ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
София, 25.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4195/2016 г, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по молба на [фирма] със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Н. Г. за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 7109 от 25.5.2016 г по гр.дело № 25295/2015 г на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 54 състав, с което молителят е осъден да заплати на Р. Ж. К. и Н. И. К., конституирани на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец И. Н. К. на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата 1470 лв-възнаграждение по неформален договор за изработка от 18.10.2013 г, както и сумата 58, 80 лв-направени по делото разноски.
В молбата се излагат твърдения, че неприсъственото решение не е връчвано на молителя в качеството му на ответник в производството по гр.дело № 25295/15 на Софийски районен съд, 54 състав и че той е узнал за съществуването му в момента, в който е наложен запор върху банковата му сметка.Поддържа, че е бил лишен от възможност да участва при разглеждането на делото, в рамките на което е постановено решението, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваване, довело до невръчване на препис от исковата молба и на призовка за проведеното съдебно заседание.С оглед изложените твърдения, молителят прави искане за отмяна на решението.
Ответниците по молбата Н. И. К. и Р. Ж. К. оспорват същата. Изразяват становище за недопустимост на производството, поради наличието на специален процесуален ред за отмяна на неприсъствено съдебно решение, регламентиран в чл. 240, ал. 1 от ГПК, и с произтичащата от чл. 303, ал. 3 от ГПК забрана да се търси отмяна на неприсъствено решение по реда на чл. 303 и сл. от ГПК по причина, поради която е могло да се иска или е искана отмяната му на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК. По същество поддържат доводи за липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК и за неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Влязлото в сила решение е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след констатация на съда, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил чрез процесуален представител в съдебното заседание при разглеждане на делото, въпреки редовното призоваване, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска с неприсъствено решение. Предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му.
Искането за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на твърдения за лишаване на молителя – в качеството му на ответник по уважения с решението осъдителен иск, от възможност да участва в разглеждането на делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до невръчване на препис от исковата молба и на призовка за съдебно заседание.
Лишаването на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, от възможност за участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебно основание е въведено с разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото решение. В чл. 240, ал. 1 от ГПК е регламентиран специален процесуален ред, по който лишената от участие в делото страна може и следва да се защити срещу неблагоприятните правни последици, произтичащи от неприсъственото решение. Допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от спазване на едномесечен срок за подаването й, считано от датата на връчване на решението, а компетентността за разглеждането й е възложена на съответния въззивен съд.
С оглед изложеното в молбата, настоящият съдебен състав приема, че същата е за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК и е адресирана неправилно до Върховния касационен съд.В случая независимо от формалното позоваване на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, същата подлежи на разглеждане от съответния въззивен съд – в случая Софийски градски съд, който е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността й, съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено пред Върховния касационен съд и молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение да бъде изпратена за разглеждане по компетентност на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4195/2016 г по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ИЗПРАЩА молба вх.№ 1127925/29.8.2016 г по описа на Върховен касационен съд, за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 7109 от 25.5.2016 г по гр.дело № 25295/2015 г на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 54 състав по компетентност на Софийски градски съд.
Определението като такова по администриране на молбата не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.