Решение №99 от 21.8.2015 по гр. дело №4830/4830 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ

№ 99

София, 21.08.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева
с участието на прокурора Раева
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4830/2014 год.

Производството е по 303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК.
Образувано е молба на В. Д. Н. и М. Р. Н. от [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 938/29.4.2013 г, постановено по гр.дело № 97/13 г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.8.2012 г по гр.дело № 154/2011 г на Кюстендилски окръжен съд и са уважени предявените от К. /К./ срещу молителите искове по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/, като е отнето в полза на държавата имущество, придобито от престъпната дейност на молителя В. Н. и такова придобито в режим на съпружеска имуществена общност с молителката М. Р. Н., през периода 28.3.1982 г-28.3.2007 г.
Молителите се позовават на представени с молбата документи, за които се твърди, че са новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото.
Ответниците по молбата Е. Й. Л. и Г. В. Г. не оспорват същата.Подържат чрез процесуалния си представител по делото адв.Ч., че молбата за отмяна е основателна и на двете сочени в нея основания, поради което следва да бъде уважена.
Ответницата по молбата Р. В. Н. не взема становище по молбата.
Ответникът по молбата К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалните представители Д. М. и М. М..Считат, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради което подадената молба по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура подържа, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК е процесуално допустима.Същата изхожда от заинтересовани страни и е подадена на 17.6.2014 г, т.е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.1 от ГПК.Атакуваното с молбата за отмяна решение е влязло в сила на 28.4.2014 г, с постановяване от ВКС, Четвърто ГО на определението по чл.288 от ГПК, което е окончателно.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения :
Относно основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
С молбата по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК се подържа, че след влизане в сила на съдебното решение молителите са открили нови доказателства, които са от съществено значение за делото, и с които не са могли да се снабдят своевременно по независещи от тях причини, тъй като ответникът В. Н. е изтърпял наказание лишаване от свобода от 17.1.2011 г до 14.8.2013 г и е бил в обективна невъзможност да се снабди с тях. /доказателство № 8/.
Представените са следните доказателства :
1/ Договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, сключен на 15.4.2004 г в [населено място] между фирма [фирма] и В. Д. Н.-адвокат от [населено място] с предмет извършване на правни дейности.Договорът е сключен за неопределен срок, а уговореното за адвоката възнаграждение е в размер на 1100 лв, платимо до 15-то число на съответния месец.
2/ Договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, сключен на 1.11.2004 г между [фирма] и адв.В. Н., видно от който последния е приел да изпълнява правни услуги за неопределено време, при заплащане на възнаграждение в размер на 1100 лв месечно.
3/ Изпълнителен лист от 10.1.2001 г, издаден от Кюстендилски районен съд по гр.дело № 72/2001 г, видно от който В. Д. Н. е осъден да заплати на [фирма] сума, произтичаща от запис на заповед от 26.1.2000 г, която сума е в размер на 150 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата 128 540, 41 лв, считано от 9.1.2001 г до окончателното плащане, както и сумата 4 360 лв.
4/ Разписка от 19.3.2004 г съгласно която Е. Д. Г. е получил от В. Н. сумата 19 500 лв, а останалите дължими от последния 8 500 лв следва да му бъдат заплатени до 25.4.2004 г, като за времето до тази дата Н. не дължи лихва.
5/ удостоверение рег.индекс 94-В-339/24.6.2014 г, издадено от председателя на Общински съвет-Кюстендил, съгласно което за времето от 24.11.1995 г-31.1.2011 г В. Д. Н. е бил общински съветник и Удостоверение № 138/10.6.2014 г, издадено от Община Кюстендил в уверение на това, че в периода 1.1.2004 г-31.12.2010 г притежава осигурителен стаж като общински съветник в размер на 6 г, 2 м. и 3 дни и удостоверение № 139/10.6.2014 г за получено трудово възнаграждение като общински съветник
6/ Касова книга на [фирма], започната на 3.11.2006 г.
7/ Договор за заем, сключен на 6.4.2007 г в [населено място], съгласно който дружество [фирма] като заемодател е предоставило в заем на Е. Й. Л. сумата 21 000 лв, която последната се е задължила да върне в срок до 6.4.2013 г.
8/Удостоверение, издадено от началника на затвора в гр.Бобов дол, съгласно което В. Н. е изтърпял наказание лишаване от свобода от 17.1.2011 г до 14.8.2013 г.
