4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 749/2014 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Д. М. от АК К. срещу решение № 1305 от 24.6.2013 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е обезсилено решение № 389 от 2.10.12 г по гр.дело № 952/11 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която Военно поделение 24980-гр.Б. е осъдено да заплати на Н. Й. Д. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД в размер на 20 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.2.2011 г до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер на 2026 лв и е прекратено производството в частта по предявения от Н. Й. Д. против Военно поделение 24980 [населено място] главен иск с правно основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ вр.чл.49 от ЗЗД.С решението си въззивният съд е отхвърлил предявения от Н. Й. Д. против М. на отбраната евентуален иск с правно основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ вр.чл.49 от ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответниците по касационната жалба Военно поделение 24980-Б. и М. на отбраната не вземат становище по същата.
Н. Й. Д. е предявил срещу Военно формирование 24 980- Б. като главен ответник и М. на отбраната като евентуален ответник обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ вр.чл.49 от ЗЗД за сумата 20 000 лв.В исковата молба ищецът подържа, че като професионален войник, редник 2-ри клас „оператор” в радиолокационна станция П-37 МВ1 в поделение 34 690-Д. дол, към поделение 24980-Б. на М. на отбраната е получил професионално заболяване с диагноза „Глухота.Двустранно звукоприемно намаление на слуха до степен на практическа глухота.Средна слухова загуба на двете уши над 60 децибела”.В резултат на това заболяване бил освидетелстван като негоден за военна служба.Със заповед на командира на ответното поделение е бил прекратен договора му за военна служба и е бил зачислен към мобилизационния резерв.Подържа, че професионалното му заболяване е предизвикано от крайно неблагоприятните условия на труд в поделението, в което е работел като професионален войник в следствие на което търпи неимуществени вреди–болки и страдания, свързани с постоянен шум в ушите, главоболие, световъртеж и др.неблагоприятни последици.Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че договорът за военна служба с ищеца е прекратен поради общо, а не поради професионално заболяване следствие на неблагоприятните условия на труд.
Прието е от фактическа страна, че през 2011 г на ищеца е поставена диагноза „Болест на слуховия нерв”.Невритис нерви акустици билатералис” , с оглед на което е прието, че е негоден за военна служба.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че предявения против Военно формирование 24980 [населено място] главен иск е процесуално недопустим, тъй като посочения ответник не е процесуално правосубектен, поради което не е процесуално легитимиран по предявения иск.По тези съображения е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта по този иск и е прекратил производството по делото.Предявения срещу М. на отбраната евентуален иск по чл.233 ал.5 от ЗОВСРБ вр.чл.49 от ЗЗД въззивния съд е приел за неоснователен по следните съображения : ищецът не е ангажирал доказателства, че заболяването му е признато за професионално по предвидения за това ред с решение на ТЕЛК.В експертното решение по годността му за военна служба № 16/1.8.11 г на ЦВМК е прието, че заболяването на Д. има характера на общо такова.Приел е, че в този смисъл са и останалите писмени доказателства по делото, както и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза.При тези данни съдът е приел за неустановено по надлежния ред твърдението, че заболяването на Д. има характера на професионално, поради което предявеният иск по чл233 ал.5 от ЗОВСР вр.чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК и в молбата за неговото конкретизиране от 5.11.2013 г не е посочено нито едно касационно основание, визирано в нормата на чл.280 ал.1 от ГПК и не е формулиран процесуално или материално правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора и да е обусловил правните изводи на съда.Навеждат се единствено доводи за неправилност на постановения съдебен акт и се твърди, че събраните доказателства обосновават основателността на предявените искове.При тези данни следва да се приеме, че не е налице основната предпоставки за допускане на касационно обжалване-формулиран от касатора материално или процесуално правен въпрос.Не са налице и допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.Освен, че липсва ясно формулиран въпрос и такъв не може да се изведе от изложението, следва да се отбележи, че и представените от касатора два броя съдебни решения № 61 от 17.4.2013 г на Апелативен съд Варна по гр.дело № 116/13 г и решение от 30.4.2010 г по гр.дело № 89/2010 г на Окръжен съд Ямбол, Гражданско отделение, 1 състав не носят отбелязване за влизането им сила, поради което не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Освен това са неотносими, тъй като първото от тях, касае претендирани срещу М. на провосъдието вреди поради незаконни действия на държавен съдебен изпълнител, а второто касае претендирани от ищцата вреди от срутила се върху нея греда от необезопасен строеж.Представените с молбата-уточнение на изложението съдебни решения на ВКС № 758 от 9.6.1995 г по гр.дело № 1959/84 г на Четвърто ГО и решение № 967 от 22.7.2004 г по гр.дело № 2026/2002 г на Трето ГО също са неотносими към предмета на настоящия спор тъй като касаят отговорността на работодателя по реда на чл.200 от КТ при трудова злополука и професионално заболяване, който ред не се прилага към настоящия казус, тъй като между страните по делото е съществувало служебно, а не трудово правоотношение и евентуалната отговорност на ответника МО би могла да бъде ангажирана по реда на чл.233 ал.5 от ЗОВСР вр.чл.49 от ЗЗД , а не по реда на чл.200 от КТ в случай на наличие на останалите законово изискуеми предпоставки.
По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1305 от 24.6.2013 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.