4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
София, 26.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 3205/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Е. М. чрез процесуалния й представител адв.М. М. срещу определение № 330 от 11.5.2016 г, постановено по въззивно ч.гр.дело № 124/2016 г по описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 166 от 14.3.2016 г по гр.дело № 876/2015 г на Районен съд-Севлиево в частта, с която е прекратено производството по предявения от М. насрещен иск за определяне на по-голям дял в общото придобито в режим на СИО имущество по време на брака й с А. Н. М..
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото на Районен съд-Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения насрещен иск.
Ответникът по частната жалба А. Н. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С.Б..Подържа че не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК жалбоподателят сочи касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа, че липсва съдебна практика по следните правни въпроси :
1/ Допустимо ли е съдът служебно да прекрати производството по предявен иск по иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК като предявен след изтичане на срока по чл.31 от СК, при липса на възражение от ответника по него, че същият е погасен по давност.
2/ От кога тече началният срок за предявяване на иска по чл.29 ал.3 от СК за съпруг, който не знае, че бракът му е прекратен, тъй като бракоразводния процес е протекъл в негово отсъствие и същият е бил представляван от назначен от съда особен представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от Л. Е. М. насрещен иск за определяне на по-голям дял от имущественото, придобито в режим на СИО по време на брака й с А. Н. М. е недопустим, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.31 от СК, за спазването на който съдът следи служебно.Съдът е приел, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 15.9.2014 г съдебно решение, а искът по чл.29 ал.3 от СК е предявен на 1.12.2015 г.Срокът по чл.31 от СК е процесуално преклузивен, а за спазването му съдът следи служебно, тъй като е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск.
По така повдигнатите в изложението въпроси.
Касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице.
По първия поставен въпрос е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, обективирана в решение № 155 от 14.12.2015 г на ВКС по гр.дело № 3099/2015 на Второ гражданско отделение, с което е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 30 СК/85 год. – отм. , приложим закон по имуществени спорове между бивши съпрузи , чиито брак е прекратен при действието на СК/85 –отм. , по аргумент на парагр.4 ал.1 от ПЗР на СК/ 2009год. по който семеен кодекс се преуреждат имуществените отношения само по заварени бракове т.е. бракове , който не са прекратени на някое от основанията по чл. 44 СК/2009 година, искът по чл. 28 ал.3 СК/85 –отм. може да се предяви до 1 година от прекратяване на брака. Срокът по чл. 30 СК/85 –отм. ,както и този по чл.31 СК/2009 година , е процесуално преклузивен. С неговото изтичане се преклудира правото на иск , като този срок тече по отношение на цялото вземане. Съдът е служебно задължен да следи за спазването на този срок, който срок е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Втората инстанция , имаща служебното задължение да следи за валидността и процесуалната допустимост на обжалваните съдебни решения , също има задължението да провери надлежно ли е упражнено, при разгледан по същество от първата инстанция дело, правото на иск.
Заявеният след срока по чл. 30 СК/85-отм. иск с правно основание чл. 28 ал.3 СК/85 -отм. е ненадлежно предявен иск, а постановеното по такъв иск съдебно решение е процесуално недопустимо- чл. 209 ал.1 изр. първо ГПК / отм./ , доколкото се прилагат процесуалните правила на отменения ГПК, респ. на основание чл. 270 ал.3 изр. първо , съгласно действащия ГПК от 2009 година.
При наличие на задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, постановена по поставения от касатора въпрос № 1 е неприложимо касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради което същото не е налице.
По втория въпрос също не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Налице е правна норма-чл.31 от СК сочеща от кога тече преклузивния срок и обстоятелството, че страната твърди да е узнала за съдебното решение в друг момент не променя началния срок за предявяване на иска по чл.29 ал.3 от СК.В случая с влязло в сила съдебно решение бракът между страните е прекратен и е без значение за настоящото производство, че в бракоразводния процес ответницата е била представлявана от назначен от съда особен представител.Жалбоподателката подържа, че е научила за това, че бракът й с ответника е прекратен от момента на подаване на молба за препис от съдебното решение-28.4.15 г.Към този момент обаче едногодишният срок не е бил изтекъл следователно ако бе предявила искът той би бил допустим.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 330 от 11.5.2016 г, постановено по въззивно ч.гр.дело № 124/2016 г по описа на Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.