.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Н. М. Н. чрез процесуалния си представител адв.К. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски, сторени в това производство.
От данните по делото се установява следното :
Ищецът Н. С. Н. е предявил срещу Н. М. Н. искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място], по силата на която Н. С. Н. и С. Н. С. са продали на Н. М. Н. апартамент № , на етаж в [населено място] на [улица], състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 120, 30 кв.м, ведно с прилежащите му изба и таван, за което е оформен нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място].В исковата молба ищецът подържа, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, респ. е привидна.Подържа, че договорът е сключен в обезпечение на получен от него кредит и не е целял прехвърляне правото на собственост върху вещта, предмет на договора.Уговорката между страните била когато заемополучателят върне сумата на заемателя, последният да му прехвърли обратно собствеността върху жилището.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че ищецът му е продал имота на вписаната в нотариалния акт продажна цена от 46 393 лв, която е заплатена от купувача напълно и в брой на продавача.
Установява се от доказателствата по делото, че на 1.6.2007 г между страните е сключен договор за продажба, обективиран в нотариален акт № , т., рег.№ , дело № г на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място], по силата на която Н. С. Н. и С. Н. С. са продали на Н. М. Н. апартамент № , на етаж в [населено място] на [улица], състоящ се от две спални, дневна, столова, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 120, 30 кв.м, ведно с прилежащите му изба и таван, за което е оформен нотариален акт № , т. рег.№, дело № г на нотариус Д. Д. с район на действие [населено място]. В договора е вписано, че продажната цена на имота е в размер на данъчната оценка-46 393, 01 лв и същата е изплатена от купувача на продавачите изцяло и в брой преди сключване на нотариалната сделка.
На 7.5.2008 г в [населено място] е сключен договор за паричен заем по силата на който заемодателят Н. Н. е предоставил на Н. Н. сумата 92 300 лв, която следва да бъде възстановена в брой на 7.6.2008 г.
За да постанови въззивното решение, съдът е приел, че сделката не е нищожна на посочените в исковата молба основания, тъй като наведените от ищеца твърдения в исковата молба са останали недоказани.Не се касае за сделка сключена при липса на съгласие, напротив сключения между страните договор за наем на процесния апартамент сочи, че купувача третира имота като свой, а продавачът оставайки в жилището и след датата на покупко-продажбата е започнал да плаща наемна цена на собственика.Въззивният съд приел, че сделката не може да се приеме за привидна, тъй като липсват писмени доказателства в тази насока, а установяване на симулация със свидетелски показания е недопустимо.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Посочено е, че въззивното решение противоречи на събраните по делото доказателства, поради което се явява порочен съдебен акт.В съдържанието на изложението са преповторени доводите в касационната жалба, че действителната воля на страните не е била да сключат договор за покупко-продажба, а сделката представлява съглашение за обезпечаване изплащането на получен паричен заем.Според касатора съществения процесуален въпрос по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката и закона е необсъждането на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Не е налице противоречие с материалния закон и по точно нормите на чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, тъй като в разглеждания случай същите не намират приложение. Съгласно чл. 152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта или с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително, а съгласно чл. 209 от ЗЗД недействителна е и продажба с уговорка за изкупуване. Когато на една и съща дата две лица сключват два договора /договор, с който едното лице дава в заем на друго лице определена сума пари и договор, с който заемателят по договора за заем продава на заемодателя собствения си имот/ и в договора за заем изрично е посочено, че договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за заем имотът ще бъде прехвърлен обратно, безспорно е, че действителната воля на страните по договора за продажба е била не да прехвърлят собствеността върху имота, а да обезпечат изпълнението на задължението по договора за заем.В този смисъл са редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК : решение № 333 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 526 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 710 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 430 от 2010 г. на ВКС, Трето г. о., решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 109 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1896 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 173 от 03.05.2012 г. по гр. д. № 668 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 79 от 10.09.2010 г. по т. д. № 628 от 2009 г. на Второ т. о., решение № 231 от 08.08.2012 г. по т. д. № 325 от 2010 г. на ВКС, Второ т. о. и др.
В случая обаче и с оглед конкретните данни по делото законовите разпоредби на чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД не намират приложение, тъй като липсват доказателства за това на една и съща дата две лица да са сключили два договора /договор, с който едното лице дава в заем на друго лице определена сума пари и договор, с който заемателят по договора за заем продава на заемодателя собствения си имот/ и в договора за заем изрично е посочено, че договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за заем имотът ще бъде прехвърлен обратно,
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 1670 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 1.7.2013 г постановено по гр.дело № 374/13 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Н. С. Н. от [населено място], [улица], ет. да заплати на Н. М. Н. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски сторени пред настоящата инстанция в размер на 1670 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.