6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 991
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2078/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. П. срещу решение 2093 от 18.11.2013 г по гр.дело № 2370/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 1656 от 7.3.2013 г по гр.дело № 4439/11 г на СГС, ГК, Първо отделение, 18 състав.С първоинстанционното решение Софийски градски съд е обявил за недействителна на основание чл.135 от ЗЗД спрямо Н. К. Г. и К. А. Г. продажбата на апартамент № 147, находящ се в [населено място],[жк], част 1, [жилищен адрес] с площ от 107, 85 кв.м, сключена между [фирма] и П. М. Ц. и обективирана в н…на нотариус Диана Н. № . с район на действие РС-гр.София по иска предявен от Н. К. Г. и К. А. Г. срещу [фирма], П. М. Ц. и Р. П. П.-Ц..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответниците по касационната жалба Н. К. Г. и К. А. Г. от [населено място] оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв.А. В..Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържат, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено.Претендират разноски, сторени пред ВКС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.135 от ЗЗД.Установено е от доказателствата по делото, че ищците, заедно с други физически лица са сключили на 22.11.2007 г с ответното дружество [фирма] предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда.По силата на предварителния договор ответното дружество следвало да финансира и осигури проектирането и одобряването от съответните органи на необходимите ПУП, план-схеми, идеен и работен проект, респ.да извърши строителството за своя сметка.За ищците е предвидено да получат обекти, посочени в протокол за избор, приложен към предварителния договор.С анекс от 2.11.2007 г /предхождащ сключването на предварителния договор/ ищцата Н. Г. и ответното дружество договорили, че част от обезщетението ще бъде имот, избран от собственика-учредител, находящ се в друга сграда, който ще бъде закупен от строителя и ще бъде прехвърлен на собственика при сключване на окончателния договор.Във връзка с изпълнение на задължението си по анекса ответното дружество закупило с нотариален акт № 77 от 23.11.2007 г апартамент № 147, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес].С н.. дружеството продало това жилище на П. М. Ц.. С анекс, сключен на 23.2.2009 г подписан от Н. Г. и ответниците [фирма] и Ц. е вписано, че в действителните отношения между страните гореописания апартамент е собственост на [фирма], а при сключване на окончателния договор за учредяване на право на строеж имотът ще бъде прехвърлен на Н. Г..Изрично е посочено, че имотът ще се ползва от Г. като оборотно жилище.От представеното влязло в сила съдебно решение от 9.4.12 г, постановено от СГС, 1-12 състав по гр.дело № 7436/11 и изпълнителен лист, издаден по същото се установява, че [фирма] е осъден да заплати на Н. и К. Г. сумата 130 385 лв на основание чл.92 от ЗЗД представляваща неустойка по чл.15 т.1 от предварителния договор.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел от правна страна, че качеството на кредитори на ищците Н. и К. Г. е установено с влязло в сила съдебно решение от 9.4.12 г постановено от СГС, 1-12 състав по гр.дело № 7436/11 г и издаден въз основа на осъдителния диспозитив изпълнителен лист, по което ответникът е осъден да заплати неустойка в размер на 130 385 лв.Приел е, че продажбата на процесното жилище-апартамент № 147 е извършена след сключване на предварителния договор, съдържащ в себе си и договор за извършване на СМР, следователно вземането за неустойка от неизпълнение е уговорено преди извършването на разпоредителната сделка.Приел е че по делото няма данни, ответникът да притежава друго имущество, което да служи за обезпечение на вземането на кредиторите, съгласно чл.133 от ЗЗД, поради което сделката е увреждаща на основание чл.135 от ЗЗД.Приел е, че ответникът Ц. е знаел за увреждането, тъй като от подписания анекс, страна по който е и той, както и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че сделката е била насочена срещу кредиторите на дружеството, т.е целта й е била да ги увреди.Приел е също, че ответницата Р. Ц. не участва като страна по договора, но самата сделка има действие по отношение на нея, доколкото имотът става съпружеска имуществена общност.Последното обаче не я прави страна по сделката и доколкото Р. Ц. не е договаряно, е без значение знанието й за увреждането.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Сочи, че следните три въпроса /първият и третият от които материалноправни, а втория процесуалноправен/ са разрешени от въззивния съд в противоречие с влезли в сила съдебни решения : № 422 от 20.3.2000 г по гр.дело № 1469/99 г на П. ГО на ВКС и решение № 655 от 5.7.2007 г по гр.дело № 573/2006 г на Второ ГО на ВК : 1/Достатъчно ли е само да е извършена разпоредителна сделка, за да има увреждане на кредитора и трябва ли да се докаже, че длъжникът няма друго имущество, от което може да се удовлетвори вземането ; 2/Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че длъжникът няма друго имущество и 3/ Необходимо ли е съпругът на лицето, с което е договарял длъжникът да е знаел за увреждането.
С отменителният иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за увреждането при извършването на възмездна сделка. Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
Увреждащото кредитора действие съгласно решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, IV гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.С решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/10 г. на ВКС, III гр. о. по чл.290 от ГПК е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Отговор на първите два въпроса е даден с Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о. по чл.290 от ГПК и с Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о.,ГК.С първото от тях е посочено, че възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.С второто решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, ВКС е дал отговор на правния въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот, независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си.Прие е, че увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.Прието е също за правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност.
Изводите на въззивния съд са постановени в съответствие с цитираната от настоящия състав задължителна съдебна практика.Не е налице и твърдяното противоречиво разрешаване на поставените въпроси.Така с представеното от касатора решение № 422 от 20.3.2000 г по гр.дело № 1469/1999 г на ВКС, П. ГО е прието, че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.В този смисъл са и решаващите мотиви на въззивното решение.
Не е налице противоречие и с представеното решение № 655 от 5.7.2007 г по гр.дело № 573/2006 г на Второ ГО на ВКС доколкото с него е прието, че тежестта на доказване, че няма увреждане е на длъжника-ответник по делото., което е приел и въззивния съд.Като цяло обаче хипотезата, разгледана с това решение е неотносима към спора, тъй като третира имущество в режим на семейна имуществена общност, което може обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи, но не и дълг на единия от тях, който не е за задоволяване нуждите на семейството.
По тези съображения не е налице соченото касационно основание.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответниците направените от тях разноски в размер на 11 340 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 2093 от 18.11.2013 г по гр.дело № 2370/13 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление : [населено място], СО, район „С.”, [улица], ет.2 представлявано от управителя му Р. Я. да заплати на Н. К. Г. и К. А. Г. и двамата от [населено място], [улица] разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 11 340 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат в производството по чл.288 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.