ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
София, 09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 340/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 38 от 5.2.2013 г, постановено по гр.дело № 1054/12 г на Пазарджишки окръжен съд, ГК, първи въззивен състав, с което е отменено решение на РС Пазарджик № 756 от 2.10.12 г по гр.дело № 862/12 г в частта, с която е отхвърлен иска на В. Г. Д. за присъждане на обезщетение за неимущестевни вреди от трудова злополука за разликата над сумата 8 000 лв до сумата 10 000 лв и вместо него е постановено друго, с което [фирма] [населено място] е осъден да заплати на В. Г. Д. сумата 2000 лв на основание чл.200 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.9.2010 г до окончателното плащане, както и в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което на ищеца е присъдена сумата 8 000 лв-обезщетение на основание чл.200 от КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът В. Г. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез пълномощника му адв.А. П..Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира сторените пред ВКС разноски.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.200 от КТ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от В. Д. срещу [фирма] [населено място] иск по чл.200 ал.1 от КТ е основателен до размера на сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от трудова злополука, настъпила на 27.9.2010 г.Приел е, че В. Д. е изпълнявал при ответника длъжността „стругар”, като на 27.9.2010 г, за да почисти стружките и подмени твърдите режещи пластини, пострадалият се е качил на планшайбата на струга, като при слизане се е подхлъзнал и падайки е бил пронизан от метален винкел, служещ за водач на предпазния щит на машината, при което е получил травматични увреждания-счупване на горния край на дясната бедрена кост, пукнатина на ставната ямка на дясната тазобедрена става в съчетание с голяма разкъсно-контузна рана в областта на дясната седалищна част.В резултат на получените травматични увреждания работникът е претърпял болки и страдания, за чието репариране съдът е определил справедливо обезщетение в размер на 10 000 лв.Приел е също, че не е налице проявена от работника груба небрежност, тъй като от събраните гласни доказателства се установява, че в интерес на работата при ответника е била създадена обичайна практика при подмяна на режещите инструменти и почисване на стружки, работещият с машината да се качи на нейната планшайба, за да извърши съответните действия по подмяна.Приел е, че тези действия действително са нарушения на инструкцията за работа с тази машина, но не представляват груба небрежност, тъй като са извършени в интерес на работодателя и с цел улеснение действията по подмяна на режещите инструменти.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Сочи, че материалноправният въпрос „има ли основание пострадалия при трудова злополука работник да търси обезщетение за претърпени вреди,след като доказано е нарушил правилата за безопасност на труда” е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.А материалноправният въпрос „задължително ли е при груба небрежност съпричиняването от страна на работника да е винаги над 50 %”, за да отпадне отговорността на работодателя” е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По първия въпрос.Не е налице касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.По този въпрос е налице уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд съдебна практика.С решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. IV г. о. на ВКС е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати, в решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. III г. о. на ВКС на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/, като преценката е конкретна и зависи от фактите по делото, в решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. IV г. о. на въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това кога би била налице „груба небрежност“ от страна на пострадалия при трудовата злополука е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, като преценката е конкретна във всеки случай. Приетото от въззивния съд, че в конкретния случай пострадалият макар и да е нарушил правилата за безопастност на труда не е проявил груба небрежност и не е налице основание за намаляване на обезщетението не е в отклонение от задължителната практика.
По втория въпрос.Същият не е бил предмет на мотивите на въззивното решение, не е разгледан от съда поради което не е обусловил изхода на спора.Следователно по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника по касация напаревните от него разноски за настоящото производство по чл.288 от ГПК в размер на 200 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 5.2.2013 г, постановено по гр.дело № 1054/12 г на Пазарджишки окръжен съд, ГК, първи въззивен състав
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на В. Г. Д. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за настоящото производство по чл.288 от ГПК в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.