2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 203/2016 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение от 12.10.2015 г, по гр.дело № 205/2015 г по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта с което е отменено решението на районен съд-М. от 28.5.2015 г по гр.дело № 62/15 г и вместо него е постановено друго като са отхвърлени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ искове по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2819, 40 лв-обезщетение за оставане без работа в 6-месечен срок от уволнението и иск по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 469, 90 лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Жалбоподателката В. А. И. чрез процесуалния си представител адв.Н. Г. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационната жалба не следва да се разглежда по същество.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на Монтански районен съд, с което са уважени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работа, а е отхвърлил исковете по чл.225 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ като неоснователни.Решението в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са уважени е влязло в сила.Касационната жалба от ищцата е подадена единствено срещу решението в частта, с която исковете по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2819, 40 лв и по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 469, 90 лв са отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, като е взе предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Тъй като в случая обжалваното решение на въззивния съд е по искове, чиято цена е под 5 000 лв касационното производство е недопустимо.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№ 4349/45192/11.11.2015 г срещу въззивно решение от 12.10.2015 г, по гр.дело № 205/2015 г по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта с което е отменено решението на районен съд-М. от 28.5.2015 г по гр.дело № 62/15 г и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ искове по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2819, 40 лв и по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 469, 90 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.