9/удостоверение изх.№ АС-04-450 от 13.6.14 г , издадено от НОИ, ТП-Кютендил съгласно което В. Д. Н. е работил в Дирекция „Музика” [населено място] в периода 1.1.82 г-м.юни 1982 г.
10/удостоверение от 13.6.14 г, издадено от НОИ, че в периода м.10-м.12 1979 г Н. е работил като оркестрант в Дирекция „Музика” [населено място].
11/ Два броя удостоверения от 20.5.14 г от НОИ, че в периода 1.1.1982 г-м. 6.1982 г и м.12.1984 г-м.април 1989 г Н. е работил като оркестрант, за което е получавал възнаграждение като „заработка”.
12/ 6 броя удостоверения от НОИ от 5.6.14 г за изпълнявана от Н. дейност като оркестрант на заработка към Дирекция „Музика” [населено място] за времето от м.12.1984 г до м.април 1989 г.
13/удостоверение от Пауталия-турс” АД изх.№ 16 от 13.5.2014 г удостоверяващо обстоятелството, че Н. има стаж като оркестрант в периода м.7.82 г-30.6.84 г
14/ 2 бр.удостоверения от 13.6.14 г, издадени от НОИ в уверение на това, че Н. е работил като „организатор” в периода 1.11.99 г и „мениджър организатор” до м.12.2002 г
15/ удостоверение от 5.6.14 г издадено от НОИ в уверение на това, че в периода м.10.1989 г- м.12.2002 г Н. е работил като организатор, представител на фирма [фирма], К. и президент-администрация
16/удостоверение от ОП „Управление на общински имоти” [населено място] в уверение на това, че Н. е работил като магазинер-инкасатор м периода м.6.1984 г-м.12.1984 г
17/удостоверение от „Торготерм“ АД в уверение на това, че Н. е работил като шлосер в периода 11.2.1980 г до 1.1.1982 г.
18/ 3 бр. удостоверения, издадени от „Мебел К“ЕАД в уверение на това, че в периода 25.1.1978 г-24.9.1979 г Н. е работил в предприятието като лакозаливач.
19/ удостоверение от Уникредит „Булбанк“ АД за получен от Н. потребителски кредит, отпуснат през 22.10.2003 г и погасен на 19.12.2005 г.
20/удостоверение от „Обединена българска банка“АД за получен от Н. и погасен на 27.10.2004 г потребителски кредит в размер на 10 000 лв.
21/удостоверение от 11.6.14 г от „Банка ДСК“ ЕАД К. за ползван и редовно обслужван от Н. кредит за текущо потребление в размер на 7 000 лв.
22/запис на заповед, издаден на 1.11.1999 г издаден от Н. в полза на К., с което първия се е задължил да заплати на втория при предявяване на записа сумата 134 милиона неденоминирани лв.
23/разписка, издадена от 21.6.2002 г от Й. А. в уверение на това, че е получил от В. Н. сумата 90 000 лв, дължима по запис на заповед от 23.4.2002 г.
24/разписка от 26.5.2000 г, издадена от Р. К. Д. в уверение на това, че е получила от В. Н. сумата 10 000 лв, с която последният е погасил „малка част от задължението си към нея”.Разписка от 9.7.2001 г, издадена от същото лице в уверение на това, че е получила от Н. сумата 40 000 лв за погасяване на поето от него задължение.
25/Разписка от 23.4.2004 г, издадена от А. К. И. от [населено място] в уверение на това, че няма „финансови и други претенции” към В. Н..
26/Декларация, издадена от В. Н. за това, че в периода 25.4.2000 г-31.5.2002 г е получил от Й. С. И. лични парични средства в размер на 305 000 лв.
27/Протокол от 15.1.2004 г, подписан между В. Н. и П. И., съставен в уверение на това, че молителя дължи сумата 68 416, 65 лв.
28/Декларация от 23.4.2004 г, издадена от Д. А. П. в уверение на това, че е получил от В. Н. сумата 2000 евро и няма повече никакви финансови претенции към него.Декларацията е придружена с два броя касови ордери за сумите 1000 евро и 1000 евро и триста долара.
29/Запис на заповед, издаден на 23.4.2002 г в уверение на това, че Н. се е задължил да заплати на А. сумата 140 000 щ.д.
30/ 2 бр.Удостоверения и двете издадени на 30.5.14 г от РЗИ, К. за това, че в периода 25.10.84 г-4.12.87 г М. Н. е работила като „технически изпълнител”.
