ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 70/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 133 от 20.10.2013 г, постановено по гр.дело № 280/13 г на Разградски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 175/4.6.2013 г по гр.дело № 574/13 г по описа на РС-Разград, с което М. М. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете М. М. Г. чрез нейната майка и законен представител Е. М. М. ежемесечна издръжка в размер над сумата по 150 лв до присъдения размер от по 200 лв, като в тази част искът по чл.143 от СК е отхвърлен като неоснователен.
Жалбоподателката Е. М. М., чрез процесуалния си представител адв.Ж. Ч. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът М. М. Г. чрез процесуалния си представител адв.Д. Ц., в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да. се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е взел предвид доходите на бащата в размер на 1681, 50 лв и на майката в размер на 569 лева месечен доход е определил издръжка на детето /М., 6 г/, с оглед възрастта и нуждите му в размер на 195 лв лева като е приел, че от тях 150 лева следва да се поемат от бащата, като е съобразил, че майката ще поеме и непосредствените грижи за детето.
Като е обжалвала решението на въззивния съд жалбоподателката , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на въпроса за критериите, които следва да се вземат предвид при определяне размера на дължимата се издръжка на непълнолетно дете, по който поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ППВС № 5/1979 г и на представени решения по чл.290 от ГПК
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На същия в решението е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и с посочените от жалбоподателката постановление на ВС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, включително решение от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г. III г. о. на ВКС. В същата се приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В съответствие с тази практика съдът е постановил своето решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 20.10.2013 г постановено по гр.дело № 280/13 г на Разградски окръжен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.