4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 602
София, 25.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 1480/2015 год.
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на А. Д. С. чрез процесуалния му представител адв.Ц. П. за допълване на определение № 260/15.4.2015 г по ч.гр.дело № 1480/2015 г по описа на ВКС, Четвърто Гражданско отделение, чрез присъждане на претендираните от молителя разноски в размер на 2184 лв.Подържа се, че молбата е основателна като подкрепена с доказателства, поради което определението на ВКС следва да бъде допълнено чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на сума 2184 лв.
Ответникът по молбата М. Л. Б., чрез процесуалния си представител адв.В. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Подържа, че нито в договора за правна помощ, нито в пълномощното на адв.П. е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено във връзка с конкретното дело.Отделно от това подържа, че направените разноски са недоказани, тъй като липсват доказателства за това да са действително заплатени.Евентуално счита, че на репариране подлежат половината от тях, тъй като в представеното пълномощно са посочени имената на двама адвокати, а съгласно нормата на 78 ал.3 от ГПК вр. ал.1 от ГПК на страната се дължат разноски по производството и възнаграждение за „един адвокат”.
От данните по делото се установява следното :
Производството по частната жалба на М. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. В. срещу определение № 19652/30.9.2014 г, постановено по гр.дело № 14103/2014 г на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане от 10.7.2014 г на Софийски районен съд, 55 състав по гр.дело № 198/2011 г по описа на СРС, 55 състав за обезсилване на заповед за изпълнение, издадена на 16.8.12 г по гр.дело № 198/2011 г на СРС, 55 състав.
Срещу частната жалба е подаден отговор от А. Д. С. чрез процесуалния му представител адв.Ц. П. от САК.С отговора ответникът по молбата е оспорил допустимостта и основателността на същата.Поискал е оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, респ. оставянето й без уважение като неоснователна.Към отговора са представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Със заповед по чл.417 от ГПК, издадена на 16.8.2012 г по ч.гр.дело № 198/11 г, СРС, ГО, 55 състав е разпоредил А. Д. С. да заплати на М. Л. Б. сумата 84 000 лв, дължима по запис на заповед от 30.10.2007 г, ведно със законната лихва считано от 4.1.2011 г до окончателното плащане и разноски за заповедното производство в размер на 1680 лв.На същата дата въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.В срока по чл.414 от ГПК длъжникът А. Д. С. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в същия срок представи доказателства за това по делото.С разпореждане от 10.7.2014 г по гр.дело № 198/2011 г, СРС, Второ гражданско отделение, 55 състав е приел, че на 16.4.2014 г на заявителя е надлежно връчено съобщението с указанията на съда, като в срока по чл.415 ал.1 от ГПК-до 16.5.2014 г не са постъпили доказателства да е предявен иск за установяване на вземането.Поради това издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е обезсилена.С обжалваното определение№ 19652/30.9.2014 г по гр.дело № 14103/14 г СГС, ГК е потвърдено разпореждането на СРС за обезсилване на заповедта за изпълнение.
С определение № 260/15.4.2015 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто Гражданско отделение е оставил без разглеждане частна жалба вх.№ 107/5.1.2015 г, подадена от М. Б. срещу определение № 19652/30.9.2014 г по гр.дело № 14103/2014.
По основателността на молбата.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че страни по него са : клиент А. Д. С. и Адвокатско дружество „В. и П.”, а като основание и предмет на договора е посочено : процесуално представителство без ограничение, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна и получаване на пари и други ценности, за действия, представляващи разпореждане с „предмети” на делото, както и да предявява искове за гражданско състояние, да изменя исканията в хода на делото, както и да сключва помирения, както и процесуално представителство по изпълнителни дела и преупълномощаване на трети лица-адвокати.В представеното пълномощно е посочено, че А. Д. С. упълномощава адв.Ц. Димитрова П. и адв.И. П. В. като управители и съдружници в Адвокатско дружество „В. и П.” със следните права : процесуално представителство без ограничение, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, за действия представляващи разпореждане с „ предмети” на делото както и за предявяване на искова за гражданско състояние, за изменяне исканията в хода на делото, както и да сключва помирения, както и процесуално представителство по изпълнителни дела както и да упълномощава трети лица-адвокати.
В договора за правна помощ е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 2184 лв, която сума е внесена в брой.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 вр.ал.1 от ГПК на репариране подлежат „заплатените от страната разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената/отхвърлената част от иска.Следователно за да бъде ангажирана отговорността за разноски следва да бъде установено, че такива действително са сторени в производството по делото и съответно това обстоятелство да е удостоверено.Съгласно ТР 6/12 г от 6.11.2013 г по т.д.6/12 г т.1 разноските са направените от страните разходи по водене на делото-държавни такси и разходи по производството.Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат-чл.78 ал.1 от ГПК.Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат като писмената форма е за доказване.С него са удостоверява, както че разноските са говорени, така и че са заплатени.Само заплатените от страната разноски в производството подлежат на възмездяване.По реда на чл.78 от ГПК могат да бъдат присъдени само доказани по делото разноски.
В разглеждания случай нито в представеното пълномощно, нито в договора за правна помощ се съдържат каквито и да било данни за това, че вписаното възнаграждение се отнася за настоящото дело, че е уговорено във връзка с извършване на процесуално представителство по него и че същото е заплатено във връзка с настоящото производство пред ВКС.Напротив представеното пълномощно е общо за „извършване на процесуално представителство без ограничения, както и предявяване на различни видове искове в това число и за гражданско състояние”.Същите действия /най общо формулирани и не съдържащи никаква конкретизация относно делото, по което ще бъде предоставяна правна защита/ се съдържат и в договора за правна помощ.Следователно липсват доказателства за това, че вписаните в договора за правна помощ разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат са заплатени във връзка с настоящото дело и сторени в това производство, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на противната страна за репарирането им.
Молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А. Д. С. чрез процесуалния му представител адв.Ц. П. за допълване на определение № 260/15.4.2015 г по ч.гр.дело № 1480/2015 г по описа на ВКС, четвърто Гражданско отделение, чрез присъждане на претендираните от молителя разноски в размер на 2184 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.