31/удостоверение, издадено от НОИ на 4.6.2014 г за трудов стаж, положен от М. Н. в „Етавия“АД гр.К. в Цех-2, удостоверение от 11.6.14 г в същия смисъл и за периода м.11.80 г-м.9.1983 г
32/ 3 бр.удостоверения, издадени от Професионална гимназия по туризъм-Н. В.” на 28.5.14 г за това, че М. Н. е работила като деловодител в периода 1988-1994 г.
33/ 2 бр.удостоверение, издадено от „Осогово 95“ ЕООД, К. в уверение на това, че М. Н. е работила като „началник шивашко ателие” в периода 2.4.2005 г-24.11.2009 г
34/ 3 броя удостоверения, издадени от НОИ съответно на 5.6.14 г и 13.6.14 г в уверение на това, че Н. е работила в [фирма] като „отговорник шивашко ателие” в периода м.1.1997 г-м.12.2004 г
35/удостоверение от 12.5.2005 г, издадено от „Пионер“ЕООД в уверение на това, че Н. е работила като „началник шивашко ателие” в периода 13.6.1994 г-1.4.2005 г.
С атакуваното влязло в сила решение е прието, че с сила присъда по НОХД № 349/2010 г на Кюстендилски районен съд В. Н. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.210 ал.1 т.5 от НК, вр.чл.209 ал.1 предл.1 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК, като е било установено от обективна страна, че на 10.8.2005 г Н. е възбудил у св.К. заблуждение да му предаде парична сума в заем в размер на 8500 лв, а на 11.8.2005 г е възбудил у нея заблуждение да му предаде сума в заем в размер на 34 000 лв.Съдът е преценил, че е налице квалифицирания състав на чл.210 ал.1 т.5 от НК-измамата е в големи размери, което престъпление попада в приложното поле на чл.3 ал.1 т.8 от ЗОПДИППД.През проверявания период от време-28.3.1982 г-28.3.2007 г В. Д. Н. е придобил по възмезден начин в режим на съпружеска имуществена общност с М. Р. Н. движимо и недвижимо имущество, както и парични суми.С нотариален акт № , т., дело № г В. Н. е закупил апартамент № в [населено място], на [улица], ет., с площ от , 12 кв.м.На 21.1.1994 г този апартамент е заменен от Н. с апартамент № на ет. в [населено място], на [улица], с площ от 80 кв.м.На 6.4.2007 г /датата на която е допуснато обезпечение по исковете/ Н. са продали на Е. Л. този имот за сумата 24 000 лв, като са си запазили безвъзмездно правото да го ползват.На 26.10.1992 г ответницата Р. ненова, тогава малолетна е закупила чрез своя законен представител В. Н. апартамент № на ет. в бл. на [улица] [населено място] с площ от 57 кв.м.Същият е продаден на 6.4.2007 г на ответницата Г. В. Г. за сумата 16 500 лв при запазено право на прехвърлителката безвъзмездно да ползва имота за определен период.Установено е, че В. Н. е участвал в управлението и собствеността на следните търговски дружества и търговци : [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], З. [фирма], [фирма].Придобити са и движими вещи-3 бр.леки автомобили и 1 автобус марка „М.”. Прието е въз основа на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена на база данъчната и осигурителна информация, касаеща ответника В. Н., че неговите доходи възлизат на 18 668, 84 лв, а тези на ответницата М. Н. на 21 083, 01 лв ; доходи от продажба на дружествени дялове –през 1996 г-100 деноминирани лв, през 2003 г- 1000 лв и през 2005 г-5 000 лв.Съгласно годишните данъчни декларации Н. е декрарирал доходи от свободна професия адвокат/ в размер на 186 лв за 2003 г, 5370, 49 лв за 2004 г и 4979, 70 лв за 2007 г.Разликата между общо приходи в МРЗ-720, 26 бр. и разходите в размер на 25 089, 16 бр. МРЗ възлиза на 24 368, 90 МРЗ.При това положение съдът е приел, че разликата сочи надвишаване на приходите, т.е. придобитото от Н. имущество не може да намери законово обяснение.Прието е, че договорът за продажба, сключен между Н. и Е. Л. на 6.4. е недействителен по отношение на държавата, тъй като знанието за увреждане по смисъла на чл.7 от ЗОПДИППД /отм/ или недобросъвестността на приобретателката се изразява в това, че сделката е сключена на датата на която е допуснато обезпечение на исковете в това число възбрана върху този имот, което показва намерението на прехвърлителите да бъде укрит, както и от факта, че Н. са си запазили върху него пожизнено право на ползване.Поради това въззивният съд е приел, че целта на сделката не е задоволяване на жилищни нужди на ответницата Л., а е укриване на имот предвид започналата вече законова процедура по закона.
