ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 917
София, 15.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 775/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 209 от 30.10.2013 г, постановено по гр.дело № 415/13 г на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 327/21.6.13 г по гр.дело № 73/13 г на Районен съд Видин.С първоинстанционното решение на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е отменена заповед № Н-204/22.8.12 г на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение на П. П. Н., на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, същият е възстановен е на преди заеманата длъжност „Началник влак, пътническо движение” Превозна служба В. към Пътнически център-М. при [фирма] и ответника е осъден да му заплати на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ обезщетение за оставане без работа в периода 2.1.2013 г-1.2.2013 г в размер на 678, 18 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба П. П. Н. чрез процесуалния си представител адв.А. М. оспорва касациионната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.Претендира разноски сторени в настоящото производство в размер на 430 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Установено е от събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П. П. Н. е изпълнявал при ответника [фирма] длъжността „ Началник влак пътническо движение” при „Превозна служба В.” към Пътнически център М..Същото е прекратено със заповед № Н-204/22.8.12 г, връчена на 2.1.13 г на основание чл.330 ал.2 т.6 и чл.190 ал.1 т.4 предл.1 от КТ като на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че при извършена на 11.7.12 г от служители на „Вътрешно фирмен контрол” проверка на влак № 71204 в участъка спирка Боровци-гара Б. проверяващите са констатирали, че са пътували трима пътници без билети.В текстовата част на уволнителната заповед е вписано, че „след разпореждане на контролните органи Н. е уредил пътниците съгласно нормативните документи, но е издал влаков билет обр.310 № 0648641 с начало на маршрута спирка Боровци, като е посочил грешен номер на влака № 70204, вместо 71204.” Прието е ,че с горепосочените действия ищецът е нарушил изискванията на чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 43 за ж.п превоз на пътници, багажи и колетни пратки по ж.п транспорт, съгласно които „началникът на пътнически влак е длъжен да изпълнява точно определените му служебни задължения, да знае, спазва и изпълнява най-точно обемите предвидени за тази длъжност”.Посочено е че служителят е допуснали нарушение на задължението си да не допуска пътуването на пътници с нередовни превозни документи- чл.24 т.1 от Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки, като при установяване на пътник без билет началникът на влака е длъжен да уточни началната и крайна гара на пътуването му и ако не може да установи гарата, от която нередовния пътник е започнал пътуването, да издаде влаков билет за разстоянието от началната за влака гара. При тези данни работодателят е приел, че деянието на ищеца покрива фактическия състав на уволнителното основание по чл.190 ал.1 т.4 от КТ „злоупотреба с доверието на работодателя”.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ са уважени е правилно и законосъобразно, поради което го е потвърдил.Приел е, че извършеният от първоинстанционния съд доклад по смисъла на чл.146 от ГПК е точен и ясен, че уволнителната заповед в частта, с която е посочено нарушение, свързано с превозен билет № 0648641 е немотивирана, тъй като не става ясно какво е извършеното от служителя деяние и дали същото е неправомерно и противоправно.Приел е, че макар да са налице посочените в уволнителната заповед нарушения на Наредба № 43 за ж.п превоз на пътници, багажи и колетни пратки по ж.п транспорт и Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки, наложеното наказание не съответства по степен на тежестта на нарушението, тъй като въпросните трима пътници без превозни документи са всъщност едно семейство с малолетно дете на 8 г.Те са заявили на ищеца, че не разполагат с парични средства за заплащане в пълен размер на стойността на билетите, а началник влака не ги е свалил от влаковата композиция, тъй като температурата на въздуха била между 32-34 г / за което свидетелстват удостоверението от Б.-Н. институт по метеорология и хидрология и събраните гласни доказателства/, а най-близкото населено място е било на около 4 километра от спирка Бокиловци.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че 1/ въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 95 от 16.3.2011 г на ВКС по гр.дело № 331/2010 г на Четвърто ГО, решение № 305 от 12.5.2009 г на ВКС по гр.дело № 728/2008 г на Първо ГО /постановено по реда на чл.218а ал.1 от ГПК/, решение № 284 от 21.7.2010 г на ВКС по гр.дело № 378/2009 г на Четвърто ГО по процесуално правния въпрос „длъжен ли е съдът по реда на чл.146 от ГПК да посочи кои са безспорните факти и да разпредели доказателствената тежест, по отношение на тези които подлежат на доказване.2/Подържа, че по въпроса „налице ли е нарушение на чл.195 ал.1 от КТ, в случаите когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено дисциплинарното наказание решението противоречи на задължителната практика, обективирана в решение № 388 от 4.10.12 г на ВКС по гр.дело № 205/12 г на Четвърто ГО, решение № 177 от 11.7.12 г по гр.дело № 193811 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 8 от 1.4.2011 г по гр.дело № 1035/2009 г на Четвърто ГО.3/ 3/Подържа, че по въпроса допустимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да препраща към други документи в които нарушенията са индивидуализирани, въззивното решение противоречи на решение № 49 от 8.2.2011 г по гр.дело № 824/10 на Четвърто ГО.
По първия въпрос.Не е налице соченото касационно основание, тъй като решаващите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с посочените съдебни актове.Докладът по чл. 146 ГПК е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и с последиците от несвоевременно извършване на процесуалните действия от страните.В разглеждания случай съдът е дал указания кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни от сраните факти, не сочат доказателства.Въпреки дадените точни и пълни указания ответникът не е предприел съответни процесуални действия, включително и да поиска събирането на нови доказателства.При така дадените изчерпателни указания, процесуалното бездействие на страната има за последица недоказаност на фактите на които се основава защитната теза на ответника.
По втория въпрос.Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага“. С решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 722 от 3.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на IV г. о., № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на IV г. о. и № 857 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. на IV г. о., е прието, че задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. В случая, в частта, в която въззивният съд е приел заповедта за немотивирана, решението съответства на посочената задължителна практика.Действително изложените мотиви са недостатъчни за удовлетворяване на цитираните по-горе законови изисквания поради което в тази част заповедта не отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ : нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция.Представените от касатора съдебни актове са неотносими към разгледаната от въззивния съд хипотеза, поради което не могат да обосноват наличие на соченото касационно основание.
По третия въпрос. Касаторът подържа, че по въпроса допустимо ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да препраща към други документ, в които нарушенията са индивидуализирани, въззивното решение противоречи на решение № 49 от 8.2.2011 г по гр.дело № 824/10 на Четвърто ГО.Уточнява, че нарушенията са уточнени в Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки.На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 122 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 975/2012 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК. Прието е, че съобразно съдебната практика на Върховния касационен съд, установена по реда на чл. 290 ГПК с решение по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; решение по гр. д. № 388/2011 г., III г. о.; решение по гр. д. № 410/2009 г., IV г. о.; решение по гр. д. № 264/2009 г., III г. о.; решение по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнение е мотивирана по см. на чл. 195, ал. 1 ГПК, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено.Следователно препращане е допустимо в друг издаден от работодателя акт, но не в Тарифата, на която се позовава ответника относно индивидуализиране на задълженията на работника съответно техните нарушения.По тази причина мотивите на въззивния съд, който е приел, че нарушението не може да бъде индивидуализирано в Тарифа са в пълно съответствие, а не в противоречие с представената от касатора съдебна практика.
По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски за един адвокат в размер на 430 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 30.10.2013 г, постановено по гр.дело № 415/13 г на Видински окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на П. П. Н. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от него разноски за един адвокат в размер на 430 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.