ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 482
София, 24.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 3720/2016 г и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. А. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Н. Г. срещу разпореждане № 1136 от 27.6.2016 г, по въззивно гр.дело № 152/2015 г, с което е върната подадената от А. касационна жалба вх.№ 3199/14.4.2016 г срещу решение № 12 от 11.2.2016 г по в.гр.дело № 152/15 г на Апелативен съд-П..
В касационната жалба се подържа, че атакуваното разпореждане е нищожно, като постановено от незаконен състав : от един, а не в състав от трима съдии, както би следвало да правораздава въззивния–Пловдивски апелативен съд ; респ.подържа, че същото е неправилно.Моли да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, поради противоречието му със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, респ.поради противоречието му с практиката на съдилищата и след отмяната му да бъде постановено друго, с което делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба Т. Х. Г. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.А. А..Подържа, че обжалваното определение не е нищожно, нито неправилно, поради което следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото намира следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е разпореждане, постановено от въззивна инстанция, поради което настоящото производство се развива по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а не по чл.274 ал.3 от ГПК.Това е така поради обстоятелството, че частната жалба не е насочена срещу определение на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по нататъшното развитие на делото, нито пък такова, с което е дадено разрешение по същество на друго производство или е преградено развитието на такова.Поради това не следва да бъдат обсъждани предпоставките за допускане на съдебния акт до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав дължи произнасяне по твърденията за нищожност и неправилност на постановеното от Апелативен съд-П. разпореждане за връщане на касационната жалба.
От данните по делото се установява следното :
А. К. А. е подал в срок касационна жалба вх.№ 3199 от 14.4.2016 г срещу решение № 12 от 11.2.2016 г по въззивно гр.дело № 152/15 г на Пловдивски апелативен съд.Жалбата е била нередовна, тъй като към нея не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв по сметка на ВКС и не са представени преписи за връчване на противните страни.Поради това с разпореждане № 701 от 18.4.2016 г жалбата е оставена без движение, а на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на тези нередовности, като е указан едноседмичен срок за изпълнение на указанията и са указани последиците от неизпълнението.Жалбоподателят е получил съобщението на 31.5.2016 г.В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба вх.№ 4702/6.6.2016 г с искане по чл.63 ал.1 от ГПК.Молбата е уважена и срокът за отстраняване на нередовностите е удължен до 14.6.2016 г.С нова молба от 15.6.16 г жалбоподателят отново е поискал удължаване на срока за внасяне на държавна такса от 30 лв.Молбата е уважена и е даден нов едноседмичен срок за представяне на доказателства за внесена държавна такса, като е даден срок, който изтича на 21.6.16 г.В указания срок и към момента на постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба жалбоподателят не е отстранил нейната нередовност и не е внесъл таксата в размер на 30 лв.Поради това и на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК същата е върната.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, Гражданска колегия, счита че обжалваното разпореждане не е нищожно, а освен това е правилно и законосъобразно.
Съгласно т.10 от ТР № 1/13 г на ОСКТК на ВКС връщането на касационна жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или на частна касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК се извършва от въззивния съд с разпореждане. Това разпореждане се постановява еднолично, тъй като се отнася до действия по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора, поради което разпоредбите на чл. 20 ГПК, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими.
Следователно разпорежданията на въззивния съд за връщане на касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или на частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК следва да бъдат постановявани еднолично.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Продължаването на срока по чл.63 ГПК не установява изискване актът на съда по молбата за продължаване на срока да бъде съобщен на страната.Страната сама следва да следи дали искането за удължаване на срока е уважено.В разглеждания случай срокът за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв е двукратно удължен и след изтичането му нередовността на касационната жалба не е отстранена, поради което разпореждането за нейното връщане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника направените от последния разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1136 от 27.6.2016 г, по въззивно гр.дело № 152/2015 г, с което е върната подадената от А. К. А. касационна жалба вх.№ 3199/14.4.2016 г срещу решение № 12 от 11.2.2016 г по в.гр.дело № 152/15 г на Апелативен съд-П..
ОСЪЖДА А. К. А. да заплати на Т. Х. Г. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от последния разноски в размер на 500 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.