Молителят твърдят, че представените доказателства /като частните такива с оспорено съдържание от противната страна/ установяват, че иска, по който е постановен влезлия в сила акт, чиято отмяна се иска/ неправилно е уважен, защото не са представили документи от съществено значение за решаването на делото, които ако бяха приобщени към доказателствени материал по делото щяха да установят, че молителите за разполагали с достатъчно средства за придобиване на процесното имущество.
По молбата за отмяна в частта с правно основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Отмяната по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението.Основание за отмяна по този текст на процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства, юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключването на делото, поради обективна невъзможност, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната.Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови“ фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали.Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото.
На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.
Относно доказателства №№ 1 и 2 представляващи частни писмени такива, а именно : договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, сключен на 15.4.2004 г и договор за правни услуги по Закона за адвокатурата, сключен на 1.11.2004 г, съдът намира следното : същите нямат характера на доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, които да обосноват отмяна на съдебния акт.Те не са нови доказателства и не съдържат нови обстоятелства, които да не са могли да бъдат известни на ответната страна при решаване на делото.Същите датират отпреди 7 години от датата на постъпване на исковата молба в съда и непредставянето им не сочи на обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а на проявена процесуална небрежност. Още повече по делото е изслушано заключение на вещо лице, което е взело предвид и съобразило в заключението си декларираните от Н., съобразно представените годишни данъчни декларации, доходи от свободни професии /адвокат/ в размер на 186 лв за 2003 г, 5370, 49 лв за 2004 г и 4979, 70 лв за 2007 г.
Относно доказателство № 3 : Изпълнителен лист от 10.1.2001 г, издаден от Кюстендилски районен съд по гр.дело № 72/2001 г, видно от който В. Д. Н. е осъден да заплати на [фирма] сума, произтичаща от запис на заповед от 26.1.2000 г, която сума е в размер на 150 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата 128 540, 41 лв, считано от 9.1.2001 г до окончателното плащане, както и сумата 4 360 лв.
Представеното доказателство е издадено на 10.11.2001 г и не е нито ново, нито би могло да се приеме за новооткрито.С него ответниците биха могли да се снабдят при проява на елементарна процесуална грижа и добросъвестност.Освен това доказателството по никакъв начин не обосновава наличието на законен източник на доходи, с помощта на който Н. да е изпълнил задължението си към банката.
Относно доказателства №№ 19, 20 и 21, удостоверяващи получени от банкови институции кредити.Същите не са нови доказателства и с тях ответниците са били в състояние да се снабдят при проявена процесулана грижа.Освен това безпротиворечиво е прието в съдебната практика, че банковият кредит е задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи на връщане, поради което получения банковия кредит не следва да се третира като законен източник на доход по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм/.Допълнително следва да се посочи, че според ТР № 7/13 г на ОСГК в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД /отм/ попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, върнати със средства, придобити от престъпна дейност.Това обвързващо тълкуване е сторено и предвид характера на заема като задължение на заемателя спрямо заемодателя, а не като източник на законен доход , поради което дори да е бил отразен в сметките при преценка на придобите и разходите на проверяваното лице, следва да бъде отбелязан като приход, но същевременно и в разходната част следва да бъде отбелязан като задължение, чието изплащане отново обосновава необходимостта от влагане на средства от законен източник.Поради което представените доказателства не обосновават извода, че заемите са погасени със законни средства, респ., че придобитото имущество е от законен източник.
Горното се отнася и до доказателства №№ 4, 22, 23, 24, 26, 27, 28 и 29. Те представляват частни писмени доказателства, всички издадени преди датата на постъпване на исковата молба в съда, които са съществували и били известни на ответната страна в процеса в хода на съдебното производство пред първоинстанционния и въззивния съд.Непредставянето им е резултат на проявена от страната небрежност, а не на обективни обстоятелства, а и не обосновава наличие на законни доходи, притежавани от ответниците.
Относно доказателствата, описани в т.№ 17 и 18.
Те са неотносими към предмета на делото, тъй като се отнасят период от време, предхождащ проверявания.
