ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
София, 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 789/2016 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. от [населено място], област С. чрез процесуалния му представител адв. В. Г. от САК срещу решение № 156 от 6.11.2015 г, постановено по гр.дело № 138/2015 г на Окръжен съд-Силистра, Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 191 от 6.11.2013 г, по гр.дело № 224/2013 г на Районен съд-Дулово и е прекратено производството по същото.
В касационната жалба се подържа, че атакуванато решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалния му представител адв.В. Г., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че при първото разглеждане на делото от окръжния съд, последният се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението е отменено, а делото върнато за ново разглеждане.В изпълнение на указанията, дадени от ВКС, Четвърто ГО с решение № 157/18.6.2015 г по гр.дело № 5176/14 г, при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, на ищеца С. В. С. са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да уточни претенцията си, като изрично е посочено, че формулираният в исковата молба петитум за признаване по отношение на ответника [фирма], че ищецът не дължи сумата 7362, 40 лв по изпълнително дело № 147/12 по описа на СИС при Д., образувано на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по частно гр.дело № 202/12 по описа на РС-Дулово, не почива на логически изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на ищеца, тъй като по време на заповедното производство същият е бил извън България ; че не е бил запознат със съдържанието й ; че възражението е било подадено и оттеглено от трето лице, без представителна власт, че за започналото принудително изпълнение е бил уведомен от своята майка и това е наложило връщането му в страната.Въззивният съд е приел, че в дадения срок не е направен опит за изпълнение на горните указания, поради това е невъзможно да се определи предмета на спора и границите на решаващата дейност на съда.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1, 2 от ГПК. Подържа се единствено, че решението е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон.С изложението са представени решение № 109 от 4.12.2015 г по гр.дело № 28/15 г по описа на Силистренски окръжен съд, за което липсват данни да е влязло в сила и две определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК.С определение № 284/27.5.11 г по ч.гр.дело № 186/11 г на ВКС, Трето гражданско отделение е прието, че съдът е направил погрешна констатация, за непостъпило в срока по чл.414 ал.2 от ГПК възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение. При тези погрешни констатации на съда, ВКС е приел за допустим, предявения от ищеца иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането по общия исков ред.С второто определение № 688 от 14.12.2009 г по ч.гр.дело № 629/2009 г, ВКС, Трето ГО е приел, че извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за установяване на своите права, което произтича от особеностите на заповедното производство.То предоставя на длъжника правни способи за защита, както за допуснати нарушения на материалноправните изисквания за законосъобразност, така и за защита на процесуалните изисквания за законосъобразност.
С оглед заявеното в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулиран въпрос.В същност в изложението не е посочен нито един конкретен процесуално правен въпрос. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.Не е налице основната предпоставка за допускане на решението до касационен контрол.Не са налице и допълнителните такива- представеното от касатора решение на Окръжен съд Силистра не съдържа отбелязване за влизането му в сила, поради което не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Представените две определения на ВКС, постановени в производство по чл.274 ал.3 от ГПК следва да се приемат за неотносими, предвид липсата на конкретно формулиран въпрос.Първото от тях е постановено при различна от настоящото дело фактическа обстановка : неправилна констатация на съда за влязла в сила заповед за изпълнение.Второто определение сочи на недопустимост на иска, предявен по общия ред, което е прието и по настоящото дело, при първоначалното му разглеждане, когато исковата молба е приета за нередовна.Нередовностите на иска са останали неотстранени, а така предявената претенция, изключва приложението на общия гражданско правен ред-извод, който кореспондира с този № 688 от 14.12.2009 г по ч.гр.дело № 629/2009 г, ВКС, Трето ГО-т.е противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице.
По тези съображения обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 6.11.2015 г, постановено по гр.дело № 138/2015 г на Окръжен съд-Силистра, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.