ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 730
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2221/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 21.12.2013 г, постановено по гр.дело № 456/13 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 182 от 21.6.2013 г по гр.дело № 64/13 г на Районен съд Нови пазар.С първоинстанционното решение е предоставеното упражняването на родителските права над малолетното дете Г. И. Д. на неговата майка И. Д. Д., като на бащата И. Д. Г. е определен режим на лични контакти както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9, 00 ч в събота до 18, 00 ч в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.Ответникът И. Д. Г. е осъден да заплаща на малолетното дете Г. Д. месечна издръжка в размер на 100 лв, считано от 31.1.13 г до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
Жалбоподателят И. Д. Г. чрез процесуалния си представител адв.С. С. е обжалвал въззивното решение в частта, с която родителските права по отношение на малолетната Г. И. Д. са предоставени за упражняване на майката И. Д. Д.. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответницата по касационната жалба И. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв. С. С., в писмен отговор, депозиран по делото поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, респ.че касационната жалба е неоснователна, а решението законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е взел предвид възрастта, пола и интересите на малолетното дете, преценени с оглед родителските качества на двамата родители, полаганите от тях грижи и умения за възпитание, както и битовите условия, с които разполагат, привързаността между детето към тях, както и възможността за предоставяне на помощ от трети лица е приел, че родителските права върху Г. Д.-род на г следва да бъдат предоставени за упражняване на майката.Приел е, че майката И. Д. притежава необходимия за отглеждане на детето родителски капацитет, че то живее в добри условия-има самостоятелна стая, задоволени са всичките му потребности, а в грижите си майката е подпомагана от своите роднини.С решението си въззивният съд е приел, че бащата не притежава в същата степен родителски и възпитателски качества както майката.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е формулирал следните процесуално и материалноправни въпроси : 1/нарушени ли са правата на ответника на участие в процеса, поради факта, че същият не е надлежно уведомен за образуваното исково производство, а назначения му от съда особен представител не е оспорил изложените в исковата молба твърдения и не е направил доказателствени искания.2/Как следва да се цени социалния доклад по делото като експертиза или като свидетелски показания, задължително ли е изслушването на социалния работник, който го е изготвил, на базата на какви конкретни данни социалните работници дават мнение за родителския капацитет без да са се срещали със самото дете.Подържа, че по тези въпроси не е налице съдебна практика, поради което е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа така също наличието на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като при решаване на въпроса на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права изводите му противоречат на ППВС № 1/1974 г в това число и относно обстоятелството кога детето е в „ниска възраст”.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т.3 от ГПК.Даденият с въззивното решение отговор на въпроса кому да бъдат предоставени в случая родителските права по отношение на малолетната Г. е съответствие с практиката на ВКС, в това число и ППВС № 1/1974 г.
С това постановление Пленумът на ВС се е произнесъл относно обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод.Приел е, че при определяне на родителя, който ще упражнява родителските права, съдът следва да държи сметка за интересите на детето, като под интереси се разбират всестранните интереси по отглеждане и възпитание на детето, създаването у него на трудови навици и дисциплина и изобщо изграждането му като съзнателен индивид.Тези интереси се преценяват с оглед на следните конкретни обстоятелства : родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици, както и моралните качества на родителя –социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица.В понятието „интереси” се включват и материалните такива-обезпечаването на жилище, битовите условия, управление на имуществото и грижи за неговото съхранение.Под упражняване на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на детето.Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето.Не толкова тяхното наличие, а конкретното им проявление е същественото в случая, тъй като определя авторитета на родителя пред детето.От значение е умението на родителя добре да направлява живота му, да дава положителен пример и да внушава правилни постъпки.Детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за него.По принцип майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава детето от женски пол.Такова дете може да бъде предоставено за отглеждане от бащата, само ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителски права.Възрастта на детето е допълнителен критерий, който следва да бъде преценен с оглед нуждата от определени конкретни родителски грижи.Когато майката е изоставила дете-кърмаче или момиче в пубертетна възраст и не се интересува от него, не е целесъобразно предоставянето на детето на майката.До такова решение следва да се стигне и когато майката има лош морал или лошо здравословно състояние.Социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя на когото ще се предостави упражняването на родителските права-неговите познати и хората с които общува постоянно или работи.Най-важните обстоятелства, които следва да бъдат преценени са в крайна сметка възпитателските качества и моралния облик на родителя, а другите критерии са допълнителни.
В разглеждания случай въззивният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и с оглед задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/74 г е постановил, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, която е по-пригодна да отглежда малолетното дете от женски пол, която притежава добри възпитателски качества и морален облик и се е грижила и продължава да се грижи за Г. Д..В съответствие с доказателствата по делото е приетото, че за детето е по-добре да остане в семейната среда на майката където е обгрижено и се чувства спокойно.Въпросът за това „коя възраст може да бъде определена като ниска” при определяне при кого да живее детето, в случая е без значение за крайния изход на спора.Родителските права са предоставени на майката, тъй като тя в случая притежава по-добър родителски капацитет и няма данни за отрицателен нравствен облик.Допълнителния критерий-„възраст” в случая не е бил решаващ, поради което поставения от жалбоподателя въпрос относно това коя възраст може да бъде определена като „ниска” е ирелевантен и по никакъв начин няма да повлияе върху крайния изход на спора.
По останалите въпроси.Еднозначно се приема в съдебната практика, че устното становище на представителя на съответната Дирекция „Социално подпомагане“, така и заместващия това устно становище, писмен социален доклад (който най-вече се е наложил в практиката), които съгласно чл. 15, ал. 6, изр. 2 от ЗЗакрД се излагат по всяко дело, засягащо права или интереси на дете, не съставляват доказателствени средства (свидетелски показания, експертно заключение, писмено доказателство), като те могат да бъдат източник на информация, събрана от социалните работници, и да се обсъждат единствено във връзка с правата и интересите на децата, за които съдът следи служебно.
Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да вземе предвид всички доказателства по делото и да изслуша становищата на страните. Според практиката на ВКС изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно.Изслушването на бащата е сторено от въззивния съд, пред който в открито съдебно заседание проведено на 22.10.2013 г касаторът се е явил и е обяснил, че понастоящем живее в [населено място] в къщата на своите родители на които заплаща наем и където желае да живее и се грижи за детето.Изслушване е дало възможност на съда да получи непосредствени възприятия от бащата и прецени неговите личните качества, наред с обстоятелствата по делото.В този смисъл въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение 522/11 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Отделно от това не са налице твърдените от касатора процесуални нарушения.Въззивният съд законосъобразно е приел, че в случая не е налице нарушение на процедурата за призоваване на ответника при условията на чл.47 от ГПК в първоинстанционното производство.Г. е призован от посочения, съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г постоянен и настоящ адрес и съобщението е върнато с отбелязване, че лицето е продало жилището и не пребивава на него.Ето защо и на основание чл.47 ал.6 от ГПК му е назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор по делото, оспорил е исковете и е защитавал доверителя си, осъществявайки процесуално представителство в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното не са налице сочените касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответницата направените от нея разноски в това производство съгласно представен списък, които са в размер на 700 лв и представляват възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.12.2013 г, постановено по гр.дело № 456/13 г на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Д. Г. от [населено място], [улица] да заплати на И. Д. Д. от [населено място], [улица], обл. разноски, сторени пред ВКС в размер на 700 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.