Относно доказателствата обективирани в т.5 за факта, че Н. е работил като „общински съветник”.Същите не съдържат нови факти.Данните в тях не се оспорват от противната страна и са взети предвид в заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Относно доказателства №№ 6 и 7 за получен от Е. Л. заем, който е вписан в касовата книга на дружество „Полимери” съдът намира следното : Доказателствата не са нови, и освен това не са от съществено значение за спора, тъй като не установяват пряко съществени за делото обстоятелства и не би могло да се каже, че ако са се съдържали в кориците на делото, то това би довело съда до противоположен правен извод относно основателността на исковата претенция.Сключеният между Н. и Е. Л. на договор за продажба е признат от съда за недействителен по отношение на държавата като сключен на датата на която е допуснато обезпечение на исковете в това число възбрана върху този имот.Обстоятелството, че Л. дължи на трето лице дружество „Полимери” като заемодател сума получена в заем няма отношение към изхода на спора.На първо място сумата по заема не е предоставена от ответниците-физически лица, но дори и да беше важат мотивите на съда, изложени по-горе относно необходимостта да се установя законен източник на предоставените заемни средства.
Доказателство № 25 е без всякакво правно значение.То съдържа данни за това, че Н. няма задължения към трето физическо лице, което не рефлектира върху предмета на делото и не установява наличие на законови източници за придобиване на спорното имущество.
Доказателства № 9, 10, 11, 12 и 13 съдържат данни, че Н. е работил като музикант пряко не могат да обосноват основателността на молбата за отмяна. Производството за отмяна не е средство, чрез което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или доказателства. Съгласно приетото в т. 4 от ППВС № 2/1977 г., представените с молбата за отмяна доказателства трябва сами по себе си да установяват релевантни факти по начин по който пряко да рефлектира върху крайния резултат по делото. Законът не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на очаквани доказателства, каквото в случая би било изслушване на нова икономическа експертиза с отчитане доходите на ответника като музикант.
Останалите доказателства №№ 14, 15,16, 30,32, 33,34,35- относно трудовия и осигурителен стаж на ответниците Н. не съдържат нови обстоятелства.Данните обективирани в тези документи се съдържан в представените трудови и осигурителни книжки /л.257 до л.297, л.325, 326, л.330 до л.348, издадените от НОИ доказателства от л.421 до лист 437/ от детото на първоинстанционния съд/ и са взети предвид при изготвяне заключението на съдебно-икономическата експертиза /л.524-530/.
В обобщение, молбата за отмяна не съдържа писмени доказателства, пряко удостоверяващи наличието на основание по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Досежно отменителното основание по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.
Молбата за отмяна в частта по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК също е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес.
Основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК биха могли да бъдат само такива нарушения на съда, които са довели до лишаване на страната от възможност да вземе участие в делото /напр.не е била призована за заседанието, в което делото е било решено или когато призоваването е било неосвоевременно и страната не е могла да се подготви или не е била надлежно представлявана.
Разглежданите хипотези не са налице.
Гражданско дело № 154/2011 г по описа на Кюстендилски окръжен съд е образувано по постъпило на 24.2.2011 г писмено искане от К. на основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на стойност 473 258, 10 лв.
На 13.4.2011 г по делото е постъпил писмен отговор от ответниците В., М. и Р. Н., който е депозиран от процесуалните им представители адв.Д. Д. и адв.К. Р..В отговора е оспорен предявения иск, като е заявено, че имуществото е придобито със средства от законни източници, в това число от трудови възнаграждения, получени от Н. от завод „Н. мебел”, Д. „Бюро естрада”, ЗКО-К., ТК „Балкантурист”, Дирекция „Музика” и „Пиноре“ ЕООД.Представени са трудова и осигурителна книжка на ответника и 2 бр.трудови книжки на ответницата М. Н..
Представени са два броя писмени пълномощни, с които В. Н. е упълномощил адв.Д. и Р. за извършване на процесуално представителство по делото.
Не се съдържат твърдения и данни Н. да е бил нередовно призоваван или ненадлежно представляван, а обстоятелството че е изтърпявал наказание „лишавана от свобода” за определен период от време не обосновава приложението на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Молителят е имал двама процесуални представители, които са се явявали в открито съдебно заседание, правели са доказателствени искания, вземали са отношение по доказателствата ангажирани в процеса от противната страна, депозирали са становища, отговори и защити.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4210/17.6.2014 г подадена от В. Д. Н. и М. Р. Н. от [населено място] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 938/29.4.2013 г, постановено по гр.дело № 97/13 г на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2./

Scroll to Top