ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 203
София, 17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 824/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 4066/ 2013 г, с което Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав е оставил без разглеждане молбата на Р. Д. Я. за спиране на изпълнението на неприсъствено осъдително решение по гр. д. № 12 015/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, І-во отделение, 1-ви състав.
Р. Д. Я. го обжалва с довода, че въззивният съд в нарушение на чл. 2 ГПК е отрекъл правото му да поиска спиране на изпълнението на неприсъственото осъдително въззивно решение във висящото производство по неговата отмяна (чл. 240, ал. 1 ГПК).
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и има за предмет акт, който се включва в обхвата на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
След молбата за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т.1 ГПК и преди въззивният съд да се произнесе по съществото й Р. Д. Я. подава молба за спиране на изпълнението на неприсъственото осъдително решение. Обжалваният акт е по втората молба, като въззивният съд не приема, че в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК законодателят предвижда възможността молителя да поиска спиране на изпълнението на неприсъственото решение.
Действително в производството за отмяна на неприсъственото решение (чл. 240, ал. 1 ГПК) законодателят не урежда изрично дали молбата за отмяна спира изпълнението на решението и дали молителят има право да поиска от въззивния съд спиране. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК), то поражда последици и производството по неговата отмяна е извънреден способ, възложен по изключение в компетентност на въззивния съд. Правният режим на отмяната на останалите влезли в сила съдебни решения, които формират сила на присъдено нещо е в глава ХХІV ГПК.Систематична част от него е и разпоредбата на чл. 309 ГПК. Тя предвижда, че подаването на молба за отмяна не спира неговото изпълнение, но по искане на страната Върховният касационен съд може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. Следователно въпросът е, намира ли приложение по аналогия чл. 309 ГПК и в производството по отмяна на неприсъственото осъдително съдебно решение.Отговорът на този въпрос следва да е положителен. Налице са предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Изразяват се в следното: 1) в чл. 240 ГПК има празнота; 2) случаят на чл. 240 ГПК и правният режим в глава ХХІV ГПК са подобни и 3) попълването на празнотата в чл. 240, ал. 1 ГПК отговаря на целта на чл. 309 ГПК. Целта на производството в чл. 309 ГПК е да предостави право на защита в полза на длъжникът, който иска отмяна срещу принудителното изпълнение пред вид създадения чрез влязлото в сила осъдително съдебно решение изпълнителен титул (чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК). Същото право на защита следва да бъде признато и на длъжника в производството по отмяна на неприсъственото осъдително съдебно решение.
Върховният касационен съд приема, че с обжалваното определение е отречено това право, което принадлежи на жалбоподателя в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК по изложените по-горе съображения.След отмяна на обжалваното определение въззивният съд е длъжен да разгледа молбата на жалбоподателя по същество.
При тези мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 08.11.2013 г. по гр. д. № 4066/ 2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Първи състав.
Връща делото на въззивният съд за разглеждане на молбата на Р. Д. Я. ЕГН [ЕГН] за спиране на изпълнението на неприсъственото осъдително решение от 10.04.2013 г. по гр. д. № 12 015/ 2012 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.