ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1165
София, 17.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4574/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 130 от 14.4.2014 г, постановено по гр.дело № 92/14 г на Добрички окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 156/4.12.2013 г по гр.дело № 248/13 г по описа на РС- Балчик, с което Н. В. Б. е осъден да заплаща на малолетното си дете М. Н. Б. чрез нейната майка и законен представител С. Г. Х. ежемесечна издръжка в размер на 180 лв.
Жалбоподателят Н. В. Б. чрез процесуалния си представител адв.Е. В. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата.
Ответницата С. Г. Х. като майка и законен представител на малолетната М. Н. Б. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да. се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е взел предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че с оглед възрастта на детето /М., 4 г/ и специфичните му нужди от така определената обща издръжка 180 лева следва да се поемат от бащата, като е съобразил, че майката, която е безработна ще поеме и непосредствените грижи за детето.
Като е обжалвал решението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроса за критериите, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимата се издръжка на непълнолетно дете, по който поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата.Позовава се на три съдебни решения на Шуменски районен съд, Несебърски районен съд и Габровски окръжен съд, за които липсват данни да са влезли в сила.Представено е и влязло в сила решение от 27.7.2011 г по гр.дело № 377/11 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Въззивният съд е приел, че съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Не са ангажирани писмени доказателства за доходите на бащата, но от разпитаните по делото свидетели се установява, че същият живее и работи в Полша, където има собствен бизнес и демонстрира висок стандарт. Той е трудоспособен в добро здравословно състояние поради което съдът е приел, че може да заплаща издръжка в размер на 180 лв.Майката е безработна и сама отглежда детето с финансовата и морална помощ на своите родители.На поставения от касатора въпрос в решението е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС- постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, решения от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г. III г. о. на ВКС. В същата се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В съответствие с тази практика съдът е постановил своето решение.Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като невлезлите в сила съдебни решения не представляват част от понятието „практика на съдилищата”, а представеното влязло в сила решение на Врачански окръжен съд от 27.7.11 г по гр.дело № 377/11 г, касае различна фактическа обстановка, поради което не може да се приеме, че постановеното въззивно решение му противоречи.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 14.4.2014 г, постановено по гр.дело № 92/14 г на Добрички окръжен съд, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.