ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
София, 09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 406/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ч. чрез пълномощника му адв.Д. Р. срещу решение № 1546 от 18.7.2013 г по гр.дело № 508/13 г на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 8150 от 7.12.12 г по гр.дело № 8353/12 г на Софийски градски съд, ГК, I-18 състав.С първоинстанционното решение СГС е осъдил В. Г. Ч. да заплати на [фирма] на основание чл.59 от ЗЗД сумата 36 138 лв, представляваща обезщетение за ползване на магазин № в [населено място], ж.к.”, [жилищен адрес] с площ от 48,02 кв.м за периода 14.6.2007 г-29.5.2012 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.6.2012 г.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор депозиран по делото чрез пълномощника му адв.Н. Н..Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.59 от ЗЗД.Установява се по делото, че с решение от 4.4.2003 г по гр.дело № 2759/02 г, СГС, Второ „А” отделение е осъдил на основание чл.108 от ЗС Столична община да предаде на [фирма] собствеността и владението на магазин с площ от 48, 02 кв.м и магазин № с площ от 53, 68 кв.м, находящи се в [населено място], ж.к.””,[жилищен адрес].Решението е влязло в сила на 27.1.2006 г.
С решение от 17.4.2009 г по гр.дело № 4679/2007 г на СРС, 25 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Г. Ч. иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ срещу [фирма] за признаване правото му на собственост върху магазин № 1 с площ от 48, 02 кв.м, тъй като е прието, че Ч. е придобил имота от лица, които на свой ред са го получили от Столична община в хода на висящ спор за собственост, воден между [фирма] и Столична община, както и поради това, че по отношение на Ч. не е изтекла придобивна давност.Решението е влязло в сила на 28.11.11 г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е прието по отношение на [фирма], че В. Ч. не е собственик на процесния магазин № .С друго влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл.108 от ЗС дружество [фирма] е признато за собственик на процесния магазин по отношение на Столична община-праводател на ответника В. Ч..При така установените по съдебен ред със сила на присъдено нещо отношения между страните, въззивният съд е приел, че титуляр на правото на собственост върху магазин № е ищцовото дружество.То е било възпрепятствано от възможността да ползва собствената си вещ, поради което има право на обезщетение по чл.59 от ЗЗД.Обедняването на дружеството и обогатяването на ответника Ч. се изразява в сумата 36 138 лв, представляваща пазарната наемна цена, която собственикът на дружеството би получил от имота в периода 14.6.2007 г-29.5.12 г
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е недопустимо, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в неуточнен по размер иск.
Съгласно ТР № 1/19.2.2010 г по т.д № 1/2009 г на ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката относно валидността или допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Разглежданият случай не е такъв, тъй като в случая не се касае за твърдяната нередовност на исковата молба. Задължителен елемент при индивидуализацията на иска е неговата цена и съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК тя следва да се посочи от ищеца по делото, както е и сторено в разглеждания случай чрез посочване при условията на приблизителност на цена в размер на 40 000 лв.
Когато определянето на точната цена на иска създава затруднение, разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК урежда хипотезата, в която цената се определя приблизително от съда чрез назначаването на съдебно-техническа експертиза.Така е сторено в разглеждания случай.Следователно не е налице допуснато от съда процесуално нарушение, довело до недопустимост на съдебното решение, а изрично предвидена и упражнена законова възможност, уредена в чл.70 ал.3 от ГПК.
Представените от касатора съдебни решения са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка и сочат на неизпълнение задълженията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба по смисъла на чл.129 от ГПК /липса на подпис върху исковата молба, нередовност на молба за промяна на име по чл.19 от ЗГР, изразяваща се в липса на уточнение на имената, чиято промяна се иска както и нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на конкретизация на всяка отделна претенция за имуществени вреди в рамките на общо заявения размер./В разглеждания случай не се касае за нередовна искова молба, а за предвидена законова възможност, поради което постановеният съдебен акт не е недопустим, а посоченото касационно основание не е налице.
Следователно не е налице соченото касационно основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1546 от 18.7.2013 г, по гр.дело № 508/13 г на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.