ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
София, 29.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 6978/2014 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Я. З. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Н. Д. срещу определение № 2672 от 27.10.2014 г постановено по частно гражданско дело № 1774/2004 г на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 6322 от 30.7.2014 г по гр.дело № 2381/12 г на Бургаски районен съд.С първоинстанционното определение е прекратено като процесуално недопустимо производството по гр.дело № 2381/12 г по описа на Бургаски районен съд.
С частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на предявения отрицателен установителен иск.
Съставът на ВКС, Четвърто отделение на гражданската колегия, намира частната касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 274, ал. 4 от ГПК.
От данните по делото се установява следното : С. Я. З. е предявил срещу С. И. Б. и С. И. Е. отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на недвижим имот от 674 кв.м, представляваща част от имот с площ от 1428 кв.м по плана на новообразуваните имоти на м.”М. ” в землището на [населено място].
По отношение на допустимостта на касационното обжалване на определенията, разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК препраща към разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, като определения по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, също не подлежат на касационно обжалване. В разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като се касае за установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева.
По делото на л.50 от производството пред районния съд е приложено писмо № 7-94-С-22/1/ от 15.2.12 г на кмета на [община], с което уведомява съда, че данъчната оценка на недвижимия имот № възлиза на 3948, 10 лв.Тази сума, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК е и цена на предявения отрицателен установителен иска, което обосновава извода на съда, че обжалването пред касационната инстанция е недопустимо, поради цена на предявените искове под 5000 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК, състав на ВКС, Четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационната жалба, подадена от на С. Я. З. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Н. Д. срещу определение № 2672 от 27.10.2014 г, постановено по частно гражданско дело № 1774/2004 г на Бургаски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.